Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица

Статутът на Ерусалим е най-чувствителният и взривоопасен въпрос в най-чувствителния и взривоопасен конфликт в света

Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица

Освен че е провокативен и опасен, ходът на американския президент не е от полза за никого, включително за САЩ

Светломира Гюрова
18993 прочитания

Статутът на Ерусалим е най-чувствителният и взривоопасен въпрос в най-чувствителния и взривоопасен конфликт в света

© Reuters


- Резкият ход на Тръмп ще бъде или окончателната смъртна присъда на близкоизточния мирен процес, или ударът, който ще го съживи. Второто, уви, е по-малко вероятно.

- Затова пък рискът решението да отключи нова интифада и пореден цикъл на насилие е твърде реален.

Още преди встъпването си в длъжност американският президент Доналд Тръмп, считащ себе си без излишна скромност за майстор по преговорите, не криеше амбицията си да постигне това, което самият той нарича споразумението на века - мир между израелци и палестинци. Напоследък Тръмп звучи по-сдържано. Това е "сложна тема" и "най-трудната сделка от всички", отбеляза президентът по време на посещението си в Израел през септември. Но въпреки това изгледите да постигне успех са "много добри".

Стига, разбира се, решението му за признаване на Ерусалим за столица на Израел да не торпилира всякакви шансове за напредък. Статутът на свещения град е най-чувствителният и взривоопасен въпрос в най-чувствителния и взривоопасен конфликт в света. Резкият ход на Тръмп, зачеркващ седем десетилетия американска политика и международен консенсус, ще направи едно от двете неща - или ще бъде окончателната смъртна присъда на и без това замрелия мирен процес, или ще се окаже шоковата терапия, която има шанс да го съживи и да върне всички страни на масата за преговори. Втората опция, уви, не изглежда по-вероятна.

За мястото на едно посолство

В западната част на Ерусалим от десетилетия един парцел стои празен. Това е мястото, запазено за посолството на САЩ в Израел. За момента то, подобно на дипломатическите представителства на всички останали държави, се намира в столицата Тел Авив. Всяка година Америка плаща на Израел по един долар годишно за терена в Ерусалим, нает за срок от 99 години.

Тръмп не е първият американски президент, който в кампанията си обещава да премести посолството. Още през 1995 г. американският Конгрес приема закон за релокацията. Но оттогава всички президенти на всеки шест месеца подписват указ за отлагане на тази стъпка с аргумента, че статутът на Ерусалим ще бъде уреден едва след постигането на мирно споразумение между Израел и палестинците. Израел смята Ерусалим за своя столица и претендира за суверенитет над целия град. За международната общност обаче Източен Ерусалим е окупирана територия, а палестинците го виждат като своя бъдеща столица. Според резолюция на ООН от 1947 г. градът е със статут на отделна единица, която не принадлежи на никоя държава.

Преместването на посолството само по себе си не би било толкова важно, ако не означаваше, че по този начин САЩ на практика признават града, считан за свещен от мюсюлманите, евреите и християните, за столица на Израел. И така лишават палестинците от надеждата да бъде и тяхна. В сряда Тръмп направи с един замах и двете неща - обяви, че Ерусалим е столица на еврейската държава и че нарежда на Държавния департамент да започне подготовка за прехвърляне на посолството. И макар анализаторите да отбелязаха, че Тръмп поне не използва думата "неделима" пред столица (както правят хардлайнерите в Израел), това не смекчи особено удара.

На пръв поглед решението на американския президент звучи като сбъдването на мечта за израелците и на кошмар за арабите. На втори е по-различно. Докато Израел се стяга за обявените от палестинците три "дни на ярост" на Западния бряг, 25 бивши израелски посланици, академици и активисти за мир излязоха със спешно писмо, призоваващо Белия дом да не прави подобна стъпка. Вестник Haaretz излезе с редакционен коментар, че вместо да се излиза с едностранни декларации, накланящи везните в едната посока, целта трябва да бъде Западен Ерусалим да стане столица на Израел, а Източен Ерусалим - столица на Палестинската държава. А израелската журналистка Елиора Катц написа във в. WallStreetJournal: "В този случай потенциалната цена в човешки животи далеч надхвърля политическия символизъм."

Целувката на смъртта или на живота

Още преди Тръмп да хвърли бомбата, заваля лавина от предупреждения от всички страни - от френския президент Еманюел Макрон до турския Реджеп Ердоган (който заплаши да скъса отношенията с Израел) и от Саудитска Арабия до ЕС. Очаквано остра бе реакцията на Палестинската държава - нейният посланик в Лондон Мануел Хасасиан заяви, че действията на Тръмп са равнозначни на "обявяване на война на 1.5 млрд. мюсюлмани" и са "целувка на смъртта" за близкоизточния мирен процес.

Освен че е провокативен и опасен, ходът на Тръмп е и трудно обясним, още повече че идва, преди администрацията му да обяви дългоочакваната си стратегия за рестартиране на въпросния процес. Екип начело с първия зет и съветник на президента Джаред Къшнър трябаше да представи план първо през юли, после през септември, когато бе отложен за януари. Подобна инициатива и без това би била трудна за продаване, а сега задачата става още по-сложна. "Ако това е стартовият сигнал за нов мирен процес, той не е особено успешен. Тази стъпка поставя САЩ на едната страна в преговорите, а не в ролята на честен брокер", казва пред "Капитал" проф. Йоси Мекелберг, старши анализатор от Chatham House.

Вероятно калкулациите в Белия дом са, че въпреки изригването в арабския свят ключовите американски съюзници Саудитска Арабия и Египет ще успеят да ограничат щетите и да смирят съпротивата в името на това да запазят отношенията си с Вашингтон по по-належащи въпроси, като например сдържането на Иран. Дори хазартните допускания да се окажат верни, трудно е да се види как този ход се вписва в някаква цялостна стратегия, при положение че противоречи на приоритетите, които американската администрация си е поставила в Близкия изток - битка срещу ислямистките бунтовници и конфронтиране на амбициите на Иран, констатира анализ на Brookings Institution. Или както го формулира колумнистът на в. New York Times Томас Фридмън, колкото и Тръмп да сипе тиради срещу Техеран и да си представя, че е бог Тор, хвърлящ мълнии като тази с Ерусалим, истината е, че в Близкия изток той "е просто като изгубил се турист, който си търси автобуса".

Оптимистичната теория е, че грубиянската дипломация на Тръмп може да се окаже дефибрилаторът, който да върне пулса на изпадналите в кома израелско-палестински преговори. Само че малцина вярват в нея. "Ако ме питате дали мирният процес има нужда от шок, отговорът е да. Но това не е правилният шок. Той няма да разчупи ступора, а ще разпали дори още по-голямо негодувание срещу САЩ, ще намали подкрепата за решение на основата на принципа за две държави и ще подкопае както американските, така и израелските интереси в региона и отвъд него. Не виждам нищо добро, което би могло да произлезе от това решение", смята проф. Йоси Мекелберг. Затова пък рискът то да отключи нова интифада и пореден цикъл на насилие е твърде реален. В Близкия изток току-що пак стана по-интересно, отколкото е необходимо. 

- Резкият ход на Тръмп ще бъде или окончателната смъртна присъда на близкоизточния мирен процес, или ударът, който ще го съживи. Второто, уви, е по-малко вероятно.

- Затова пък рискът решението да отключи нова интифада и пореден цикъл на насилие е твърде реален.

Още преди встъпването си в длъжност американският президент Доналд Тръмп, считащ себе си без излишна скромност за майстор по преговорите, не криеше амбицията си да постигне това, което самият той нарича споразумението на века - мир между израелци и палестинци. Напоследък Тръмп звучи по-сдържано. Това е "сложна тема" и "най-трудната сделка от всички", отбеляза президентът по време на посещението си в Израел през септември. Но въпреки това изгледите да постигне успех са "много добри".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Бай Тръмп обявява Ерусалим за израелска столица, започва напрежение в Близкия Изток, цената на петрола се качва, и оооп - добиването на петрол от шисти отново започва да е рентабилно...

  • 2
    moti avatar :-|
    moti

    той бай тръмп квото и да прави не е добро за никого, така че поредната му неадекватност

  • 3
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Снощи коментирах в Дневник тази новина, сравнявайки Тръмп със заглавието на известен роман на Достоевски и коментарът ми би изтрит!

  • 4
    inadilov avatar :-|
    inadilov

    До коментар [#3] от "vassilun":

    И правилно. Обиждате Достоевски :)

  • 5
    bozho777 avatar :-|
    Me

    Статията не отрзява достатъчно точно събитията, които предшестват решението на Доналд Тръмп. Още по време на управлението на Бил Клинтън всъщност се гласува закона за преместване на американското посолство в Йерусалим. Интересно е да се отбележи, че този закон е одобрен с почти пълно мнозинство и от двете партии (94-5 в Сената, къде само един демократ се обявява против и 347-37 в Конгреса). Бил Клинтън отлага подписването му с 6 месеца. От тогава до сега всеки един президент преразглежда решението на 6 месеца и решава дали да го подпише или не, в зависимост от това дали би навредило на националната сигурност на САЩ. Подписването на закона от страна на Тръмп е де факто изпълнение на волята на сената и конгреса.
    От 1948г. до 1967г. източен Йерусалим е анексиран от Йордания, а западен от Израел. През 1967г. Йордания е част от съюза на арабските държави, които нападат Израел и се оказва губеща във войната. Както при всяка една война, този който губи си носи последствията (в случая губи територия). Йерусалим вече 50 години е част от Израел!

  • 6
    bilyana82 avatar :-|
    bilyana82

    Най-после един обективен коментар на база реални факти!
    До коментар [#5] от "
    Bobby Iordanov
    ":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK