Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 15 дек 2017, 11:38, 11702 прочитания

Герои на свободната търговия

Сделката ЕС – Япония има амбициите да защити свободната търговия, но Брюксел иска и да определя бъдещите правила на глобалните търговски отношения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Япония и ЕС са на път да сключат най-голямото споразумение за свободна търговия в света.


- Макар да се представя като акт в защита на глобализацията, сделката по-скоро е израз на желанието на Брюксел да детронира САЩ като страна, определяща тенденциите и нормите в глобалната търговия.

- За България се отварят възможности, но поради малкия стокообмен с Япония ефектите върху икономиката ще са по-скоро маргинални.

В Европейската комисия (ЕК) явно имат силно развито чувство за ирония и знаят как да го използват. Или поне така изглежда от обявеното в края на миналата седмица решение Европейският съюз (ЕС) и Япония да подпишат споразумение за свободна търговия в същия месец - март 2019 г. - когато Великобритания трябва да напусне съюза. Лондон искаше да се отърве от оковите на общоевропейската политика, за да постигне по-добри търговски условия с трети страни, и сега ще има шанс да си опита късмета. Брюксел пък твърдо следва стратегията си да получи най-добрите търговски условия с най-големите икономики.

Как ще се отрази сделката на България, четете тук.



Само преди година изглеждаше, че европейската търговска политика е в задънена улица - местният парламент на Валония заплашваше да блокира търговското и инвестиционно споразумение с Канада (СЕТА), а с идването на власт на Доналд Тръмп в САЩ стана ясно, че споразумението с ЕС (TTIP) няма да се осъществи. Днес тези негативни тенденции са обърнати на 180 градуса. Освен политическата договорка за JEEPA (каквато е абревиатурата на споразумението с Япония), търговският комисар Сесилия Малмстрьом преговаря с 250-милионната общност на Южноамериканския общ пазар (Mercosur), както и с Еквадор, Виетнам, Малайзия, Индонезия и Индия.

Това показва сериозните амбиции на Брюксел да разшири търговското влияние на ЕС по света и да покаже, че е научила уроците си от CETA и TTIP. Но заобикалянето на Световната търговска организация (СТО) за сметка на двустранни договори с големи икономики е и знак, че целта на Европа не е толкова да насърчи глобалната свободна търговия в задаващата се епоха на протекционизъм, а да доминира над реда, установен след Втората световна война от САЩ.

Научените уроци

От преговорите с Япония се вижда ясно, че ЕК няма да повтори грешките от преговорите с Канада и САЩ. Една от тях бе тази за клаузата за защита на частните инвестиции чрез специални арбитражи, които да разрешават споровете между инвеститори и държавите (ISDS). Оправдани или не, страховете от тях торпилираха TTIP още преди Тръмп да се откаже от споразумението и накараха ЕК да ги премахне от СЕТА. Срещу арбитражите в Европа се създадоха широки коалиции отляво и отдясно, а вниманието на публиката трайно се фокусира върху търговските споразумения.
За ЕС идеята за частно-държавните арбитражи ISDS е мъртва, обяви Европейската комисия, но това не означава, че Япония или останалите търговски партньори по света ще се съгласят с това.

Затова и ключовият елемент от споразумението между ЕС и Япония за разрешаването на инвестиционните спорове е изкаран от самия договор и ще се решава отделно. От една страна, това ще премахне нуждата от ратификация от националните парламенти - само ЕП и Съветът на ЕС ще трябва да сложат подписите си под споразумението.

От друга, ще даде на ЕС възможност изцяло да преформулира начина, по който се решават международни инвестиционни спорове. "Ще бъде изработена нова система, наречена Инвестиционни съдилища, със съдии, назначени от двете страни на търговското споразумение и публичен надзор", пише ЕК и добавя, че публичният надзор трябва да включва независими експерти, съдии, номинирани от двете страни и представители на гражданското общество. "Нищо по-малко амбициозно от това, включително системата на ISDS, не е приемливо за нас. За ЕС ISDS е мъртва", твърди ЕК. Това обаче не означава, че за Япония важи същото - страната все още настоява за модела ISDS, към който са привикнали нейните компании. Да се убеди японската страна, а и други бъдещи търговски партньори във все още съществуващата само на теория система ще бъде трудно начинание.

Глобални претенции, вътрешни цели

Амбициите на ЕС за лидерство в световния режим на свободна търговия и "изпращането на сигнал, че партньорството, а не протекционизмът е начинът да се противопоставим на глобалните предизвикателства" (по ЕК) е само половината от историята. Другата е, че ЕС се надява да заеме мястото на САЩ като основен играч, който пише правилата и стандартите в оформянето на глобалната търговска архитектура.

Това не е задължително лошо - Европа има по-високи стандарти от повечето други страни, особено САЩ, като става дума за права на работниците, стандарти за безопасност и екологични мерки. Освен това ЕС е много по-либерален, що се отнася до интелектуални права, включително върху дълготрайността на лекарствените патенти.

Интересното е, че с подписването на JEETA ЕС и Япония ще опитат да установят нещо нетипично - "регулаторно сътрудничество". Което означава доброволна обмяна на добри практики и синхронизиране на законодателства в сфери от общ интерес на двете страни. Ако проработи, това може да доведе до по-добро ниво на общо управление на ключови сектори или поне до налагането на единни стандарти, които да улеснят правенето на трансграничен бизнес.

От друга страна, желанието на Брюксел да се представи като авангард на свободната търговия се сблъсква с няколко противоречия. Първо, езикът, който ЕС използва в официални документи, включително в публикуваната през 2016 г. стратегия за международна търговия, по-скоро показва меркантилизъм, включително с послания как е нужно да се "обърне търговското салдо" с трети страни. Второ, както пише Себастиан Дулиен в анализ за Европейския съвет за външна политика, ЕС прескача блокиралите многостранни рундове преговори на СТО за сметка на двустранни споразумения с големи пазари като японския. Това на практика създава паралелни правила за международна търговия - едни, които важат за най-развитите икономики, и други за всички останали. Освен че така се подсилва икономическото раздалечаване между глобалните Север и Юг, подписването на всеки нов двустранен договор прави приемането на общи правила все по-трудно.

Договор за пример?

Ефект от споразумението вероятно ще има и отвъд океана - САЩ са един от най-големите износители на говеждо към Япония, но с падането на митата за европейските месопроизводители това може да се промени. Износът на телешко месо от САЩ вече пострада след подписването на споразумение между Япония и Австралия през 2014 г. Въпросът е дали може да се очаква примерът на ЕС и Япония да повлияе на завиващата към протекционизъм американска търговска политика, както се е случвало преди. Такъв случай припомня в сп. Fortune бившият зам.-министър на търговията на САЩ Уенди Кътлър: "Когато договорът за свободна търговия между ЕС и Република Корея влезе в действие през 2011 г. и за кратък период от време увеличи значително стокообмена между двете страни, това кара американският Сенат да ратифицира прашасващото от 2007 г. споразумение между Вашингтон и Сеул."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Орбан се пошегува с декларацията на страни от ЕС за опасността от диктатура в Унгария 1 Орбан се пошегува с декларацията на страни от ЕС за опасността от диктатура в Унгария

В петък и България подкрепи абстрактния документ срещу използването на кризата с коронавируса за подкопаване на демокрацията

3 апр 2020, 707 прочитания

Икономика след пандемията 1 Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

3 апр 2020, 1315 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Една българска роза (и много интегрални схеми) за Япония

Кои мита ще паднат заради договора ЕС–Япония и как ще се отрази това на България

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10