Това трабва да се промени, защото неизчезващото място на въглищата в енергийната система на ЕС е пагубно за климата, околната среда и човешкото здраве.

От климатична гледна точка въглищата са най-лошият начин за производство на електричество, дори в сравнение с останалите изкопаеми горива. Една въглищна електроцентрала изпуска 40% повече въглероден диоксид в сравнение с работеща на газ за производството на същото количество ток и с 20% повече от работеща на нефт. Ако го погледнем от друг ъгъл - въглищата са виновни за 75% от въглеродните емисии на европейския електроенергиен сектор, но произвеждат едва 25% от тока.

Производството на електроенергия изпуска една четвърт от общите въглеродни емисии на Европа и е ключово за плановете за "позеленяване" на други сектори. Де-въглеродизирането на електричеството е критично важно. В противен случай примерно преминаването към електроавтомибили няма да означава много, ако ги задвижваме с ток от въглища.

Въглищата са вредни също така за околната среда и човешкото здраве. Въглищните централи в Европа са отговорни за голяма част от серния диоксид, азотния оксид и праховите частици, изпускани във въздуха. Тези замърсители причиняват редица здравословни проблеми от рак на белите дробове до сърдечни удари. Замърсяването на въздуха причинява 400 000 случая на преждевременна смърт в ЕС годишно.

И въпреки това няколко европейски държави продължават да поддържат въглищните централи. Те подкрепят позицията си с притеснения за енергийната сигурност и загубата на работни места във въгледобивната индустрия. На пръв поглед тези аргументи са разбираеми, но с малко помощ от ЕС нито един от тях не би трябвало да отлага отказа от въглищата.

Енергийната сигурност е валидно опасение. Страна, която е силно зависима от въглищата, не може за една нощ да превключи към по-чисти енергоизточници. Но преходът е възможен. Няколко държави вече са успели да се откажат от въглищата без да застрашават енергийната си сигурност и конкурентоспособността. Всичко е въпрос на добро планиране, което трябва да започне незабавно.

Социално-икономическият аргумент за загубата на работни места също не е убедителен. Заетостта във въглищната индустрия в Европа вече не голям въпрос. Страната с най-голям брой работещи във въгледобива е Полша - 100 000 души. Това представлява едва 0.7% от общия брой заети в страната. Във всички останали държави заетите в сектора са под 30 000 души и са под 0.6% от работната сила.

Разбира се, затварянето на мините ще бъде болезнено за тези работници и за общностите, които зависят от тях. Ето защо ЕС трябва да се намеси и да предложи подкрепата си. По-конкретно, ЕС трябва да подготви схема, която да подпомогне миньорите, които ще изгубят работата си. Това ще намали политическите щети ще стимулира зависимите от въглищата държави да стартират или ускорят плановете си за отказ.

Дори не е нужно ЕС да създава нов фонд за подкрепа на прехода на въгледобивните региони към други индустрии. Просто трябва да използва по по-добър начин вече съществуващия Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (EGF), който подпомага работещите в изчезващи индустрии да намерят нова заетост като предлага преквалифициране или насърчава започването на предприемаческа дейност. Обхватът на EGF може да бъде разширен незабавно, така че да започне да покрива въгледобивните региони с малка поправка в текущия бюджет за 2014-2020 г.

В бъдеще фокусът на фонда върху въгледобивните региони може да бъде допълнително засилен и той да се трансформира в Европейски фонд за приспособяване към глобализацията и климатичните промени. Около 150 млрд. евро годишно могат да бъдат насочени към подпомагане на въгледобивните региони - това е само 0.1% от целия бюджет на ЕС.

Климатичните промени са комплексен глобален проблем, който се нуждае от международни решения. Но е ясно, че въглищата трябва да излязат от употреба. С компенсации за регионите, които все още зависят от въгледобива, ЕС може да покаже солидарност с онези, които имат какво да губят. Той може също така да ускори прехода и така да осигури значими ползи за всики европейци по отношение на климата, околната среда и здравето. Значима подкрепа за държави и работници, изправени пред глобални предизвикателства; целенасочена помощ за промени, които облагодетелстват всички европейци - нали точно това очакваме да прави ЕС?

* Симоне Талиапетра е изследовател в аналитичния център Bruegel, старши изследовател във Fondazione Eni Enrico Mattei и преподавател в Università Cattolica del Sacro Cuore. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.