Мръсната тайна на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мръсната тайна на Европа

Мръсната тайна на Европа

ЕС трябва да плаща на страните-членки, за да се откажат от въглищата

8250 прочитания

© Wolfgang Rattay


Глобалното затопляне може да изглежда като непреодолимо предизвикателство. За да има някаква надежда за ограничаване на катастрофалното покачване на температурите, трябва да се предприемат драстични и координирани действия по целия свят. Напредъкът е бавен, но има някои зелени островчета от добри новини. Тук в Европа енергийният сектор се трансформира от прогреса във възобновяемата енергия и строгите политики за въглеродните емисии. От 2000 г. насам енергийната система на Европа се модернизира със скорост, каквато малцина очакваха.

Но Европа продължава да има мръсна тайна. Много държави в ЕС все още не са изключили най-замърсяващата съставка от енергийния микс - въглищата.

Въглищата продължават да играят голяма роля в производството на електроенергия в няколко страни от ЕС - 80% в Полша и над 40% в Чехия, България, Гърция и Германия. Дори изнасящата газ Холандия произвежда 35% от тока си от въглища. До момента само няколко държави от ЕС са обещали да изключат изцяло въглищните си централи - Великобритания, Франция, Италия и Холандия.

Това трабва да се промени, защото неизчезващото място на въглищата в енергийната система на ЕС е пагубно за климата, околната среда и човешкото здраве.

От климатична гледна точка въглищата са най-лошият начин за производство на електричество, дори в сравнение с останалите изкопаеми горива. Една въглищна електроцентрала изпуска 40% повече въглероден диоксид в сравнение с работеща на газ за производството на същото количество ток и с 20% повече от работеща на нефт. Ако го погледнем от друг ъгъл - въглищата са виновни за 75% от въглеродните емисии на европейския електроенергиен сектор, но произвеждат едва 25% от тока.

Производството на електроенергия изпуска една четвърт от общите въглеродни емисии на Европа и е ключово за плановете за "позеленяване" на други сектори. Де-въглеродизирането на електричеството е критично важно. В противен случай примерно преминаването към електроавтомибили няма да означава много, ако ги задвижваме с ток от въглища.

Въглищата са вредни също така за околната среда и човешкото здраве. Въглищните централи в Европа са отговорни за голяма част от серния диоксид, азотния оксид и праховите частици, изпускани във въздуха. Тези замърсители причиняват редица здравословни проблеми от рак на белите дробове до сърдечни удари. Замърсяването на въздуха причинява 400 000 случая на преждевременна смърт в ЕС годишно.

И въпреки това няколко европейски държави продължават да поддържат въглищните централи. Те подкрепят позицията си с притеснения за енергийната сигурност и загубата на работни места във въгледобивната индустрия. На пръв поглед тези аргументи са разбираеми, но с малко помощ от ЕС нито един от тях не би трябвало да отлага отказа от въглищата.

Енергийната сигурност е валидно опасение. Страна, която е силно зависима от въглищата, не може за една нощ да превключи към по-чисти енергоизточници. Но преходът е възможен. Няколко държави вече са успели да се откажат от въглищата без да застрашават енергийната си сигурност и конкурентоспособността. Всичко е въпрос на добро планиране, което трябва да започне незабавно.

Социално-икономическият аргумент за загубата на работни места също не е убедителен. Заетостта във въглищната индустрия в Европа вече не голям въпрос. Страната с най-голям брой работещи във въгледобива е Полша - 100 000 души. Това представлява едва 0.7% от общия брой заети в страната. Във всички останали държави заетите в сектора са под 30 000 души и са под 0.6% от работната сила.

Разбира се, затварянето на мините ще бъде болезнено за тези работници и за общностите, които зависят от тях. Ето защо ЕС трябва да се намеси и да предложи подкрепата си. По-конкретно, ЕС трябва да подготви схема, която да подпомогне миньорите, които ще изгубят работата си. Това ще намали политическите щети ще стимулира зависимите от въглищата държави да стартират или ускорят плановете си за отказ.

Дори не е нужно ЕС да създава нов фонд за подкрепа на прехода на въгледобивните региони към други индустрии. Просто трябва да използва по по-добър начин вече съществуващия Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (EGF), който подпомага работещите в изчезващи индустрии да намерят нова заетост като предлага преквалифициране или насърчава започването на предприемаческа дейност. Обхватът на EGF може да бъде разширен незабавно, така че да започне да покрива въгледобивните региони с малка поправка в текущия бюджет за 2014-2020 г.

В бъдеще фокусът на фонда върху въгледобивните региони може да бъде допълнително засилен и той да се трансформира в Европейски фонд за приспособяване към глобализацията и климатичните промени. Около 150 млрд. евро годишно могат да бъдат насочени към подпомагане на въгледобивните региони - това е само 0.1% от целия бюджет на ЕС.

Климатичните промени са комплексен глобален проблем, който се нуждае от международни решения. Но е ясно, че въглищата трябва да излязат от употреба. С компенсации за регионите, които все още зависят от въгледобива, ЕС може да покаже солидарност с онези, които имат какво да губят. Той може също така да ускори прехода и така да осигури значими ползи за всики европейци по отношение на климата, околната среда и здравето. Значима подкрепа за държави и работници, изправени пред глобални предизвикателства; целенасочена помощ за промени, които облагодетелстват всички европейци - нали точно това очакваме да прави ЕС?

* Симоне Талиапетра е изследовател в аналитичния център Bruegel, старши изследовател във Fondazione Eni Enrico Mattei и преподавател в Università Cattolica del Sacro Cuore. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.

Глобалното затопляне може да изглежда като непреодолимо предизвикателство. За да има някаква надежда за ограничаване на катастрофалното покачване на температурите, трябва да се предприемат драстични и координирани действия по целия свят. Напредъкът е бавен, но има някои зелени островчета от добри новини. Тук в Европа енергийният сектор се трансформира от прогреса във възобновяемата енергия и строгите политики за въглеродните емисии. От 2000 г. насам енергийната система на Европа се модернизира със скорост, каквато малцина очакваха.

Но Европа продължава да има мръсна тайна. Много държави в ЕС все още не са изключили най-замърсяващата съставка от енергийния микс - въглищата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Чудя се само за толкова години как не се измисли някакъв начин да се пречистват изгорелите газове от въглищата по-ефективно? Знам, че и сега се прави това, дори и в България, ама нямаше ли да е по-евтино да се помисли за пълното очистване на изгорелите газове, отколкото да се спре използването им?

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Беглите ми познания по химия ми подсказват, че "пречистването" би консумирало точно толкова енергия (вероятно и повече) от тази която е произведена. В природата има много начини за "пречистване" или отделяне на кислорода, (основно фотосинтеза) които също са свързани с енергия, но там тя идва от слънцето. Лошото е, че естествените, природни начини за "пречистване" също намаляват като основни са горите.

  • 3
    dane avatar :-|
    dane

    Неологизъм ли е ужасното "ДЕ-ВЪГЛЕРОДИЗИРАНЕТО", или коледна изцепка ?

  • 4
    elena_pipilota avatar :-|
    elena_pipilota

    О, Марица, о, Изток!

  • 5
    tuv1425826862393676 avatar :-|
    Иван Иванов

    Въглищата не ще може да бъдат заменени от силнонеефективните ВЕИ технологии

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "Любен Маринов":

    Не е и нужно. Резервни мощности могат да се поддържат с природна газ, а възобновяемите източници да създават останалото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.