С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
6 24 дек 2017, 14:57, 7698 прочитания

Мръсната тайна на Европа

ЕС трябва да плаща на страните-членки, за да се откажат от въглищата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Глобалното затопляне може да изглежда като непреодолимо предизвикателство. За да има някаква надежда за ограничаване на катастрофалното покачване на температурите, трябва да се предприемат драстични и координирани действия по целия свят. Напредъкът е бавен, но има някои зелени островчета от добри новини. Тук в Европа енергийният сектор се трансформира от прогреса във възобновяемата енергия и строгите политики за въглеродните емисии. От 2000 г. насам енергийната система на Европа се модернизира със скорост, каквато малцина очакваха.

Но Европа продължава да има мръсна тайна. Много държави в ЕС все още не са изключили най-замърсяващата съставка от енергийния микс - въглищата.


Въглищата продължават да играят голяма роля в производството на електроенергия в няколко страни от ЕС - 80% в Полша и над 40% в Чехия, България, Гърция и Германия. Дори изнасящата газ Холандия произвежда 35% от тока си от въглища. До момента само няколко държави от ЕС са обещали да изключат изцяло въглищните си централи - Великобритания, Франция, Италия и Холандия.

Това трабва да се промени, защото неизчезващото място на въглищата в енергийната система на ЕС е пагубно за климата, околната среда и човешкото здраве.

От климатична гледна точка въглищата са най-лошият начин за производство на електричество, дори в сравнение с останалите изкопаеми горива. Една въглищна електроцентрала изпуска 40% повече въглероден диоксид в сравнение с работеща на газ за производството на същото количество ток и с 20% повече от работеща на нефт. Ако го погледнем от друг ъгъл - въглищата са виновни за 75% от въглеродните емисии на европейския електроенергиен сектор, но произвеждат едва 25% от тока.



Производството на електроенергия изпуска една четвърт от общите въглеродни емисии на Европа и е ключово за плановете за "позеленяване" на други сектори. Де-въглеродизирането на електричеството е критично важно. В противен случай примерно преминаването към електроавтомибили няма да означава много, ако ги задвижваме с ток от въглища.

Въглищата са вредни също така за околната среда и човешкото здраве. Въглищните централи в Европа са отговорни за голяма част от серния диоксид, азотния оксид и праховите частици, изпускани във въздуха. Тези замърсители причиняват редица здравословни проблеми от рак на белите дробове до сърдечни удари. Замърсяването на въздуха причинява 400 000 случая на преждевременна смърт в ЕС годишно.

И въпреки това няколко европейски държави продължават да поддържат въглищните централи. Те подкрепят позицията си с притеснения за енергийната сигурност и загубата на работни места във въгледобивната индустрия. На пръв поглед тези аргументи са разбираеми, но с малко помощ от ЕС нито един от тях не би трябвало да отлага отказа от въглищата.

Енергийната сигурност е валидно опасение. Страна, която е силно зависима от въглищата, не може за една нощ да превключи към по-чисти енергоизточници. Но преходът е възможен. Няколко държави вече са успели да се откажат от въглищата без да застрашават енергийната си сигурност и конкурентоспособността. Всичко е въпрос на добро планиране, което трябва да започне незабавно.

Социално-икономическият аргумент за загубата на работни места също не е убедителен. Заетостта във въглищната индустрия в Европа вече не голям въпрос. Страната с най-голям брой работещи във въгледобива е Полша - 100 000 души. Това представлява едва 0.7% от общия брой заети в страната. Във всички останали държави заетите в сектора са под 30 000 души и са под 0.6% от работната сила.

Разбира се, затварянето на мините ще бъде болезнено за тези работници и за общностите, които зависят от тях. Ето защо ЕС трябва да се намеси и да предложи подкрепата си. По-конкретно, ЕС трябва да подготви схема, която да подпомогне миньорите, които ще изгубят работата си. Това ще намали политическите щети ще стимулира зависимите от въглищата държави да стартират или ускорят плановете си за отказ.

Дори не е нужно ЕС да създава нов фонд за подкрепа на прехода на въгледобивните региони към други индустрии. Просто трябва да използва по по-добър начин вече съществуващия Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (EGF), който подпомага работещите в изчезващи индустрии да намерят нова заетост като предлага преквалифициране или насърчава започването на предприемаческа дейност. Обхватът на EGF може да бъде разширен незабавно, така че да започне да покрива въгледобивните региони с малка поправка в текущия бюджет за 2014-2020 г.

В бъдеще фокусът на фонда върху въгледобивните региони може да бъде допълнително засилен и той да се трансформира в Европейски фонд за приспособяване към глобализацията и климатичните промени. Около 150 млрд. евро годишно могат да бъдат насочени към подпомагане на въгледобивните региони - това е само 0.1% от целия бюджет на ЕС.

Климатичните промени са комплексен глобален проблем, който се нуждае от международни решения. Но е ясно, че въглищата трябва да излязат от употреба. С компенсации за регионите, които все още зависят от въгледобива, ЕС може да покаже солидарност с онези, които имат какво да губят. Той може също така да ускори прехода и така да осигури значими ползи за всики европейци по отношение на климата, околната среда и здравето. Значима подкрепа за държави и работници, изправени пред глобални предизвикателства; целенасочена помощ за промени, които облагодетелстват всички европейци - нали точно това очакваме да прави ЕС?

* Симоне Талиапетра е изследовател в аналитичния център Bruegel, старши изследовател във Fondazione Eni Enrico Mattei и преподавател в Università Cattolica del Sacro Cuore. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока

Брюксел иска допълнително облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство

16 окт 2019, 299 прочитания

МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години

Търговската война се отразява трайно на ръста на БВП

16 окт 2019, 466 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Да умреш от скука

Когато все повече човешки задачи ще бъдат автоматизирани, трябва да се обмисли добре ефекта от спестените усилия

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма