Да умреш от скука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да умреш от скука

Ако сме решили, че изкуственият интелект се справя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да изчислява натоварването ни така, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома. <br />

Да умреш от скука

Когато все повече човешки задачи ще бъдат автоматизирани, трябва да се обмисли добре ефекта от спестените усилия

8153 прочитания

Ако сме решили, че изкуственият интелект се справя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да изчислява натоварването ни така, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома. <br />

© Reuters


Ако трябва да избирате между работа, в която адреналинът ви скача често заради дошли изневиделица задачи със срок вчера, и друга, в която автоматизирана система не само е елиминирала организационния хаос, но е иззела и немалка част от функциите ви - коя ще предпочетете? Да не забравяме, че нещата невинаги са това, което изглеждат.

Специалисти от областта на психологията и социалните науки вече имат едно наум за времето, когато Четвъртата индустриална революция ще се е установила на работните ни места. И през тази година множество изследвания и доклади "подгряваха" глобалната публика за настъпването на новата автоматизирана ера - като резултат от ускореното развитие на роботиката, изкуствения интелект и машинното самообучение.

Стрес и прегаряне

Освен за ползите, които технологичният бум носи на човечеството, върви и интензивна дискусия как да се смекчат и преодолеят възможните негативни последици за хората и най-непосредствената от тях - загубата на работни места. Идеята за безусловен базов доход получи нов тласък, а Бил Гейтс предложи компаниите да плащат и данък роботи, с който да се финансират нови дейности, най-вече в социалната и хуманната сфера.

Неотдавна МсКіnѕеу Glоbаl Іnѕtіtutе публикува изследване, което предвижда, че роботиката и изкуственият интелект могат да изтрият от пазара на труда между 400 млн. и 800 млн. работни места в света до 2030 г. И въпреки че според прогнозите по-малко от 5% от професиите могат да бъдат напълно автоматизирани, над половината дейности ще претърпят промени, като в различна степен ще се поемат от машини.

Когато става въпрос за индустриална революция, очевидно не само икономиката и пазарът на труда ще бъдат засегнати - не по-малко важно е как промяната на самия труд ще се отрази на хората. Сегашното време например изведе на преден план стреса и последиците от него. Този век дойде и с т.нар. юпи синдром - на хроничната умора, характерен за част от младите хора в градовете с доходи над средното, работещи на бързи обороти и без достатъчно почивка, през която да зареждат "батерията" на имунната си система. В последните години т.нар. прегаряне (burnout) в работата трябва да е станало масово явление, ако се съди по честотата, с която вече не само специализираните издания пишат за него. Общоприетата причина отново са стресът и претоварването, които водят до състояния на депресия или тревожно разстройство.

Богове от машините

Едно роботизирано бъдеще може да изглежда много привлекателно, ако си го представим като почти перманентна ваканция. На хоризонта обаче изниква друг фактор, рисковете от който не са по-малко сериозни. Работата е там, че, разтоварвайки хората от голяма част от функциите им на работното място, машините могат да ги хвърлят, образно казано, в убийствена скука.

Отегчението е това, за което предупреждава публикувано на psyarxiv.com ново изследване, озаглавено "Парадоксът на усилието: то е и скъпо, и ценно". Работейки по проект, подкрепен от Съвета за естествени науки и инженерни изследвания на Канада, авторите стигат до заключението, че в ерата на автоматизацията има риск от двойно подценяване: от една страна - на благотворното значение на усилията, които човек полага, а от друга - на подмолните вреди от скуката, които нарастват обратнопропорционално на тях.

Изследването предизвиква на дуел наложените в когнитивната психология, невронауките и икономиката модели, според които натоварването - физическо или психическо, е скъп разход: ако имат избор, и хората, и животните са склонни да го избягват. Авторите привеждат доказателства за обратната теза - че всяко усилие само по себе си носи добавена стойност.

Автор: Капитал

В автоматизираното бъдеще някои роли ще станат излишни, други ще бъдат заменени отчасти от машините. На тях се залага, че ще направят труда по-малко стресиращ и ще освободят възможности за фокусиране върху творчеството и решаването на по-сложни проблеми - умения, които са ключови за Четвъртата индустриална революция. Технологиите, които улесняват задълбочения анализ и взимането на по-добри решения, едва ли ще доведат до увеличение на високодоходните работни места, изискващи познание и творчество.

Голяма част от нискодоходните работни места ще продължат да разчитат на човешкия труд, доколкото при тях ще трябва да мине повече време, преди да бъдат в съществена степен роботизирани. Така че най-големият риск е за хората на позициите със средно заплащане, чиито задачи са ясно формулирани и в голяма степен повторяеми. Техните функции ще са повече надзорни, разпръснати по веригата на дейността и с накъсано време за активност. И именно тяхната работа, която ще изисква по-малко усилия, се очертава като скучна и в този смисъл по-уморителна.

Полунещастни-полузаспали

На тези непредвидени и неочаквани промени се спира и Джеймс Хюит, ръководител на отдела за наука и иновации в Hintsa Performance, в статия за електронното издание на Световния икономически форум. Базираната във Финландия консултантска компания съветва и обучава как да се постигне по-добро качество на живота, което ще гарантира и по-добро професионално представяне. Сред нейните клиенти са от световни шампиони във Формула 1 до топ изпълнителни директори на големи компании и служители в над хиляда организации в света.

Хюит смята, че във времето, когато все повече човешки задачи ще бъдат автоматизирани, трябва да обмислим добре стойността на това, което премахваме. Натоварването играе важна роля в човешкото представяне, посочва той, и се свързва директно с благополучието, защото се асоциира с поведение, насочено към целта: ние се справяме по-добре, когато се стремим да постигнем нещо, отколкото, ако отлагаме или забавяме целите си заради разсейване с нещо странично.

Какво ще стане, ако изгубим положителния опит, свързан с усилията? Автоматизацията може да направи отегчението - на и извън работното място, все по-важен въпрос. Това не е скорошно наблюдение, в зората на индустриалната революция Ницше предупреди за подобен ефект на "машинната култура" върху работниците. Има много дефиниции на скуката, последните я характеризират като субективно състояние на ниска възбуда и недоволство, причинено от липса на интерес, съчетано с недостатъчно стимулираща среда. Едно проучване от 1980 г. описва скучаещия човек по-кратко - като полунещастен-полузаспал.

Скуката вече е широко разпространена в по-доброкачествената работна среда и е призната като важна област за по-нататъшно изучаване.

Според Хюит има много достойни и логически причини за широкото навлизане на автоматизацията, включително повишената безопасност, подобрената точност и намалените разходи. "Трябва обаче да разгледаме въздействието й върху благополучието и ефективността на хората. Не само защото автоматизацията може да замести човешките работни места, а защото последиците от нарастващо отегчение на работещите в нейните условия могат да бъдат сериозни. По-ефективен и с по-малко усилия живот може да не е по-добър живот, особено, ако сте отегчени", смята директорът в Hintsa Performance. И поставя въпрос като лъжица катран в кацата с мед на технологичния рай: "Струва ли си да автоматизираме на всяка цена нещо само заради факта, че може да бъде автоматизирано?"

В крайна сметка, ако сме решили, че изкуственият интелект се справя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да изчислява натоварването ни така, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома.

Ако трябва да избирате между работа, в която адреналинът ви скача често заради дошли изневиделица задачи със срок вчера, и друга, в която автоматизирана система не само е елиминирала организационния хаос, но е иззела и немалка част от функциите ви - коя ще предпочетете? Да не забравяме, че нещата невинаги са това, което изглеждат.

Специалисти от областта на психологията и социалните науки вече имат едно наум за времето, когато Четвъртата индустриална революция ще се е установила на работните ни места. И през тази година множество изследвания и доклади "подгряваха" глобалната публика за настъпването на новата автоматизирана ера - като резултат от ускореното развитие на роботиката, изкуствения интелект и машинното самообучение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Дето се вика нека дойде това бъдеще, пък после ще го мислим. И в днешно време има много скучаещо-работещи хора и такива, които прегряват постоянно, трябва си баланс във всичко. За мен работата никога не е била номер 1 фактор в битието ми, няма и да бъде. А при едно нормално заплащане и повечко свободно време все ще намери човек с какво да си уплътни времето, идеи да искаш...

  • 2
    areta avatar :-|
    areta

    Силно се съмнявам. Биха могли да скучаят само не особено интелигентните, за останалите времето както и преди няма да достига да свършат всички онези интересни неща, които биха искали да свършат.

  • 3
    hui86101925 avatar :-|
    hui86101925

    Продъниха ни ушите с тая нова мантра. Че то роботи има от десетилетия, нищо ново не се задава. Явно надуват поредния балон. Случайно ли е че точно в грантаджийските медии, които доказано обслужват определени геополитически и корпоративни интереси, изведнъж честотата на статиите за биткойни и роботизация в производството скочиха с 1000 процента? Продавай си народе апартаментите, пазарувай биткойни и акции ...

  • 4
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Само че никой няма да мисли за хората. Целта на бизнеса е печалбата, а мечта на всеки бизнесмен е да елиминира човешкия фактор. При досегашната автоматизация, вместо да се намалява работното време, се съкращават хора. Резултатът е, че вместо роботите да улеснят работата, тя стана по-натоварваща и по-динамична, което не значи интересна. Хората, изпълняващи еднообразни дейности, представляващи малка част от цикъла на производство, губят чувство за смисъл и значимост. Но не печелят време за себе си. Това е проблем, над който футуристите разсъждават отдавна, но явно няма какво толкова да се измисли, щом се говори за базов доход.
    А що се отнася до темите на Капитал, това са темите, интересуващи мислещите хора. Благодаря за интересната селекция през последните няколко дни.

  • 5
    drilldo avatar :-?
    Георги Георгиев

    Преди време един мой шеф се изцепи:

    "В тая криза работа ви давам, вие пари търсите?!"

    Тогава си мислех, че се шегува...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK