Неотдавна МсКіnѕеу Glоbаl Іnѕtіtutе публикува изследване, което предвижда, че роботиката и изкуственият интелект могат да изтрият от пазара на труда между 400 млн. и 800 млн. работни места в света до 2030 г. И въпреки че според прогнозите по-малко от 5% от професиите могат да бъдат напълно автоматизирани, над половината дейности ще претърпят промени, като в различна степен ще се поемат от машини.

Когато става въпрос за индустриална революция, очевидно не само икономиката и пазарът на труда ще бъдат засегнати - не по-малко важно е как промяната на самия труд ще се отрази на хората. Сегашното време например изведе на преден план стреса и последиците от него. Този век дойде и с т.нар. юпи синдром - на хроничната умора, характерен за част от младите хора в градовете с доходи над средното, работещи на бързи обороти и без достатъчно почивка, през която да зареждат "батерията" на имунната си система. В последните години т.нар. прегаряне (burnout) в работата трябва да е станало масово явление, ако се съди по честотата, с която вече не само специализираните издания пишат за него. Общоприетата причина отново са стресът и претоварването, които водят до състояния на депресия или тревожно разстройство.

Богове от машините

Едно роботизирано бъдеще може да изглежда много привлекателно, ако си го представим като почти перманентна ваканция. На хоризонта обаче изниква друг фактор, рисковете от който не са по-малко сериозни. Работата е там, че, разтоварвайки хората от голяма част от функциите им на работното място, машините могат да ги хвърлят, образно казано, в убийствена скука.

Отегчението е това, за което предупреждава публикувано на psyarxiv.com ново изследване, озаглавено "Парадоксът на усилието: то е и скъпо, и ценно". Работейки по проект, подкрепен от Съвета за естествени науки и инженерни изследвания на Канада, авторите стигат до заключението, че в ерата на автоматизацията има риск от двойно подценяване: от една страна - на благотворното значение на усилията, които човек полага, а от друга - на подмолните вреди от скуката, които нарастват обратнопропорционално на тях.

Изследването предизвиква на дуел наложените в когнитивната психология, невронауките и икономиката модели, според които натоварването - физическо или психическо, е скъп разход: ако имат избор, и хората, и животните са склонни да го избягват. Авторите привеждат доказателства за обратната теза - че всяко усилие само по себе си носи добавена стойност.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

В автоматизираното бъдеще някои роли ще станат излишни, други ще бъдат заменени отчасти от машините. На тях се залага, че ще направят труда по-малко стресиращ и ще освободят възможности за фокусиране върху творчеството и решаването на по-сложни проблеми - умения, които са ключови за Четвъртата индустриална революция. Технологиите, които улесняват задълбочения анализ и взимането на по-добри решения, едва ли ще доведат до увеличение на високодоходните работни места, изискващи познание и творчество.

Голяма част от нискодоходните работни места ще продължат да разчитат на човешкия труд, доколкото при тях ще трябва да мине повече време, преди да бъдат в съществена степен роботизирани. Така че най-големият риск е за хората на позициите със средно заплащане, чиито задачи са ясно формулирани и в голяма степен повторяеми. Техните функции ще са повече надзорни, разпръснати по веригата на дейността и с накъсано време за активност. И именно тяхната работа, която ще изисква по-малко усилия, се очертава като скучна и в този смисъл по-уморителна.

Полунещастни-полузаспали

На тези непредвидени и неочаквани промени се спира и Джеймс Хюит, ръководител на отдела за наука и иновации в Hintsa Performance, в статия за електронното издание на Световния икономически форум. Базираната във Финландия консултантска компания съветва и обучава как да се постигне по-добро качество на живота, което ще гарантира и по-добро професионално представяне. Сред нейните клиенти са от световни шампиони във Формула 1 до топ изпълнителни директори на големи компании и служители в над хиляда организации в света.

Хюит смята, че във времето, когато все повече човешки задачи ще бъдат автоматизирани, трябва да обмислим добре стойността на това, което премахваме. Натоварването играе важна роля в човешкото представяне, посочва той, и се свързва директно с благополучието, защото се асоциира с поведение, насочено към целта: ние се справяме по-добре, когато се стремим да постигнем нещо, отколкото, ако отлагаме или забавяме целите си заради разсейване с нещо странично.

Какво ще стане, ако изгубим положителния опит, свързан с усилията? Автоматизацията може да направи отегчението - на и извън работното място, все по-важен въпрос. Това не е скорошно наблюдение, в зората на индустриалната революция Ницше предупреди за подобен ефект на "машинната култура" върху работниците. Има много дефиниции на скуката, последните я характеризират като субективно състояние на ниска възбуда и недоволство, причинено от липса на интерес, съчетано с недостатъчно стимулираща среда. Едно проучване от 1980 г. описва скучаещия човек по-кратко - като полунещастен-полузаспал.

Скуката вече е широко разпространена в по-доброкачествената работна среда и е призната като важна област за по-нататъшно изучаване.

Според Хюит има много достойни и логически причини за широкото навлизане на автоматизацията, включително повишената безопасност, подобрената точност и намалените разходи. "Трябва обаче да разгледаме въздействието й върху благополучието и ефективността на хората. Не само защото автоматизацията може да замести човешките работни места, а защото последиците от нарастващо отегчение на работещите в нейните условия могат да бъдат сериозни. По-ефективен и с по-малко усилия живот може да не е по-добър живот, особено, ако сте отегчени", смята директорът в Hintsa Performance. И поставя въпрос като лъжица катран в кацата с мед на технологичния рай: "Струва ли си да автоматизираме на всяка цена нещо само заради факта, че може да бъде автоматизирано?"

В крайна сметка, ако сме решили, че изкуственият интелект се справя по-добре от човешкия, можем да възложим на него да изчислява натоварването ни така, че нито да прегаряме в работата си, нито да изпадаме в будна кома.