С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 26 дек 2017, 10:00, 9857 прочитания

Когато журналистите станат политици

И няколко доказателства защо това не е особено добра идея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Наречете го случайност. Но в две от най-разтърсващите събития в ЕС през 2016 и 2017 г. водеща роля имат журналисти, станали политици. Борис Джонсън и Майкъл Гоув бяха остриетата на кампанията за излизане на Великобритания от ЕС. А вече бившият каталунски премиер Карлес Пучдемон докара Испания до най-тежката й политическа криза от десетилетия. И след това се спаси в Брюксел.

Доказателства, че не е особено добра идея журналисти да се впускат в политиката, има и по-назад в историята. Спомняте ли си например кълнящата се в библията и пушките Сара Пейлин? Преди да стане губернатор на Аляска и да бъде номинирана за вицепрезидент на САЩ в двойка с Джон Маккейн през 2008 г., тя започва кариерата си като спортен репортер и тв коментатор. Ал Гор, който е бил разследващ журналист, преди да влезе в Белия дом като вице на Бил Клинтън, а след това и да стане носител на Нобелова награда за мир, е от положителните изключения, които потвърждават правилото. Такъв е и блестящият Уинстън Чърчил, спечелил си слава първо като военен кореспондент и писател (между другото той е единственият британски премиер, носител на Нобелова награда за литература), а след това и като една от най-влиятелните политически фигури на миналия век. Положителен е скокът от журналистика към политика и при Жорж Клемансо, който като премиер на Франция председателства Парижката мирна конференция след Първата световна война.


Но от другата страна на везните списъкът на хората, които щяха да направят света едно по-добро място, ако си бяха останали в четвъртата власт, е дълъг и мрачен - Бенито Мусолини, Йозеф Гьобелс и Владимир Илич Ленин (макар да може да се спори доколко органът на марксистите в. "Искра", където той е редактор, има общо с журналистиката). Ако се върнем към съвременността, в ръководството на крайнодясната "Алтернатива за Германия" също има неколцина журналисти, макар партията да е в постоянна битка с "лъжливите медии". Примерите от България също са в негативната скала - помислете за Волен Сидеров или Николай Бареков.

При целия риск да се правят обобщения има няколко предпоставки, които правят журналистите не особено подходящи за политици. Както във всяка професия, включваща творчество, индивидуализъм и известна доза ексхибиционизъм, в журналистиката егото лесно може да излезе извън пропорции. И ако след това бъде облечено в държавна власт, последиците могат да бъдат разрушителни. В медиите крайните позиции са плюс и търсенето на компромис не е средство, още по-малко пък цел. В политиката е точно обратното. Умението на журналистите да употребяват информацията може да се превърне в опасно оръжие, ако в качеството си на политици имат интерес да злоупотребяват с нея. Пък и кой по-добре от един (бивш) журналист би могъл да впрегне в своя полза реалностите на Facebook и Twitter демокрацията, фалшивите новини и постфактологичния свят? Иронията е, че скокът от журналистиката към политиката означава смяна на една от професиите с най-ниско доверие с друга такава.

Макс и Мориц от Острова



"Равни с Макс и Мориц няма!
Сториш ли им забележка,
не поправят свойта грешка,
правят грешка двойно тежка:
гледат на това с насмешка."

Заменете имената с Борис и Майкъл и стихът на Вилхелм Буш прилепва точно на ужасното дуо пакостници, доволно допринесли за Brexit. Както написа колумнистът на в. Guardian Ник Коен два дни след референдума във Великобритания през юни миналата година, "ако си мислите, че управлението от професионални политици е зле, само изчакайте журналистите политици да поемат властта". Заглавието на статията му, звучаща пророчески с днешна дата, беше следното: "Има лъжи и после има Борис Джонсън и Майкъл Гоув".

Илюстрация


Всъщност Борис Джонсън е доказателство, че от лошите журналисти стават лоши политици. Само че във второто си амплоа те могат да сторят далеч по-големи поразии. Той е уволнен от в. Times заради изфабрикуване на цитат. След това е уволнен и като културен министър в сянка и заместник-председател на Консервативната партия от тогавашния лидер на торите Майкъл Хауърд заради това, че е бил "далеч от откровен" и е изгубил доверието му.

Показателна за Джонсън е историята, че дни преди да публикува във в. Daily Telegraph програмния си текст, с който се включва в кампанията за излизане на Великобритания от ЕС, той е написал и друга статия (която обаче вижда бял свят месеци по-късно), призоваваща също толкова страстно за оставане. Дори да е страдал от вътрешно раздвоение, то не му попречи заедно с Майкъл Гоув да произведат куп полуистини и откровени лъжи, от които още в деня след референдума сами започнаха да се отричат - като се започне от прословутия слоган, че Brexit ще спести на Великобритания 350 млн. паунда седмично, които могат да бъдат вложени в здравната каса, и се стигне до обещанието, че имиграцията ще намалее драстично.

Илюстрация


В ерата, когато хората искат прости отговори на сложните въпроси, Джонсън и Гоув бяха перфектните продавачи на илюзията, че Британия ще стане отново велика извън ЕС. Но Brexit демаскира пълната им неподготвеност с нещо като план как точно да се случи това и неспособността им да се справят с последствията от действията си вече в ролята на министри. Да не забравяме, че Джонсън имаше шансове дори да стане лидер на консерваторите и премиер, стига Гоув да не му беше забил нож в гърба. Епизодът явно не е оставил трайни следи и двамата продължават да застават в общ фронт, ако някой дръзне да критикува гафовете им. Когато външният министър Джонсън беше притиснат с искания за оставка заради необмислените му изказвания, които могат да доведат до по-тежка присъда за задържана в Иран британска гражданка, министърът на екологията Гоув веднага се втурна да го защити. Да припомним - Макс и Мориц "не поправят свойта грешка..."

С независимост в кръвта

Белѝте, направени от друг политически авантюрист и някогашен редактор - Карлес Пучдемон, за момента изглеждат по-овладяеми. Още от началото на кариерата си в медиите Пучдемон комбинира журналистиката с активизъм и защита на каузата за независима Каталуня. Вече като премиер на региона той успя да се превърне в публичен враг номер едно на Мадрид и да докара Испания до ръба на разпада, а ЕС - до неудобната ситуация да дава обяснения защо случващото се не е негова работа. Любопитен детайл е, че в кампанията за референдума за отцепване ключова роля изигра "Радио Каталуня", чийто директор Саул Гордийо е назначен от Пучдемон, с когото дълги години са колеги в местен вестник, а после основават заедно и новинарски сайт.

Интересното обаче започна след референдума на 1 октомври, обявен за незаконен от Мадрид, в който гласуваха само 43% от каталунците, от които 90% поискаха да се отделят. Веднъж запалил фитила, Пучдемон започна да се държи като Джонсън и Гоув - като човек без план или поне пожарогасител. Първо на няколко пъти отлагаше обявяването на независимост с витиевати изказвания, а когато най-после го направи с половин уста, веднага побърза да се изнесе към Брюксел. Нищо че преди това се кълнеше как би влязъл в затвора заради независима Каталуня. От белгийската столица той продължава да твърди, че ще се върне на лидерския пост след изборите на 21 декември, за които води кампания от дистанция. Всъщност точно те са шансът на Барселона с помощта на Мадрид да поправи щетите, нанесени от Пучдемон.

Историите на Джонсън, Гоув и Пучдемон са просто предупреждение да имате едно наум с журналистите, решили да вземат властта. За допълнително вдъхновение може да (пре)прочетете разказа на Ръдиард Киплинг "Селото, което гласува, че земята е плоска". Там се разказва как журналист и негови приятели мотористи впрягат всякакви машинации, за да се преборят със свой опонент, без изобщо да предвидят хаоса, който ще пуснат от бутилката. И после става каквото става.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италианският премиер Конте подава оставка Италианският премиер Конте подава оставка

Сега ще зависи от президента Матарела как ще се разреши политическата криза

20 авг 2019, 773 прочитания

Технологичните гиганти настояват Франция да се откаже от плановете за дигитален данък 1 Технологичните гиганти настояват Франция да се откаже от плановете за дигитален данък

Париж иска да наложи на големите техкомпании 3% данък върху оборота от дигитални услуги, направен в страната

20 авг 2019, 798 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Сун Дзъ и изкуството да се биеш с роботи

Автономните оръжейни системи чукат на вратата и скоро ще доведат до трета революция във воденето на война

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма