С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 30 дек 2017, 10:05, 12141 прочитания

Вярвам, не вярвам...

Климатичните промени и доверието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Климатичните промени голямата тема, която разделя обществото от години
- Рецептата за климатичен скептицизъм е смес от страх, неразбиране и борба на политически идеологии
- Недоверието към учените обаче е само част от растящото недоверие към всички авторитети

Професорът по атмосферна физика Джоана Хейг редовно получава недобронамерени, пълни с агресия имейли. Освен че преподава в Imperial College London, тя е и зам.-директор на Grantham Institute - Climate Change and Environment. Като повечето учени, които се занимават с темата за глобалното затопляне, тя често попада на прицела на т.нар. климатични скептици: "В интернет има всякакви странни колажи и обидни коментари по мой адрес", обяснява Хейг. Крайнодясното издание Breitbart, чийто главен редактор Стивън Банън доскоро беше съветник на Доналд Тръмп, я нарича "арогантна".


Хейг е жертва на новото разделение: между хората, които вярват в науката, и онези, които не вярват. Това е част от феномена на нарастващо недоверие към всички авторитети, било то политически, медийни, социални или научни. Според индекса на Edelman за доверието в света над половината изследвани държави вече имат мнозинство от хора, които не вярват на нито една от правителствените или неправителствените институции.

Но недоверието към учените е феномен от нов тип. За разлика от другите споменати категории учените базират своята дейност на ясни факти и тяхната строга проверка. Или поне такава беше вярата в последните няколкостотин години на научна революция. Вяра е точната дума, защото науката дълго беше новата религия на света. И точно както към църквата, сега в доверието към учените се появяват пукнатини. Изследване на Pew center в САЩ от 2016 г. показа, че въпреки че общото доверие към тази група остава сравнително стабилно от 70-те години насам, по три теми това усещане спада: ваксините, ГМО и климата.

Игра на градуси
51%
от европейците посочват климатичните промени като най-важния проблем на околната среда според проучване на Евробарометър от 2017 г.

Климатът е изключително сложна система. Никой учен никога не е твърдял, че я разбира напълно. Но в научните среди съществува доминиращо мнение (наричано накратко "климатичен консенсус") относно промените в тази система. То се основава на редица изследвания. Спорът не е дали има глобално затопляне: средната температура на планетата се е увеличила с 1.1 градуса по Целзий от края на ХIХ век, тоест малко повече от 100 години. Основна част от затоплянето се е случило през последните 35 години, като 16 от 17-те най-горещи години са от 2001 г. насам, сочат данни на НАСА. За сравнение според Британското научно кралско дружество изчисленията напоследък показват, че средната глобална температура от края на последната ледена епоха се е увеличила с между 4 и 5 градуса по Целзий. Тази промяна се е случила за около 7000 години.



Основната теза на между 90% и 100% от учените е, че човешката дейност (например използване на твърди горива или изсичане на гори) е отговорна за сериозна част от промяната заради увеличеното количество парникови газове, по-конкретно въглероден диоксид, в атмосферата. Концентрацията на този газ в момента е на най-високото ниво от последните 800 000 години. Ако ръстът продължи както досега, затоплянето до края на този век (или малко след това) ще е със скорост около 10 пъти по-голяма в сравнение със затоплянето след последната ледена епоха, твърдят от Британското научно кралско дружество.

Разбира се, има и учени, които не са съгласни с доминиращото мнение. Те обаче са твърде малко, казва проф. Хейг. "Има много, много малко климатични учени, които са в тази група (т.нар. скептици - бел.ред.)", признава тя. Дава пример с един от най-бележитите сред тях, американския атмосферен физик д-р Ричард Линдзън, способен и талантлив по нейни думи "бунтар", който не иска да е част от някаква обща позиция. "Той измисля всякакви начини и модели, с които да покаже, че затоплянето не се случва или причината не е човешката дейност. Но когато представи идеите си пред учени, хората откриват неточности, след което той измисля нещо ново", твърди Хейг.

Здравословен (и не толкова) скептицизъм
36%
от българите са посочили климатичните промени като най-важния проблем на околната среда според проучване на Евробарометър от 2017 г.

Това, че една система е сложна и не напълно разбрана, не означава, че не може да има научно обосновани предположения, които да обясняват какво се случва. 100% сигурност в науката има изключително рядко. Изследванията показват, че антропогенното влияние върху климата съществува с около 95% вероятност. Тъй като се работи с огромно количество данни, всеки в тази сфера разбира нуждата от някакви параметри на несигурност, обяснява проф. Хейг. "Хората мислят, че ако си несигурен, не знаеш за какво говориш", допълва тя с усмивка. Ако си обаче 95% сигурен, че утре ще катастрофираш, защото гумите ти са износени, вероятно ще се опиташ да направиш нещо по въпроса.
Най-трудно за вярване е това, че човешката дейност влияе на климатичните промени

Най-трудно за вярване е това, че човешката дейност влияе на климатичните промени

[Reuters]

Научната общност работи с наблюдения, изследвания, подчинени на правила, рецензии на колеги, с методи, които да не изкривяват данните. Така се оборват и твърденията на "алармистите" - онези, които преувеличават заплахата. Според проф. Хейг те вредят на доверието не по-малко от групата на скептиците. Този метод обаче напоследък търпи непрекъснати критики, като съществува малка революция вътре в самата научна общност, която се вглежда в изследвания от последните години и ги преразглежда наново, за да засили и затегне контрола върху данните (виж текста за псевдонаучните изследвания на стр. 92-93).

Илюстрация


Така липсата на пълно единомислие и собствените усилия на учените да подобрят работата си водят до по-ниско доверие сред публиката. Само 47% от американците например мислят, че медиците разбират ефектите от ваксините срещу шарка. Още по-малко са тези, които смятат, че учените разбират климатичните промени - 39% (Pew Research Center, 2016).

Недоверие, но най-вече борба за свобода

Част от проблема с климатичните промени е мащабът. Някои хора просто отказват да приемат промените. "Никога не е имало такъв научно-обществен проблем, който да ангажира толкова широко и по толкова много начини обществото", смята Ашер Минс, изпълнителен директор на Tyndall Centre for Climate Change Research, University of East Anglia. "Основен двигател зад личния скептицизъм е емоционален. Идеята за климатичните промени са в разрез с ценностите на хората", казва Минс. Той смята, че промените, които трябва да направим в начина си на живот, плашат хората. Според изследвания за психологията на скептицизма именно страхът е един от факторите.

Друга част е политиката. Повече от всеки друг проблем този разделя хората не на "доказано" и "недоказано", а на "вярващи" и "невярващи" - както по политически пристрастия, толкова и според това дали губят или печелят от идващите промени. Всички, с които "Капитал" разговаря по темата - учени, журналисти или скептици, са съгласни, че личните политически пристрастия са от голямо значение. Традиционно скептицизмът е присъщ на десни или либертарианци, а се смята, че тези, които искат да има активна борба с климатичните промени, са леви.

Така общото недоверие към институции и политици се пренася и в недоверие в науката."Винаги съм смятал, че повечето климатични скептици са такива не защото се съмняват в научните данни, а по-скоро са идеологични в опозицията си срещу самите политики. Не им харесват политиците и затова тръгват по обратния път: опитват се да подкопаят доказателствата за самия климат", обяснява Лео Хикман, дългогодишен журналист и експерт по темата, който поддържа сайта за проверена климатична информация Carbon Brief.
28%
от американците смятат, че учените разбират причините за климатичните промени доста добре, докато 32% смятат, че научната общност почти не е наясно с този феномен (Pew Research Center, 2016).

Една от тезите на скептиците е, че политиците използват такива моменти, за да дирижират икономиката и социалния живот. "Политизирането на теми, които науката изследва, неизбежно политизира самата наука също. Именно затова е толкова важна публичната дискусия между учените скептици и учените алармисти, а не между политическите им алтернативи", отбелязва Георги Иванов, студент в Cardiff University, който се интересува живо от темата, но има резерви към мерките, които правителствата искат да предприемат. "Аз залагам на свободния пазар да оптимизира енергийната ни система и да спомогне за нашето устойчиво развитие, а не на разни високопоставени бюрократи", обяснява Иванов. Ключов проблем с това е, че решенията могат да се появят твърде късно.

Други скептици пък мислят, че учените не разбират цялата картина и не могат да гарантират, че климатичните промени са нещо лошо. Те дават пример с това, че растителната продуктивност се увеличава заради повечето въглероден диоксид. Това би могло да е добре за земеделието. Проф. Хейг обаче посочва, че има доказателства, че това е вярно, но и че увеличението на въглероден диоксид в атмосферата ще продължи да увеличава температурата, която пък ще влияе на качеството на почвите и наличието на вода. "Не само въглеродният диоксид определя дали растенията ще оцелеят", уточнява тя. Това е част от т.нар. cherrypicking: избирането на отделни факти за подкрепата на една теза.

Лео Хикман смята, че това което Хейг прави - разубеждаването на скептици, е загубена кауза. "Преди шест-седем години написах една статия за Guardian, в която предложих да направим почти както през Втората световна война, когато германците и англичаните сключили временно примирие на Коледа край окопите и играли футбол. Та това казах, че трябва се случи между нас и скептиците: да спрем битката за малко, да отидем да пийнем едно в пъба и да говорим лице в лице. Когато предложих това в колонката си, получих доста агресивна реакция, скептиците не вярваха, че съм честен", разказва той.

Скептицизмът не трябва да притеснява онези, които се страхуват от климатичните промени: сам по себе си той не е достатъчно влиятелен в обществото, смята Ашер Минс от Tyndall. "В крайна сметка скептиците просто отлагат, тъй като обществото вече върви по нисковъглеродния път и ще продължи просто защото трябва", отсича той. Тоест недоверието засега не е достатъчно да спре съвсем промените. Докога обаче?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-топлият януари от 141 години Най-топлият януари от 141 години

Стойността надвишава предишния рекорд от 2016 г. с 0.02 градуса по Целзий.

17 фев 2020, 683 прочитания

Безпрецедентна жега на Антарктида 6 Безпрецедентна жега на Антарктида

Температурата на ледения континент за пръв път прескочи 20 градуса

14 фев 2020, 3735 прочитания

24 часа 7 дни
 
Още от Капитал
Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10