Гералд Кнаус: България може да насочи разговора в ЕС за миграцията в правилната посока

Гералд Кнаус е основател и председател на неправителствената организация "Европейска инициатива за стабилност" (ESI), както и член на Европейския съвет за външна политика. След като следва в Оксфорд, Брюксел и Болоня, той преподава икономика в Украйна (1993-1994 г.) а после работи в неправителствени организации в България и Босна и Херцеговина, както и в мисията на ООН в Косово. Тай е един от авторите на термина "хайверна дипломация", използван в публикацията му "Европа и Азербайджан: Краят на срама". Кнаус е сред най-влиятелните анализатори в Европа по мигрантската тема, като германската преса го нарече "Човекът, който измисли сделката с Турция за бежанците".

Защо миграцията продължава да е толкова разделяща тема в ЕС две години след пика на бежанската криза?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента нито един от централните елементи на миграционната политика на ЕС не работи. И това е две години по-късно. С едно изключение – Холандия, на страните в ЕС им отнема години, докато вземат окончателно решение кой има или няма нужда от предоставяне на убежище. Всички държави без изключение се провалят във връщането на онези, които не получават бежански статут, но така или иначе остават. Преди две години ЕС прие план за квоти за разселване, който не реши нито един проблем, но отвори дълбоки идеологически и политически разделения в Европа. ЕС има Дъблинския регламент, който би трябвало да казва къде се решават случаите на искане на убежище. Той не работи вече двадесет години. Не работи и в момента. ЕС продължава да няма отговор какво да прави с ключова своя политика и е силно разделен.

Какъв е урокът от провала с квотите?

Беше грешка да се започва дебата с разселването. Две години по-късно имаме релокирани около 30 хил. души. Квотите се провалиха не защото Унгария искаше да се провалят, а защото бяха зле замислени. Италия и Гърция не са сигурни, че релокацията наистина им помага, защото тя трябва да е част от политика, която обхваща и незаконните пристигания. Разселваме един човек от Гърция, но в същото време идват трима нови. Ако имаме процес, при който можем да контролираме броя на пристигащите и да връщаме онези, които нямат нужда от закрила в ЕС, то тогава релокирането на получили статут на бежанци е честна политика. Но ние не правим това. Ние разселваме търсещи убежище.

Последното предложение на Европейската комисия за реформа на дъблинската система, което ще се обсъжда в следващите месеци и отново предизвиква толкова противоречия, няма да проработи, дори да бъде прието. Ето защо се надявам, че българското председателство на Съвета на ЕС, макар да трябва да работи с това, което в момента е сложено на масата, да бъде достатъчно умно, за да разбере, че истинското решение за Европа е в промяна на дебата. Ние нямаме нужда от нови регулации. Просто трябва да се снабдим с инструментите за прилагане на онова, което вече сме приели - например споразумението между ЕС и Турция. Ако то се изпълнява така, както е замислено, ще бъде от изключителна важност за Гърция, Балканите и целия ЕС.

Как може България в ролята си на председател на Съвета на ЕС да промени дебата?

Може да се постигне много, ако България сложи на масата следните прагматични въпроси. Първо, близо 9 хил. души са пристигнали в Гърция за последните два месеца. Бройката отново е тръгнала сериозно нагоре. Ако продължават със същата скорост, това означава около 60 хил. пристигнали за година. Релокирането на 20 хил. от тях не е решение за Гърция. Вместо това трябва да намерим начин да намалим бройката на пристигащите.

Това означава, че първо трябват бързи и справедливи процедури по даване на убежище, които да отсяват кой има нужда от закрила и кой може да бъде върнат в Турция. За да стане това, са необходими ресурси – преводачи, администратори, съдии. Това, което може да направи България, е да попита Гърция от какво има нужда и да попита останалите страни в ЕС какво са готови да направят, за спрат трагедията по гръцките острови. Нужно е да се пренесе най-добрият европейски опит по даване на убежище - холандската система, където решенията се взимат за шест седмици, включително минаването през съда на първа инстанция - в региона на Егейско море.

Второ, въпросът е как ЕС може да изпълни обещанията си към Анкара по отношение на разселването на бежанци от Турция. Ако България каже, че също е готова да участва в разселването (примерно с 500 души) и призове останалите в ЕС да го направят, това ще е силен сигнал. Не всички ще участват, но някои ще го направят. В замяна Турция ще има стимул да изпълни своята част от сделката.

И трето, трябва да имаме дебат за Средиземноморието как да успеем да накараме африканските страни, източник на миграция – Нигерия, Сенегал, Гамбия – да приемат обратно гражданите си, които не получат закрила в Италия. В противен случай хората ще продължават да прииждат и да рискуват живота си, защото знаят, че независимо дали получат закрила или не, те ще останат в Европа.

Това са три много прагматични въпроса – как да се подобрят условията на гръцките острови, как да се приложи споразумението с Турция и как да преговаряме с африканските държави. Нито един от тези въпроси не включва сложно ново законодателство.

Но има други пречки. Например самата Гърция поради опасения за националния си суверенитет не желае европейски чиновници да имат правото да решават кой да остане. Как може Атина да бъде убедена да приеме помощ?

Не мисля, че е проблем на суверенитет, защото никой холандец няма да взима решение кой остава в Гърция. Това ще решават гръцките власти. Но може да имаме пилотен проект, по който ЕС изпраща повече длъжностни лица, които да обработват случаите, а Гърция да назначи повече апелативни панели, които да ги решават. В замяна някои страни от ЕС - например Германия, Швеция и Франция - могат да кажат, че ще продължат доброволно да разселват хора от Гърция.

Това е в интерес на Гърция, защото сегашният режим е възможно най-лошият и има реален риск да доведе до провал на споразумението между ЕС и Турция. И тогава Гърция ще пострада най-силно. Не става въпрос да се налага нещо на Гърция, а да се работи заедно с гръцкото правителство. България може да прави това в следващите шест месеца. Това е вероятно най-важното и същевременно съвсем възможно за разрешаване предизвикателство пред българското председателство. България е в добра позиция да структурира и модерира рационален дебат, който да доведе до успех на миграционната политика на ЕС.

Споразумението с Турция, за чийто архитект сте смятан, работи частично. Какво е нужно, за да се приложи напълно?

Три неща работят. Първо, броят на пристигащите спадна драстично - от 140 хил. души през първите три месеца на 2016 г. до 4 хил. през зимата на 2017 г. Второ, броят на удавилите се също намаля драстично. И трето, ЕС сравнително бързо и ефективно дава средства за бежанците в Турция.

Но има и три елемента, които не проработиха. Първо, приемните условия на гръцките острови са срамни. Второ, процедурите за обработване на молбите за убежище продължават да са бавни и следователно много малко хора биват връщани в Турция. Трето, обещанието, което някои страни от ЕС дадоха на Турция - да разселят голям брой бежанци от страната по законен начин, не се спазва. Броят на разселените в Германия и Холандия остава нисък.

Ако работим по тези три въпроса, споразумението може да бъде голям успех за ЕС. Това е в интерес както на Германия, така и на Унгария, както на правозащитните групи, така и на вътрешните министри. И е съвсем възможно. Вместо да водим идеологически дебати за ненужни мерки, нека се фокусираме върху това, което можем да направим, което работи и спасява животи.

Каква е вероятността ЕС да сключи с африканските държави споразумение от типа на това с Турция?

Основата на сделката с Анкара е, че тя се съгласява да приеме обратно онези хора, за които ЕС прецени, че са в безопасност в Турция. Анкара прави това, защото има интерес. Подобно споразумение няма как да бъде сключено примерно с Либия, Мали или Нигер, тъй като те не могат да гарантират безопасност.

Но може да има споразумение с Нигерия, която да се съгласи да ще приеме обратно всеки нигериец, пристигнал в Италия примерно след 1 януари 2018 г., за когото се прецени, че няма нужда от закрила. В замяна трябва да предложим на Нигерия някакъв вид законен достъп до Европа за нейните граждани - стипендии, визи. Подобна сделка ще даде резултат веднага, защото ако нигерийците осъзнаят, че не трябва да рискуват живота си, защото шансът да бъдат върнати в родината си е 80%, броят на незаконните пристигания в Либия и оттам в Италия ще спадне моментално. Това е истинският урок от споразумението с Турция - възможно е да се спазва Конвенцията за бежанците на ООН и все пак да се контролира незаконната миграция, ако предложиш на страните нещо сериозно, за да станат твои партньори, и ако си способен да взимаш бързи решения кого можеш да върнеш. Това е ключът.

Като ви слуша човек, справянето с миграцията звучи лесно, логично и правяемо. Защо ЕС не успява да го направи?

За да си отговорим, трябва да се запитаме как се стигна до споразумението между ЕС и Турция. То се случи, първо, защото в онзи момент германският канцлер Ангела Маркел и премиерът на Холандия (която тогава беше председател на Съвета на ЕС) Марк Рюте в продължение на месеци вложиха цялата си политическа енергия в постигането на сделка с Турция. Второ, самата Турция реши, че е в неин интерес да има подобно споразумение.

В момента тези два елемента липсват. Няма внимание на ниво премиери към мигрантската криза в Егейско море и Средиземноморието. Това е нещо, което българското председателство може да направи - да помоли бивш премиер или външен министър от Франция, Холандия или Швеция например да стане специален пратеник на ЕС по миграцията, който да помага в разговорите с министри в Гърция и Турция за това как сделката с Анкара да се превърне в успех. Иначе в момента няма кой да поеме ролята, която Меркел и Рюте изиграха през 2016 г. Това е единият отговор на въпроса - липсва ни инструментът.

И вторият отговор е, че имаме погрешен дебат. Говорим за разселване, което не знаем как да направим, но не говорим как да направим бърза и качествена система за даване на убежище, която да работи там, където е най-нужна - по границите на ЕС. А знаем, че такава съществува.

Надеждата ми е българското председателство да насочи дебата към това как да имаме пилотен проект, който с подкрепата на ЕС да пренесе холандската система в Гърция и Италия. С поставянето на подобни въпроси може да започне да се работи по практичните проблеми. Но първо трябва да се постави правилният въпрос. Опасността е вместо това много енергия и политически капитал да бъдат прахосани в радикални решения, които или ще се провалят, или няма да променят нищо. Това ще бъде във вреда на гранични държави като Гърция, Италия и България и може да разруши Шенген.

Интервюто взе Светломира Гюрова