Първата седмица на януари се оказа за петролните пазари най-добрата за цените през последните 5 години. Заради протестите в Иран съкратените запаси на САЩ и удължената сделка ОПЕК+ за замразяване на добивите цената за сорт Brent за пръв път от 2015 г. мина над 68 долара за барел.

Но това не е добра новина за Русия и петролния картел от предимно близкоизточни и африкански държави. Причината е, че с договорката си за намален добив те, изглежда, попадат в капан на високите цени без ясна стратегия как да не изгубят пазарен дял и да излязат от споразумението.

САЩ диктуват темпото

Добивът на т.нар. шистов петрол в САЩ, заради който беше цялото споразумение, ще се увеличава при подобни цени на пазара. Проучване на Федералния резерв в Далас, цитирано от Bloomberg, показа, че при цена над 61 долара за барел около 40% американските компании планират да увеличат инвестициите в добив.

Според Валерий Нестеров, анализатор от Сбербанк CIB, преди 4 години себестойността на шистови добиви е била в рамките на $65 - $85 за барел, но с бързото навлизане на нови технологии тя е паднала сега до средно $23 за барел (според други изчисления прагът е по-висок - $30 - $40). За сравнение - саудитците добиват за около $9, а руснаците - при $18-19 за барел, допълва той. Това накара дори Саудитска Арабия да заговори за интерес към инвестиране в добива на американски петрол - нещо почти немислимо доскоро.

Психологически ефект оказва и това, че на 3 януари администрацията на президента Доналд Тръмп обяви, че ще отвори за сондажи и добив до 90% от крайбрежието на страната. Реално ще минат поне 18 месеца преди получаването на първите лицензи за офшорни операции, а в някои райони активност ще се развие след 10 до 15 години. Въпреки това подобни решения като че ли затвърждават впечатлението, че в момента американците изглеждат водещият фактор, от който ще зависят и отношенията между Русия и ОПЕК. Другият фактор, който тепърва трябва да се докаже, е политиката на Китай за по-чиста и по-ефективна енергетика.

Русия и саудитците са доволни... засега

За управляващите в Русия това е особено важно, тъй като според Висшата школа за икономика (ВШЭ) основна роля за отделянето през 2017 г. на руската икономика от дъното е изиграло поскъпването на петрола от средно $42 до $53. Говореното за нова фаза на растеж е опит да се представи желаното за действително, се казва в доклада на школата, разпространен в края на декември. Анализаторите казват, че дори при задържане на сегашното ниво на сорта Urals от $63 ефектът през 2018 г. ще е по-слаб за икономиката заради бюджетното правило всички приходи при цена над $40 да отиват в специален държавен резерв.

Сделката на Москва с ОПЕК е удължена до края на 2018 г. в момент, когато цената се стабилизира около $50 за барел. Това устройва и руснаците (там предстоят президентски избори през март 2018 г.), и саудитците (заради планираната приватизация на 5% от Saudi Aramco, най-голямата петролна компания в света) с цел попълване на бюджетния дефицит с поне $100 млрд.

А след това?

Но и двете страни, както и основните им партньори не показват идея как да излязат от сделката през 2019 г., а Нестеров сочи прогнози, според които в близките години цените ще са в рамките на $40 до $70 за барел. Докато руски компании пренасят за неизвестно бъдеще плановете за нови находища, в играта се намесват растящи добиви на страни като Канада и Бразилия. Засега подът на цените се поддържа от по-ниските запаси и впечатлението за стабилизиран пазар.

Най-интересно трябва да стане през втората половина на годината с наближаване края на споразумението. Сценариите как ще се развият събитията се движат от договорено постепенно увеличаване на добивите през хитруване на част от страните до хаотично боричкане за възстановяване на пазарния дял.

Първата седмица на януари се оказа за петролните пазари най-добрата за цените през последните 5 години. Заради протестите в Иран съкратените запаси на САЩ и удължената сделка ОПЕК+ за замразяване на добивите цената за сорт Brent за пръв път от 2015 г. мина над 68 долара за барел.

Но това не е добра новина за Русия и петролния картел от предимно близкоизточни и африкански държави. Причината е, че с договорката си за намален добив те, изглежда, попадат в капан на високите цени без ясна стратегия как да не изгубят пазарен дял и да излязат от споразумението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове