Затова, когато християндемократът Йотингер и социалдемократът Габриел призоваха за повече бюджетни разходи, логичната реакция беше най-малко повдигане на веждите.

"Не можем да финансираме сегашните и бъдещите политики на ЕС с настоящия таван на разходите от 1% от БВП на страните членки", каза Йотингер. "По-доброто разходване на средствата не означава, че не трябва да има и повече разходи", допълни Габриел.

Призивите за повече средства за европейския бюджет отразяват простия факт, че той е подложен на натиск и от двете страни – приходната и разходната. Напускането на Великобритания, която е един от най-големите нетни вносители, ще отвори дупка от порядъка на 12% в средствата, с които страните членки финансират бюджета. Навлизането на все повече нови дейности (като програми за общо придобиване на въоръжение или гранична охрана) и натискът за разширяване на съществуващите разходни пера (като повече пари за наука) пък свиват допълнително разполагаемите средства.

Така че не е чудно, че дори германските политици не казват автоматично nеin на идеите за по-голям европейски бюджет. Още повече че в ЕС има страни като Австрия, която са твърдо против увеличение на вноските на страните членки и които ще трябва да бъдат убедени да бъдат по-отстъпчиви.

50/50 и 20/80

Ясно е, че няма правителство, което да не иска да харчи повече, и Европейската комисия, която в ЕС е най-близо до представата за изпълнителна власт, винаги е искала повече, за да финансира идеите си. Предложенията на ЕК винаги биват орязвани от страните членки. Но началното предложение на комисията обикновено показва накъде ще се насочи дебатът.

"Аз предлагам новите разходи да се покрият с 20% икономии и 80% свежи пари", каза комисарят по бюджет Гюнтер Йотингер. П неговите думи новите разходи на ЕС се оценяват на около 10 млрд. евро годишно. Преди това Йотингер каза, че недостигащите около 13 млрд. евро годишно заради напускането на Великобритания трябва да бъдат осигурени с 50% свиване в разходите на ЕС, а другите 50% с допълнителни вноски на страните членки.

Преведено на прост език, ЕК мисли, че в сегашният бюджет на ЕС трябва да се направят икономии от порядъка на 8.5 млрд. евро годишно (ако се ползва като основа годишния бюджет на ЕС за 2015 г.), т.е. около 6%. Увеличението на вноските на страните членки пък ще трябва да бъде около 14 млрд. евро. или около 10%. Общо търсената сума е около 100 млрд. евро.

Преди половин година Йотингер говореше за баланс 50/50, който е доста по-негативен за България. Увеличението на българската вноска, каквото и да бъде то, се компенсира от полученото финансиране от ЕС. В момента за всяко евро, което България дава на европейския бюджет, Брюксел връща приблизително шест евро. Докато всяко орязване на европейските субсидии ще бъде почувствано по-сериозно.

Друго важно уточнение, което направи Йотингер, е, че няколко програми като образователната програма "Еразмус" и програмата за научни изследвания "Хоризонт 2000" няма да попаднат под ножа, която означава, че други европейски политики ще бъдат по-силно засегнати.

Вероятно в тези рамки ще се води и бъдещият дебат около бюджета на ЕС, като естествено за България по-изгоден ще е вариантът на ЕК.

Къде е България в тази схема?

В последно време Йотингер винаги изтъква България като пример за необходимостта ЕС да запази кохезионните си политика. "Няма как в съюза да имаме страни с близо 100 хил. евро БВП на глава от населението като Люксембург и страни като България със 7 хил. евро... това разкъсва тъканта на съюза", каза този път германският комисар.

Йотингер, както и германският външен министър Зигмар Габриел се обявиха в защита на кохезионната политика, която финансира по-бедните страни членки. Комисарят по бюджета на няколко пъти спомена, че голяма част от средствата, които нетните вносители в европейския бюджет дават, след това се завръщат към тях под формата на поръчки за машини или услуги. "60% от нашия износ е насочен към другите страни, членки на ЕС, и няма някой, който да е по-заинтересован от просперитета им от Германия", каза пък Габриел.

България, по думите на министъра по европредседателството Лиляна Павлова, има три цели.

Първо, да насочи дебата първо към определяне какво страните членки искат да постигнат с европейския бюджет, а едва след това се определи начинът за неговото финансиране. Досега обикновено се слагаше праг и разполагаемата сума се разпределяше по отделните пера на бюджета. При последните преговори през 2013 г. той беше определен до 1% от БВП на страните членки (т.е. 960 млрд. за периода 2014-2020 г.).

На второ място Павлова посочи, че когато става дума за орязване на средства, не бива да се набляга основно на кохезионната и селскостопанската политика. Те обаче са основните разходни пера на ЕС и неизбежно ще понесат голям удар от бъдещите съкращения. В своето изказване Йотингер спомена 5 или 10%.

Третата цел на България е опростяването на управлението на фондовете и преминаване от концепцията за "контрол и проверка" към "изпълнение и резултати". За подобен подход се говори отдавна, като идеята е за използването на фондовете да има по-малко бюрократични тежести. Например сега на теория България изпълнява своята национална програма за реформи, която е одобрена от ЕК и която е предусловие за получаването на европейските фондове. Всички са наясно обаче, че реално този документ с нищо не е подобрил използването на фондовете.

И четвъртата цел на България, пак според изказването на Павлова по време на конференцията за бъдещия многогодишен бюджет на ЕС, е да се промени сегашният дебат за въвеждането на нови критерии за европейските фондове. ЕК предлага например страните, които имат проблеми с върховенството на закона да могат да бъдат наказвани с орязване на част от фондовете им. Павлова подчерта, че България не е съгласна, когато се дискутират подобни санкции, те да са насочени само към структурните фондове.

Като цяло обаче България обаче едва ли ще се противопостави, тъй като това е едно от условията, които големите донори на средства в европейския бюджет биха искали да видят, за да се съгласят на още по-големи вноски.