Стари муцуни, популисти и евроскептици

Очаква се дясноцентристите да получат най-много депутатски места, но да нямат абсолютно мнозинство.

Италия вече е уязвима с третия по големина публичен дълг в света и слаб потенциал за растеж.

Това се очертава като най-важния вот в ЕС за тази година. На 4 март италианците ще отидат до урните, за да изберат правителство. Дясноцентристкият блок вероятно ще вземе най-много депутатски места, но няма да има абсолютно мнозинство. И очакванията са за нова несигурност за ЕС.

Прогнозите за парламент, в който никоя от основните групи няма да постигне работещо мнозинство, само подхранват нестабилността в една страна, чиято икономика е от критично значение за еврозоната, но която вече е уязвима с третия по големина публичен дълг в света и хронично слаб растеж. Същевременно безработицата остава над 11%, а тази сред младежите е около 35%.

Без ясен победител

Очакванията са, че никой от трите основни блока - популисткото движение "5 звезди", управляващата лявоцентристка Демократическа партия и съюзът на консервативни формации, няма да може да управлява самостоятелно. "Италианските избори носят нова несигурност за ЕС, тъй като може да имаме ситуация като тази в Испания или в Германия без ясен победител. И това означава дълги преговори за сформиране на правителство, ако изобщо е възможно, или отиване на нови избори", обяснява пред "Капитал" проф. Джовани Орсина от римския университет LUISS Guido Carli.

Но това не е единственият проблем. И в този вот е замесена експлозивната тема за еврото, която подчертава разделенията в лагера на сочените за победители дясноцентристи. През седмицата бившият италиански премиер Силвио Берлускони заяви, че страната не трябва да излиза от валутния съюз, което бе последвано от публично изразено несъгласие на неговия основен коалиционен партньор. В интервю Берлускони посочи, че напускането на еврозоната ще навреди на италианската икономика, и коментира, че съюзникът му – евроскептичната "Северна лига", вече също споделя тази позиция. Бившият премиер, чиято партия "Форца Италия" е ключова за дясноцентристката коалиция, включваща още и крайнодесните "Италиански братя", увери, че се изказва и от името на лидера на "Северна лига" Матео Салвини. Но говорител на евроскептичната партия побърза да контрира, че ако десният блок спечели изборите, ще започне подготовка за излизане от единната валута. По-рано Салвини коментира пред в. La Repubblica: "Свободните интерпретации на мислите ми ме разсмиват. Оставам убеден, че еврото в тези условия беше грешка, която ще поправим."



Създалото се объркване има своето обяснение. "Северна лига напоследък смекчи антиеврориториката си, но Берлускони може да е преувеличил смяната на тона в опит да успокои и да мотивира умерените гласоподаватели", обобщава анализ на Reuters. Преди Берлускони е предлагал страната да използва две валути – еврото за международна търговия и туризъм и своя парична единица за вътрешна употреба. Въпреки всички тези закани обаче напускането на еврозоната не попадна в списъка с политически приоритети, договорен от десния блок преди няколко дни.

Същевременно популисткото движение "5 звезди", което е най-популярната единична формация, постепенно отстъпва от предишната си евроскептична позиция, като сега неговото ръководство заяви, че излизането от еврото вече не е сред политиките му. Това бе разчетено като опит за уверяване на избирателите, че то може да управлява отговорно.

Въпреки това вероятността евроскептичните партии да пробват да извадят Италия от валутния съюз тревожи финансовите пазари. Италия беше сред най-проевропейските страни в съюза, но през последните години стана по-критична към Брюксел. Скорошно проучване на Bertelsmann Foundation показва, че 83% от италианците не са доволни от посоката на ЕС.

Крехък съюз

Освен че иска напускане на еврозоната, Салвини настоява за стриктни мерки срещу незаконната имиграция. Берлускони не спира да твърди, че твърдата риторика на неговия партньор е с чисто изборни цели и "Северна лига" е умерена партия. Но не всички са убедени. Договорките между двамата лидери са предварително ясни – при победа на дясноцентристите партията с повече гласове ще избере кой да бъде премиер. В момента "Форца Италия" води с около един процентен пункт пред "Северна лига". Салвини е кандидатът на своята партия за премиер, докато Берлускони, който не може да заема държавна длъжност заради присъда за данъчни измами, все още не е посочил име.

"Балансът между двата основни дясноцентристки съюзника ще бъде солиден до изборите, но след това може да се окаже по-крехък, отколкото изглежда", твърди в. Corriere della Sera. Сред важните теми, предизвикващи различия, е с кой външен партньор ще управляват. Салвини изключва всякакви договорки с лявоцентристите, но демонстрира желание да работи с движение "5 звезди", докато Берлускони заявява, че популистката формация е основният му противник.

Междувременно с наближаването на изборите всички основни партии опитват да спечелят гласоподавателите с обещания, които ще вдигнат бюджетния дефицит. Сред политиките са промяна или отменяне на бюджетните правила на ЕС, намаляване на данъците и повече разходи за стимулиране на икономиката. В тази ситуация "Форца Италия" се рекламира като най-умерената сила вдясно, а Демократическата партия – като най-отговорната. Миналият месец италианският президент Серджо Матарела призова партиите за "реалистични предложения" за решаването на проблемите на страната в навечерието на изборите. Но не изглежда някой да го слуша.

Обещания за милиарди Дясноцентристкият блок прие предизборен манифест, съдържащ обещания за намаляване на данъците, строг контрол на имиграцията и отмяна на планирано увеличение на пенсионната възраст. "По-малко данъци, по-малко бюрокрация, по-малко изисквания от Европа, повече помощ за нуждаещите се и повече сигурност за всички", се казва в манифеста. Експерти предупреждават, че анулирането на пенсионния закон ще струва милиарди евро на държавата, но "Северна лига" включи отменянето му сред приоритетите си, тъй като мерките са силно непопулярни в Италия. Засега няма подробности как дясноцентристите ще компенсират разходите за политиките си, но те посочват, че намаляването на данъците ще увеличи постъпленията, тъй като повече хора ще плащат задълженията си.