Западът е в стрес от забраната за внос в Китай на пластмасови отпадъци

От 1 януари 2018 г. Китай забрани вноса на отпадъци от пластмаса и други над 20 материала, подходящи за рециклиране, а това може да промени целия световен модел на преработка на годни за повторна употреба съставки. Кампанията срещу чуждестранния боклук засяга още текстилни и хартиени отпадъци.

Бързо въвеждане на промяната

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Промяната не е съвсем изненадваща, защото за нея се говори поне от 5 години. Изненадващото е твърде краткото време между обявата от миналото лято и влизането на забраната в сила. Множество големи икономики нямаха време да разработят свой План Б и да го задействат навреме.

Според природозащитниците от Greenpeace решението на Пекин е аларма към света да се разсъни и да осъзнае, че изтичат времето на комфорт за западните страни, които изпращаха цели кораби с индустриални и други отпадъци към Китай, Индия и други страни.

Близо 87% от сепарираните пластмасови отпадъци в ЕС бяха изпращани директно или през Хонконг към китайски преработватели. САЩ и Япония също разчитат на китайците - през 2016 г. само американците са изпратили 1.43 млн. тона на стойност малко под 500 млн. долара. Великобритания е изнесла към Китай над 2.7 млн. тона пластмасови отпадъци от 2012 г. насам.



Десетилетия наред и китайците, и развитите държави имаха взаимна изгода от модела. Едните печелеха от извличането на ценни материали от отпадъците, а другите лесно се отърваваха от тях. Цели райони в Китай се изхранваха, като сепарираха доставеното от други континенти. Но сега Китай обяснява на Световната търговска организация (WTO), че боклукът е станал прекалено опасен - и за околната среда, и за хората, разказва dpa.

И Китай произвежда много

Агенцията смята, че причината може да е различна. През 2016 г. Китай е внесъл 7.3 млн. тона пластмасови отпадъци на стойност 3.7 млрд. долара, което е над половината от този вид материали в света. В същото време страната произвежда все повече пластмаса и вече едва се справя с преработката на отпадъците. Само в Китай домакинствата изхвърлят близо 200 млн. тона.

Всяка година Германия - най-голямата икономика в Европа - изпраща към китайските пристанища около 560 хил. тона пластмасови отпадъци, а това са близо 9.5% от създаденото от индустрията и домакинствата в страната, сочат данни на федералната агенция за защита на околната среда UBA. "Ще изпитаме затруднения, но едва ли ще се стигне до ситуация хората да седят върху боклуците си", коментира Йорг Лахер от Федерацията за материалите за втора употреба (BVSE).

Операторът на Gruener Punkt - най-известният събирач на отпадъци, твърди, че не е пряко засегнат от китайското решение, защото повечето от балите за рециклиране се преработвали в Германия или в други страни от ЕС. Но Gruener Punkt признават също, че може да се наложи да повишат цените за услугите си, защото ще трябва да разширят броя на инсталациите си. Разходите за преработка на кофичка за кисело мляко например в момента са под 1 евроцент. Повишаването им ще се отрази на клиентите, но може и да направи този бизнес по-доходоносен.

Задава се и друга промяна - през 2019 г. в Германия влиза в сила нов закон за опаковките, който ще увеличи още повече квотите от материали, които ще трябва да се рециклират. Това довежда и рециклиращите компании, и природозащитниците до общото мнение, че съвсем скоро опаковките ще трябва да съдържат повече материали, годни за извличане и повторна употреба.

Във Великобритания призовават правителството да се намеси в полза на сектора за рециклиране. Според Рой Джорджсън, ръководител на ресорното сдружение Resource Association, има опасност просто никой да не иска част от пластмасата за рециклиране. Без помощ от властите цените ще паднат, някои компании ще спрат да събират някои видове пластмаси (например чинийките за пакетирано месо или кофичките за кисело мляко).