С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 16 яну 2018, 18:24, 6064 прочитания

Кармену Вела: Пластмасовият отпадък всъщност е ценен ресурс

Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вероятно често сте си казвали "да бе, да", когато някоя ВиК компания ви препоръча да пиете вода от чешмата, защото тя била достатъчно добра, а и така е по-евтино и по-екологично. В Европейската комисия обаче са минали отвъд "да бе, да" етапа. Комисарят по околната среда, морските въпроси и риболова Кармену Вела казва, че това ще става практика. С което явно ЕК иска да даде пример за едно от предложенията си в новата стратегия за пластмасите, която беше представена днес в Страсбург. Тя цели да ограничи еднократното използване на пластмасите и да намали пластмасовите отпадъци, които замърсяват околната среда. Един от начините това да се случи е потребителите сами да намалят употребата на пластмаси.

Проблемът с отпадъците от пластмаси не е нов, а едва ли някой вече не е гледал документален филм за плаващите в океаните пластмасови острови. И Вела, който е малтиец по рождение, постоянно дава примери именно със замърсяването на морета.


Сегашният курс на ЕК срещу пластмасата вероятно е отчасти предизвикан от влязлата сила в началото на тази година забрана за внос на пластмасови отпадъци в Китай – най-големият пазар за такъв боклук. Това вече води до натрупване на отпадъци в страните от ЕС, които в момента рециклират едва 25% от произвежданите в тях пластмаси.

Защо точно сега

Според Вела китайското решение (забраната за внос на пластмасови отпадъци) не е основният двигател зад предложението на ЕК. Необходимостта от стратегия точно сега се дължи на няколко фактора. "Сега както политиците, така и обществото като цяло са наясно, че имаме сериозен проблем", обяснява Вела.



Според фондация Ellen MacArthur, ако замърсяването на моретата продължи със съшия темп, през 2050 в Световния океан ще има повече пластмаса, отколкото риба.

Дори този пример да е пресилен, пластмасите водят до много повече невидими заплахи. Например микорпластмасите (т.е. частици по-малки от 5 мм в диаметър) все по-често намират път в хранителната верига. Макар че точните ефекти все още не са достатъчно изучени, пластмасите могат да доведат до дългосрочни здравни заплахи.

Друг двигател за стратегията според Вела е навлизането на понятието за кръговата икономика, т.е. че ресурсите трябва да се използват максимално. "Тя е най-доброто дългосрочно решение на проблема с пластмасите", казва комисарят и посочва, че ако бъде въдено изискване те да бъдат произвеждани така, че да могат лесно да се рециклират, това ще спести огромни ресурси на европейските икономики. От ЕК онагледяват проблема по следния начин: ако една хранителна опаковка бъде изхвърлена и изпратена за рециклиране извън Европа, то потребителите и бизнесът в Европа реално са се възползвали едва от 5% от себестойността на вложените в нея ресурси.

"Трябва да гледаме на пластмасовите отпадъци не като на боклук, а като ресурс, посочва Вела, сега ние го изнасяме за страни, които всъщност са ни конкуренти."

Как ще стане това

Една от основните причина за ниското ниво на рециклиране на пластмасите е, че при производството им не е помислено за това. Често в тях се влагат опасни компоненти, което прави преработката рискова. Друга причина е, че все още липсват стандарти за сортиране – често биоразградими пластмаси се смесват с обикновени, което прави тяхното превръщане в компост невъзможно.

В стратегията (която не е законодателен акт, а намерение) се предвижда например до 2030 г. пластмасата, използвана за опаковки, задължително да бъде рециклируема. От ЕК дават доста дълъг срок, за да могат производители и рециклиращи компании сами да изработят необходимите стандарти. Вела посочва, че ЕС ще подкрепи изследванията в областта до 2020 г. с 200 млн. евро, така че да бъде намерено икономически изгодно решение.

За други продукти се предвижда забрана – например за използването на микропластмасите в козметиката и боите. В случая ЕС, който често е обвиняван, че свръхрегулира всички – изостава. Такава забрана беше въведена в САЩ през 2015 г. (и остана неотменена от настоящия президент Доналд Тръмп), а в Европа това направи наскоро и Великобритания.

Ще бъде ли натоварен потребителят?

Един от ефектите на повечето стратегии на ЕС е, че целят положителни резултати, но в краткосрочен план често натоварват потребителите с допълнителни разходи.

Вела казва, че в случая това може да бъде избегнато. Една от причините е, че в момента рециклирането в страните от ЕС е ниско поради липсата за стандарти за пластмасите – ако стъклото трябва да се сортира по няколко цвята, за да се преработи и използва отново, при пластмасите има десетки, ако не и стотици разновидности. Именно и затова отпадъкът се изнася към страни, където той се сортира ръчно.

Комисарят признава, че ако компаниите бъдат натоварени с нови ангажименти, те в крайна сметка ги прехвърлят на потребителите, ако последните получат повече информация, те могат да спестят тези разходи, като променят поведението си. Един от примерите, който често се дава, е именно с бутилираната вода. Франс Тимерманс, вицепредседателят на ЕК, пък дава пример с пластмасовите сламки, чието ползване лесно може да бъде избегнато, ако на децата се обясни, че разграждането им отнема около 300 г., в които те ще замърсяват природата.

Вела е скептичен и по отношения на данъците върху пластмасите, които често се предлагат, за да се ограничи тяхното използване. "Трябва да се замислим дали трябва да облагаме нещо, което е вредно, вместо да го забраним", казва той. Само преди седмица комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер предложи въвеждането на общоевропейски данък, с който да се финансира част от отворилата се дупка в бюджета на ЕС след очакваното напускане на Великобритания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Забранени китайски камери не са премахнати от военни бази в САЩ Забранени китайски камери не са премахнати от военни бази в САЩ

Опасенията са, че те могат да бъдат използвани от Пекин за хакерски дейности

18 юли 2019, 296 прочитания

САЩ изключиха Турция от програмата за изтребители F-35 1 САЩ изключиха Турция от програмата за изтребители F-35

Мярката е заради доставката на руски ракети за Анкара и ще доведе до загуба на над 9 млрд. долара финансиране за турски компании

18 юли 2019, 644 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Русия изненадващо отново е в рецесия

От юли насам икономиката е в техническа рецесия, смятат в JPMorgan Chase

F-16 полетя към парламента

Управляващите искат да финализират купуването на изтребителите преди местните избори

Защо се срина морският туризъм

Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш