С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 яну 2018, 15:04, 7786 прочитания

Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко

Съоснователят и изпълнителен директор на Think Beyond Plastic пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Родената в България Даниела Димитрова Русо се занимава със серийно предприемачество в САЩ от 32 години. Опитът й е свързан с управление както на стартиращи бизнеси в сферата на телекомуникациите, медиите и мрежите, така и на компании от списъка Fortune 500. Била е изпълнителен директор на Frame Technology, Infoseek, Sun Microsystems, Xerox PARC и др.

През 2007 г. Даниела стартира проекта Think Beyond Plastic. Целта му е да ангажира потребителите и бизнеса с намаляване на пластмасовия им отпечатък. Тя основава и ръководи Коалицията против замърсяването с пластмаси, влиятелна глобална организация за застъпничество. През 2012 г. Даниела съосновава Think Beyond Plastic Innovation Forum - акселератор за иновации и предприемачество в областта на алтернативите на пластмасата. Форумът подкрепя годишно с финансиране и организационна помощ 10-12 проекта в начална фаза, свързани с биоразградими материали, продуктов дизайн, общностни проекти и др., насочени към редуциране на продуктите от петролни деривати.



След толкова години в Силициевата долина как се озовахте начело на организация като Think Beyond Plastic?

Пластмасата е проблем, с който се срещнах случайно. Поканиха ме в продукцията на филм за National Geographic - Strange Days on Planet Earth. В процеса на заснемане научих за Мидуей (Midway Atoll). Мидуей е остров между Хавайските острови и Австралия. По средата на нищото е. И на този остров бяха открили птици - албатроси, които умираха със стомаси, пълни с пластмаса. Никой не можеше да разбере как тази пластмаса попада там. Филмът беше за това - откъде идва, как се озовава в средата на нищото и в стомасите на птиците. Така беше открито Голямото тихоокеанско сметище (The Great Pacific Garbage Patch). В един момент се почувствах като една от тези птици, която храни децата си с пластмаса, без да знае... Пластмасата е прекрасен материал, той е удобен, икономичен, има хубави качества за пакетиране, но никой от нас не знаеше за страничните проблеми, до които води използването му.

След филма продължихме да работим с организации за опазване на околната среда. Чухме тяхното обяснение какъв е проблемът и какво трябва да се направи. Открихме, че е много лесно да се каже "Не използвайте повече пластмаса", но това не е вариант, който е достъпен за много хора по света. В Африка, Централна Америка, Индия стъклото е скъпо, не се предлага като алтернатива. Там водата не се пие от кранчето на чешмата, а само ако е купена в пластмасова бутилка.



Днес пластмасата се използва за всичко, по-точно пластмасата за еднократна употреба. Проблемът е, че дори да може да се рециклира, за това са необходими инфраструктура и технологични мощности. А има и пластмаса, която не може да се рециклира - например всички опаковки на чипсове, снаксове, десерти и др.

Започнахме да мислим - освен да проглушим на хората ушите колко е лоша пластмасата и какво не трябва да правят, защо не започнем да използваме алтернативи. Работим с някои от най-големите фирми по света. L’Oreal например има желание да започне да ползва повече органични материали в някои от козметичните си линии. Работим и със земеделски производител с насаждения из целия свят, използващ пластмасови кутийки. Идеята е да разберем какви свойства трябва да притежават новите материали, за да можем да доставим такива.

Затова работим с UN Environment и с много големи фирми и заедно провеждаме годишно състезание за иноватори от цял свят, които да ни помогнат да намерим нови материали, но и нов дизайн на опаковките, които да съдържат по-малко пластмаса или да увеличават възможността за рециклиране.

Подхождаме към пластмасата с уважение, с чувството, че това е един много важен материал. Той е в центъра на нашето общество. Освен това намалява въглеродния отпечатък - проследете разноските по транспортиране на стъклени бутилки в сравнение с пластмасови. Затова фокусът ни е иновации, дизайн и нови материали, които да заместят или намалят употребата на пластмаса, където е възможно.

Мислите ли, че проблемите с пластмасата се дължат на консуматорския начин на мислене?

Започнахме да използваме пластмаса след края на Втората световна война, не толкова под натиска на производителите, а защото това беше време, в което жените започнаха да работят и да имат по-малко време да готвят, да перат и др. Найлонът и пластмасата замениха много органични материали като коприна, корк, кожа и др.

Сега е трудно е да се върнем към модела, при който всеки върви с чашката си, пълни си я с кафе и после си я мие. Хубаво е да не създаваме отпадъци, когато не е необходимо, но в много случаи просто се налага да се пакетира храна. И затова се замислихме - ако е възможно да се предложат опаковки, които да не замърсяват, а да се интегрират обратно в земята.

Има екоактивисти, които са против биоразградимата пластмаса от земеделски култури, тъй като за производството й се използват обработваеми земи. От какво друго могат да се добиват материали със сходни качества?

Няма дефиниция какво е биоразградима пластмаса. Някои го употребяват, ако в пластмасата има 10% органична маса. Други - ако може да се разложи на около 160 градуса по Целзий. Няма съгласие между производителите на биоразградима пластмаса какво е тя и това е проблем за фирмите, които рециклират, защото те имат условия да рециклират няколко вида, а пластмасата е много видове. Отделно за биоразградимата им трябват други условия и става сложно.

Проблем е, ако използваме земеделски култури и обработваеми земи, за да създаваме пластмаса. Затова за нас са интересни алтернативите, които са или от хартия, или от земеделски отпадъци, които са богати на целулоза, като например стръковете от слънчоглед, които остават по полетата. Има няколко фирми, които се занимават с целулоза, която се изтегля от сламата и от селскостопански остатъчни продукти. От тази целулоза с добавка се получават материали със сходни на пластмасата свойства. Има фирма, която прави суровина за пластмаса от метан.

Истината е, че не сме видели досега и нямаме основание да мислим, че ще открием друг материал, който да измести пластмасата във всичко. Но е напълно вероятно да намерим заместители по начин на приложение - тоест за един вид опаковка да се използва един материал и т.н. Зависи в крайна сметка от фирмите производители и до каква степен е икономично за тях да използват тези заместители, имат ли желание или не.

В това отношение няма ли да помогнат субсидии на национално или наднационално ниво за производители, които искат да преминат към алтернативни материали?

Това е един от разговорите, които водим с ЕС, който излезе със стратегия за пластмасата. ЕС за разлика от САЩ е много напредничав в това отношение.

Каква е ролята на правителството - да направи иновацията малко по-евтина. Ако сте фирма и сте вложили големи средства в определен вид опаковка, е скъпо да преминете към друг вид. ЕС и международни организации могат да помогнат за инвестициите в иновации по-евтини с поощрителни кредити, с дотации, със субсидиране.

Има успешни примери с материали, които са от стратегическо значение. В САЩ решиха, че 10% от всяка доставка на дизел за правителството трябва да е от възобновяеми източници. И това отвори пазара за етанол. Етанолът си има много проблеми, разбира се, и замени много селскостопански продукти с царевица, но това е пример как правителството може да направи нещо. Но трябва да е на голяма основа, не може да е само българското правителство, трябва да е целият ЕС, цялата икономическа общност. Защото пластмасовите отпадъци са проблем на цялото общество.

Разкажете за центъра за иновации Think Beyond Plastic в Калифорния.

Центърът за иновации се роди от необходимост. Всяка година анализираме близо 100 - 150 различни иновации от университети и лаборатории. Те са в областта на материали, които ние наричаме biodenign. Това е нов термин, който означава, че ако въпросният материал остане в земята или в атмосферата, не отделя токсини и може да се разгради напълно. Това е фокусът ни. Подпомагаме разработката на потребителски продукти, но също така на бизнес продукти - кутийките за плодове и зеленчуци например.

Това, което установихме, е, че процесът на иновация в тази област е доста комплициран. Той започва в лаборатория и в резултат на този процес се създава материал. Но пътят от този прототипен материал до опаковка, която да се произвежда в милиони бройки, е дълъг. Започнахме да предоставяме на иноваторите и на фирмите, с които работим, контакт с други такива лаборатории, където могат да тестват токсичност, компостиране, биоразграждане, мащабност на производството и др.

В момента разработваме 10 до 12 проекта годишно и е сложно да ги изпращаме в различни лаборатории из цял свят. Стигнахме до решението, че ни е необходим център, където всички условия са на едно място. Той се осъществява със съдействието на големи фирми и на учени и политически лидери от Калифорния. Калифорния е интересен пример, защото е седмата най-голяма икономика в света и щатът е най-напредничав в САЩ по отношение на екологията. Вярваме, че в тези иновации има възможност за големи инвестиции за големи печалби.

Мислите ли за подобен иновативен център в Югоизточна Европа?

В България и Югоизточна Европа има много отпадъчни селскостопански продукти, които са от интерес за нас като суровина. Оглеждаме какви са възможностите да има такъв център тук. Той ще обслужва целия регион. Гледаме на България като на евентуална локация.

Български предприемачи участвали ли са в организирания от вас конкурс за иновации?

Не и това е най-голямото ми желание - да намеря такива български предприемачи. Сега в класа за 2018 имаме фирма от Чехия, фирми от Русия, но не от България.

Класът през 2018 е доста разнообразен. Имаме компания от Индонезия, която използва водорасло като суровина. Ще обявим проектите през януари в Давос. Всеки предприемач ще получи около 100 000 долара, а също и услуги и знания как да основе успешна фирма специално на пазара на пластмаси. Фирмите ще получат това, което им е необходимо - за някои е бизнес хора в екипа, за други учени, инвеститори или лабораторни условия. С всеки имаме персонализирана пътна карта, за да стигнем до производство на краен продукт. Работим заедно 8-9 месеца, произвеждаме прототип и го представяме на инвеститорски форум. Този форум е много важен, защото пазарът е нов, инвеститорите са нови. Още не знаят какво означава успешна инвестиция, къде са най-интересните инвестиции, кога и каква възвращаемост да очакват.

Какъв е процентът на отпадане от пазара на подкрепените от вас стартъпи?

Много малък. Сега в класовете имаме по 10 - 12 фирми и отпадат 1 - 2. Първата година трите подкрепени от нас проекта получиха доста инвестиции. Единият е на фирма, която прави хартиени хирургически перфоратори, с които се зашиват рани. В много страни на лекарите в спешното отделение се дава стерилен пакет инструменти, те взимат каквото им трябва и всичко останало се изгаря. Освен че е токсично, това е и скъпо. Тази фирма започна да разработва хартиени алтернативи на тези инструменти. Другата фирма произвежда картонени алтернативи на блистерите за лекарства. Третата е от Дубай, използва пластмасови бутилки, които преработва и извлича найлонови влакна за направата на дрехи.

За да започнеш в тази сфера, трябва да си абсолютно сериозен и да имаш необходимите инвестиции. За инвеститорите high-tech и IT е по-привлекателна сфера, защото печалбите се реализират по-бързо, докато при разработката на нови материали се чака дълго. Ние го наричаме капитал на търпението. Нашият акселератор се фокусира върху това.

Интервюто взе Десислава Лещарска
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия си иска парите Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

17 окт 2019, 371 прочитания

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци 1 Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

17 окт 2019, 1062 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Европарламентът поиска по-високи цели за ВЕИ и енергийна ефективност до 2030 г.

Предлага се забрана на палмовото масло в биогоривата от 2021 г. и зарядни за електромобили по основните артерии до 2022 г.

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10