Какво искат младите

"Трябва да е много интересна перспектива, тъй като харесвам живота, който имам в Глазгоу." Така отговаря Якуб Хитерски на въпроса на "Капитал" дали би се върнал да живее в Полша. Якуб емигрира през 2005 г., а в момента е на 32 години. В началото планът му е да остане във Великобритания около година, за да подобри английския си и да спести пари, с които да финансира висшето си образование у дома. Сега Якуб живее в Глазгоу, Шотландия, вече има диплома, но не от полски университет.

Якуб е един от близо шестте хиляди поляци, които ежегодно емигрират във Великобритания, за да продължат образованието си. Заедно с професионалистите на високи изпълнителни позиции това е основната група, която Моравецки цели да привлече обратно в Полша. Но няма да е лесно.

"След като поживеят във Великобритания, някои хора забравят колко много са научили и на какво са свикнали. Това може да се превърне в затруднение, когато се върнеш обратно в родната си държава и осъзнаеш, че си различен заради опита ти от живота навън", казва Якуб.

На същото мнение е и Кшищоф Филипюк. Той живее в България вече повече от четири години, бил е консултант на няколко големи компании, а в момента се занимава с корпоративни обучения. "Виждам, че Полша се развива много бързо по отношение на икономиката и инфраструктурата, но не считам, че това е мястото за мен точно сега." Според Кшищоф засилващият се краен консерватизъм при управлението на "Право и справедливост" (ПиС), от която е и Моравецки, е фактор, който работи обратно на желаната посока за развитие. "Политическият климат е далеч от моите вярвания, а в момента разединеното общество не изглежда приветливо", казва Кшищоф. Например съвсем наскоро момиче от турски произход беше нападнато на улицата във Варшава. "Расизмът няма място в Полша", написа в Twitter профила си премиерът. Само че изказването му трудно се съчетава с твърдия отказ на Варшава да приема мигранти по схемата на ЕС.

Веднъж заминали, повечето емигранти остават там, където са отишли, показват наблюденията на Кшищоф. И допълва, че за някои негови приятели вариантът да заминат в чужбина е съзнателен кариерен избор. Според изследване от 2014 г. близо 90% от поляците под 34 години са обмисляли да емигрират, а данните на полския Централен статистически офис показват, че младите и образовани хора съставляват по-голямата част от постоянната миграция.

Битката изглежда обречена, ако едно и също образование в чужбина позволява двойно по-голямо заплащане и по-висок стандарт на живот. Но това не пречи държавата да се стреми да бъде по-атрактивна с помощта на иновации и реформи. Така например правителството е създало онлайн портала Powroty (от powrot - връщане, бел. ред.), който дава насоки при планирането на евентуалното завръщане. Положителен ефект могат да имат скорошните реформи в трудовото законодателство, както и увеличението на някои видове социални помощи.

Редом с икономическите фактори роля имат и емоциите. За Изабела Жузко причината да се завърне в Полша заедно с мъжа си и двете им деца след близо шест години в Оксфорд, Великобритания, и две в Мелбърн, Австралия, е предимно сантиментална. От 2012 г. семейството живее в Гданск и в момента и двамата родители работят по специалността си - Изабела е консултант към регионалното правителство, а мъжът ѝ е архитект. На решението им повлиява и фактът, че бизнес визата им в Австралия не е покривала медицинските им разходи, което е важно за семейство с малки деца. "В Полша здравеопазването е безплатно, ако си назначен на работа, а медицинските услуги са на високо ниво", споделя Изабела.

Помощ от частния сектор

Отделно от политиките на държавно ниво, частният бизнес работи по свои собствени стратегии за запълване на дефицита от работници. Преди да стане управляващ партньор в консултантската компания You Can Business, Кшищоф Херджик е бил изпълнителен директор към аутсорсинг център в Гданск за WNS Global Services. Тогава прави план за привличане на работници от Великобритания, Холандия и Германия. "Дадохме им възможността да се развиват заедно с компанията", казва Кшищоф. Аутсорсинг центърът успява да привлече както млади професионалисти, така и хора, които в чужбина работят на по-ниска позиция, отколкото реално разрешава образованието им. Стратегията на Кшищоф е проста, но ефективна - компанията заплаща разходите за наем на жилище през първия месец на заетост на новите служители, организира разяснителна кампания за условията на труд и покупателната способност, която ще им осигури новото възнаграждение, както и яснота какво могат да очакват като професионално развитие. "Смятам, че много компании в Полша, особено в аутсорсинг индустрията, правят същото", посочва Кшищоф. И добавя, че много от големите играчи, засегнати от липсата на работна ръка, организират информационни кампании за набиране на кадри от чужбина. Според него в Полша има пазар и за т. нар. сини якички в производството и строителството.

"Политиките за връщане имат ограничен успех. Полските програми, които целят да върнат емигранти, бяха възпрепятствани от недостатъчно планиране, от негативни икономически условия и от изискването да не се облагодетелстват завръщащите се пред онези, които не са заминавали", заключи преди време Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Но това не пречи опитите да продължават.