С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 яну 2018, 13:05, 7473 прочитания

Държавата – това не са компаниите

Приватизационният импулс на Макрон изглежда по-скоро като прагматичен ход за събиране на приходи, отколкото като фундаментално преосмисляне на държавната роля във френската икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

- След като успя да въведе ключови промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании.

- Плановете за приватизация ще помогнат за реформаторския дневен ред на президента само ако подобрят и начина, по който се управляват държавните компании.
Французите си имат специална дума за любовта към държавната намеса в икономиката - dirigisme. Сега обаче имат и президент, който не се притеснява да прекрачва табута.

След като успя да въведе ключови промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании. Обявената от президента приватизационна вълна е следващият важен тест за решимостта му да реформира страната. А именно това е нужно, за да подплати амбициите му ако не да детронира от върха на ЕС още неуспяващата да състави правителство германска канцлерка Ангела Меркел, то поне да споделя лидерството й и да прокарва идеите си. Както отбеляза в скорошно интервю за "Капитал" Ив Бертонсини, президент на Европейско движение - Франция: "Първото и най-важно условие за напредък на реформата в еврозоната е Франция да подреди собствената си къща. Президентът Еманюел Макрон трябва да реформира и да постига резултати. Без това няма как да очаква положително отношение от Германия и от други държави, на които им е омръзнало от Франция, защото тя не спазва правилата, а предлага нови правила."


Семейните корпоративни бижута

Един от знаковите моменти в президентската надпревара във Франция миналата година беше посещението на Макрон в завод за домакинска техника в родния му град Амиен, застрашен от закриване и преместване на производството в Полша. Съперничката му Марин льо Пен обещаваше да вземе предприятието под крилото на държавата. Макрон пое риска да бъде освиркан и се изправи пред работниците, за да опита да ги убеди, че не е работа на държавата да ги защитава от глобализацията.

Половин година по-късно президентът се върна в завода, търсещ допълнителни работници, след като е купен от местен предприемач, произвеждащ зарядни устройства за електроавтомобили. Сега Макрон се заема с обещанието си да направи същото с по-голям размах - да свие централната намеса в икономиката, като приватизира държавни фирми, и със средствата създаде фонд в размер на 10 млрд. евро за стимулиране на иновациите.



Намаляването на ролята на френската държава в бизнеса е нещо, което би трябвало да се е случило отдавна. Само че две десетилетия след като повечето страни в Западна Европа разпродадоха голяма част от корпоративните си активи, Париж продължава да държи внушително портфолио. Според доклад от миналия януари на френската Сметна палата (Cour des Comptes) държавата притежава дялове в близо 1800 компании, като броят на тези, в които има мажоритарно участие, върви нагоре в последното десетилетие. Държавните корпоративни активи се изчисляват на общо 100 млрд. евро, а в тези компании работят около 800 000 души.

Сега правителството иска да приватизира близо една десета от тези активи и се очаква още тази година да продаде дялове в енергийната група Engie (бившата GDF Suez), държавната лотария Française des Jeux и телекома Orange. Миналата година френската държава вече се раздели с 4% от акциите си в Engie (с което намали участието си в компанията до 25.5%), както и с 5% от дела си в автомобилната Renault. Макар още да няма конкретен план, прогнозите са на масата да бъде сложен и дял от Aéroports de Paris (AdP), която оперира парижките летища Charles de Gaulle и Orly. Според цитирани от френската преса източници правителството е наело Bank of America Merrill Lynch да проучи опциите за продажба на компанията с пазарна капитализация от 15.6 млрд. евро, в която държавата притежава дял от 50.6%.

Това е значимо по няколко причини. Първо, ще изисква допълнително законодателство, тъй като пред продажбите на дялове има правни бариери и процесът ще бъде политически чувствителен. Има мнения, че държавният контрол в случая с AdP е важен за националната сигурност, а при Française des Jeux - за ограничаване на хазарта. И, второ, приватизационната активност показва, че правителството на Макрон може би е обърнало внимание на поне част от критиките в унищожителния доклад на Сметната палата за лошото стопанисване на притежаваните от държавата корпоративни активи. Той констатира липсата на целесъобразност и хроничните провали в надзора. Като пример е посочен краха на ядрената Areva, 92% собственост на държавата. Друга голяма държавна компания, EDF, беше принудена миналата година да поеме част от бизнеса на Areva. Одиторите на Сметната палата описват и финансовите загуби на държавните фирми, лошото им управление, политическа намеса и фактът, че те добавят по-бавно стойност от частните. Заключението е "държавата изпитва трудности да бъде добър акционер".

Революция или пълнене на бюджета

Въпросът е не само дали Макрон ще успее да прокара приватизационните си планове, но и дали целта е революция на участието на държавата в икономиката или просто набиране на средства. Вече има съпротива и политическо лобиране за отлагане на продажбата на дялове с аргумента, че иновационният фонд може да се финансира вместо това със заделяне на средства от приходите на компаниите. Отпор ще има и от профсъюзите, откъдето се чуха коментари, че би било "идиотско" държавата да пусне контрола над стратегически сектори.

Дотук Макрон вече има един успех с трудовата реформа, която цели да направи заетостта по-гъвкава и беше въведена с изненадващо малка съпротива в администрацията и по улиците. Но това беше само едно от обещанията му и само по себе си то няма да съживи икономиката, ако не бъде допълнено с други мерки. "Макрон още не е започнал образователната реформа, която много френски икономисти посочват като ключова. В момента за обучение се харчат много пари, но системата е неефективна. Не е направил нищо и за бюджета. Макар да обеща да свие разходите, те продължават да се покачват", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния аналитичен център Bruegel. Първият бюджет на Макрон може и да успее свали дефицита под поставения от ЕС таван от 3% от БВП за пръв път от 2007 г. насам, но съвсем не отговаря на заявките му за радикална промяна. И почти не докосва пословично раздутата разходна част (Франция харчи около 56.4% от БВП, което е далеч над средното за ЕС от 46.3%).

Приватизационният импулс също изглежда по-скоро като прагматичен ход за събиране на приходи, отколкото като фундаментално преосмисляне на ролята на държавата в икономиката. Плановете за приватизация ще помогнат за реформаторския дневен ред на президента само ако подобрят и начина, по който се управляват държавните компании. Но никой не говори за бързо инжектиране на доза конкурентност например в силно субсидираната държавна железница, чийто дълг надхвърля 40 млрд. евро. И въпреки смелите обещания на Макрон да "трансформира" Франция засега действията му остават по-скоро предпазливи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕЦБ не очаква икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия ЕЦБ не очаква икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия

Главният икономист на банката Филип Лейн прогнозира възстановяване през следващите една-две години

20 ное 2019, 289 прочитания

Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления

Това твърди френският Съвет за икономически анализи, който консултира правителството в Париж

19 ное 2019, 859 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Точка на рециклиране

Европейската комисия представи амбициозни планове да ограничи използването на пластмаси

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10