Държавата – това не са компаниите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата – това не са компаниите

Държавата – това не са компаниите

Приватизационният импулс на Макрон изглежда по-скоро като прагматичен ход за събиране на приходи, отколкото като фундаментално преосмисляне на държавната роля във френската икономика

Светломира Гюрова
8327 прочитания

- След като успя да въведе ключови промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании.

- Плановете за приватизация ще помогнат за реформаторския дневен ред на президента само ако подобрят и начина, по който се управляват държавните компании.
Автор: Капитал

Французите си имат специална дума за любовта към държавната намеса в икономиката - dirigisme. Сега обаче имат и президент, който не се притеснява да прекрачва табута.

След като успя да въведе ключови промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании. Обявената от президента приватизационна вълна е следващият важен тест за решимостта му да реформира страната. А именно това е нужно, за да подплати амбициите му ако не да детронира от върха на ЕС още неуспяващата да състави правителство германска канцлерка Ангела Меркел, то поне да споделя лидерството й и да прокарва идеите си. Както отбеляза в скорошно интервю за "Капитал" Ив Бертонсини, президент на Европейско движение - Франция: "Първото и най-важно условие за напредък на реформата в еврозоната е Франция да подреди собствената си къща. Президентът Еманюел Макрон трябва да реформира и да постига резултати. Без това няма как да очаква положително отношение от Германия и от други държави, на които им е омръзнало от Франция, защото тя не спазва правилата, а предлага нови правила."

Семейните корпоративни бижута

Един от знаковите моменти в президентската надпревара във Франция миналата година беше посещението на Макрон в завод за домакинска техника в родния му град Амиен, застрашен от закриване и преместване на производството в Полша. Съперничката му Марин льо Пен обещаваше да вземе предприятието под крилото на държавата. Макрон пое риска да бъде освиркан и се изправи пред работниците, за да опита да ги убеди, че не е работа на държавата да ги защитава от глобализацията.

Половин година по-късно президентът се върна в завода, търсещ допълнителни работници, след като е купен от местен предприемач, произвеждащ зарядни устройства за електроавтомобили. Сега Макрон се заема с обещанието си да направи същото с по-голям размах - да свие централната намеса в икономиката, като приватизира държавни фирми, и със средствата създаде фонд в размер на 10 млрд. евро за стимулиране на иновациите.

Намаляването на ролята на френската държава в бизнеса е нещо, което би трябвало да се е случило отдавна. Само че две десетилетия след като повечето страни в Западна Европа разпродадоха голяма част от корпоративните си активи, Париж продължава да държи внушително портфолио. Според доклад от миналия януари на френската Сметна палата (Cour des Comptes) държавата притежава дялове в близо 1800 компании, като броят на тези, в които има мажоритарно участие, върви нагоре в последното десетилетие. Държавните корпоративни активи се изчисляват на общо 100 млрд. евро, а в тези компании работят около 800 000 души.

Сега правителството иска да приватизира близо една десета от тези активи и се очаква още тази година да продаде дялове в енергийната група Engie (бившата GDF Suez), държавната лотария Française des Jeux и телекома Orange. Миналата година френската държава вече се раздели с 4% от акциите си в Engie (с което намали участието си в компанията до 25.5%), както и с 5% от дела си в автомобилната Renault. Макар още да няма конкретен план, прогнозите са на масата да бъде сложен и дял от Aéroports de Paris (AdP), която оперира парижките летища Charles de Gaulle и Orly. Според цитирани от френската преса източници правителството е наело Bank of America Merrill Lynch да проучи опциите за продажба на компанията с пазарна капитализация от 15.6 млрд. евро, в която държавата притежава дял от 50.6%.

Това е значимо по няколко причини. Първо, ще изисква допълнително законодателство, тъй като пред продажбите на дялове има правни бариери и процесът ще бъде политически чувствителен. Има мнения, че държавният контрол в случая с AdP е важен за националната сигурност, а при Française des Jeux - за ограничаване на хазарта. И, второ, приватизационната активност показва, че правителството на Макрон може би е обърнало внимание на поне част от критиките в унищожителния доклад на Сметната палата за лошото стопанисване на притежаваните от държавата корпоративни активи. Той констатира липсата на целесъобразност и хроничните провали в надзора. Като пример е посочен краха на ядрената Areva, 92% собственост на държавата. Друга голяма държавна компания, EDF, беше принудена миналата година да поеме част от бизнеса на Areva. Одиторите на Сметната палата описват и финансовите загуби на държавните фирми, лошото им управление, политическа намеса и фактът, че те добавят по-бавно стойност от частните. Заключението е "държавата изпитва трудности да бъде добър акционер".

Революция или пълнене на бюджета

Въпросът е не само дали Макрон ще успее да прокара приватизационните си планове, но и дали целта е революция на участието на държавата в икономиката или просто набиране на средства. Вече има съпротива и политическо лобиране за отлагане на продажбата на дялове с аргумента, че иновационният фонд може да се финансира вместо това със заделяне на средства от приходите на компаниите. Отпор ще има и от профсъюзите, откъдето се чуха коментари, че би било "идиотско" държавата да пусне контрола над стратегически сектори.

Дотук Макрон вече има един успех с трудовата реформа, която цели да направи заетостта по-гъвкава и беше въведена с изненадващо малка съпротива в администрацията и по улиците. Но това беше само едно от обещанията му и само по себе си то няма да съживи икономиката, ако не бъде допълнено с други мерки. "Макрон още не е започнал образователната реформа, която много френски икономисти посочват като ключова. В момента за обучение се харчат много пари, но системата е неефективна. Не е направил нищо и за бюджета. Макар да обеща да свие разходите, те продължават да се покачват", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния аналитичен център Bruegel. Първият бюджет на Макрон може и да успее свали дефицита под поставения от ЕС таван от 3% от БВП за пръв път от 2007 г. насам, но съвсем не отговаря на заявките му за радикална промяна. И почти не докосва пословично раздутата разходна част (Франция харчи около 56.4% от БВП, което е далеч над средното за ЕС от 46.3%).

Приватизационният импулс също изглежда по-скоро като прагматичен ход за събиране на приходи, отколкото като фундаментално преосмисляне на ролята на държавата в икономиката. Плановете за приватизация ще помогнат за реформаторския дневен ред на президента само ако подобрят и начина, по който се управляват държавните компании. Но никой не говори за бързо инжектиране на доза конкурентност например в силно субсидираната държавна железница, чийто дълг надхвърля 40 млрд. евро. И въпреки смелите обещания на Макрон да "трансформира" Франция засега действията му остават по-скоро предпазливи.

Въпреки смелите заявки на Макрон да "трансформира" Франция засега действията му остават по-скоро предпазливи
Източник: Reuters
- След като успя да въведе ключови промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании.

- Плановете за приватизация ще помогнат за реформаторския дневен ред на президента само ако подобрят и начина, по който се управляват държавните компании.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK