Точка на рециклиране
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Точка на рециклиране

Shutterstock

Точка на рециклиране

Европейската комисия представи амбициозни планове да ограничи използването на пластмаси

11032 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Курсът на ЕК срещу пластмасата отчасти е предизвикан от влязлата в сила в началото на тази година забрана за внос на пластмасови отпадъци в Китай – най-големия пазар за такъв боклук.

Към всички обвинения за опитите на ЕС да регулира всевъзможни неща скоро може да се добави още едно - че се опитва да ни отнеме и блясъка на живота. Една от целите на новата стратегия за пластмасите, която беше публикува от Европейската комисия в сряда, е забраната на микропластмасите като потенциално вредни за човешкото здраве. А именно те са основна съставка в броката, който бляска от маникюра или гела на всички парти хора.

Новата стратегия цели да ограничи еднократното използване на пластмасите и да намали пластмасовите отпадъци, които замърсяват околната среда. И микропластмасите са само част от проблема. Идеята е да се намери цялостен подход, при който пластмасите да се произвеждат така, че по-лесно да се рециклират, а тези, които не могат да бъдат преработени, да бъдат ограничени. "Сега както политиците, така и обществото като цяло са наясно, че имаме сериозен проблем", обяснява комисарят по околната среда, морските въпроси и риболова Кармену Вела пред "Капитал".

Море от пластмаса

Една от най-силните метафори, които повеждат битката срещу пластмасите е, че през 2050 г. теглото на пластмасата в световния океан ще изравни теглото на рибата в него (прогнозата идва от Ellen MacArthur Foundation). Въпреки че това едва ли е възможно да се прогнозира (все още няма метод, който може да каже колко е рибата в океана), плаващите острови от пластмаси са вече познати от много документални филми за тях. Разрастването им води до все по-често попадане на микрочастици в рибите, които след това намират път и до хранителната верига на хората.

Европейската комисия обаче набляга най-вече на икономическата полза от преработката на пластмасите. Според изчисленията на нейните експерти едва 5% от вложената стойност в опаковките бива оползотворена, ако те се изхвърлят след употреба и се изнесат за трети страни. На теория, ако произвежданите годишно в ЕС 26 млн. тона пластмаси се преработват, ефектът върху въглеродните емисии би се равнявал на това 26 млн. коли да спрат да се движат (т.е. страна като Испания да престане да кара автомобили). Това не само ще допринесе за мерките срещу климатичните промени, но и рязко ще намали вноса на петрол.

Пластмасите освен това са ценен ресурс за индустрията и ненапразно самите бизнес асоциации са привърженици на по-голямото й рециклиране. Например Цветанка Тодорова, председател на УС на "Браншова асоциация "Полимери" (БАП), казва пред "Капитал", че БАП подкрепя "действия, насочени към преодоляване на изхвърлянето на пластмаси в околната среда, увеличаване на рециклирането и повторната употреба и насърчаване на иновациите".

По-високата преработка на отпадъчния продукт ще създаде и нови работни места и ще се отрази положително на търговския баланс на страните членки. В момента 1.5 млн. души в ЕС са заети в пластмасовия бранш, а компаниите генерират общо 350 млрд. евро продажби. ЕК смята, че поне още 200 хил. души могат да намерят работа в сектора.

"Трябва да гледаме на пластмасовите отпадъци не като на боклук, а като на ресурс, сега ние го изнасяме за страни, които всъщност са ни конкуренти", посочва Вела. Като цяло ЕК изчислява, че страните членки губят по 100 млрд. евро годишно заради това, че не преработват пластмасовите си отпадъци.

Защо точно сега?

Според комисар Вела стратегията е предложена като част от усилията за по-широко разпространение на кръговата икономика, т.е. за максимално използване на ресурсите, която намира все по-добър прием сред европейците. Сегашният курс на ЕК срещу пластмасата обаче отчасти е предизвикан от влязлата в сила в началото на тази година забрана за внос на пластмасови отпадъци в Китай – най-големият пазар за такъв боклук. Това вече води до натрупване на отпадъци в страните от ЕС, които в момента рециклират едва 25% от произвежданите в тях пластмаси.

Кризата с пластмасовия боклук създава и възможност за местната индустрия. Тъй като цената на отпадъка рязко пада, заради намалялото глобално търсене става икономически изгодно той да се преработва и в Европа. "Това е положителен външен икономически шок", смята вицепрезидентът на ЕК Юрки Катайнен.

Как ще стане това

Една от основните причина за ниското ниво на рециклиране на пластмасите е, че при производството им не е помислено за това. Често в тях се влагат опасни компоненти, което прави преработката рискова. Друга причина е, че все още липсват стандарти за сортиране – често биоразградими пластмаси се смесват с обикновени, което прави тяхното превръщане в компост невъзможно.

В стратегията (която не е законодателен акт, а намерение) се предвижда например до 2030 г. пластмасата, използвана за опаковки, задължително да бъде рециклируема. За други продукти се планира забрана – например за използването на микропластмасите в козметиката и боите. В случая ЕС, който често е обвиняван, че свръхрегулира всичко, всъщност изостава. Такава забрана беше въведена в САЩ през 2015 г. (и остана неотменена от настоящия президент Доналд Тръмп). В Европа това направи наскоро Великобритания, а Белгия обяви, че също ще въведе забрана.

Стратегията включва и въвеждането на изисквания продуктите да се създават така, че да позволяват по-лесно рециклиране по общоевропейски стандарти за отпадъците. Както каза Катайнен при представянето на документа в Страсбург, целта е да се създаде общ пазар за пластмасови отпадъци.

Ще бъде ли натоварен потребителят

Един от ефектите на повечето стратегии на ЕС е, че целят положителни резултати, но в краткосрочен план често натоварват потребителите с допълнителни разходи. "Разбира се, това [новите изисквания] ще доведе до неизбежни и разнородни нужди от инвестиции от страна на бизнеса - за оборудване, за изследвания за влияния на нови опаковки върху храните, както и не на последно място за образователни или разяснителни комуникационни кампании към потребителите", смята Йолита Ботева, маркетинг мениджър на "Обединена млечна компания". Ботева обаче подчертава, че компанията смята подхода към пластмасите за правилен.

Вела казва, че в случая част от очакваните разходи могат да бъдат избегнати. Например, ако се намали оцветяването на използваните пластмасови опаковки, това лесно ще подобри тяхното сортиране. Комисарят допълва и че ЕС ще подкрепи изследванията в областта до 2020 г. с 200 млн. евро, така че да бъде намерено икономически изгодно решение.

Комисарят признава, че ако компаниите бъдат натоварени с нови ангажименти, те в крайна сметка ги прехвърлят на потребителите. Но ако последните получат повече информация, те могат да спестят част от тези разходи, като променят поведението си. Един от примерите, който често се дава, е с бутилираната вода, която може да се замени с вода от чешмата. Франс Тимерманс, вицепредседателят на ЕК, пък дава пример с пластмасовите сламки. Тяхното ползване лесно може да бъде избегнато, ако на децата се обясни, че разграждането им отнема около 300 години, в които те ще замърсяват природата.

Вела има съмнения и по отношения на данъците върху пластмасите, които често се предлагат, за да се ограничи тяхното използване (в момента подобни мерки се обсъждат във Великобритания). "Трябва да се замислим дали трябва да облагаме нещо, което е вредно, вместо да го забраним", казва той и обяснява, че евентуалното облагане трябва да става след добро обмисляне.

Само преди седмица комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер предложи въвеждането на общоевропейски данък върху пластмасите. Идеята е с него да се финансира част от отворилата се дупка в бюджета на ЕС след очакваното напускане на Великобритания. Доскоро общоевропейските данъци бяха табу не само защото Лондон беше твърдо против. Страните членки никога не са желали да дават повече самостоятелност на европейските институции, така че този финансов полет на мисълта едва ли ще продължи още много.

Мерките на ЕК срещу пластмасата не са толкова крайни, както например срещу въглищата. Но със сигурност Брюксел би искал пластмасата да изгуби настоящия си блясък.

Курсът на ЕК срещу пластмасата отчасти е предизвикан от влязлата в сила в началото на тази година забрана за внос на пластмасови отпадъци в Китай – най-големия пазар за такъв боклук.

Към всички обвинения за опитите на ЕС да регулира всевъзможни неща скоро може да се добави още едно - че се опитва да ни отнеме и блясъка на живота. Една от целите на новата стратегия за пластмасите, която беше публикува от Европейската комисия в сряда, е забраната на микропластмасите като потенциално вредни за човешкото здраве. А именно те са основна съставка в броката, който бляска от маникюра или гела на всички парти хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK