Данъчна конкуренция

От поне две десетилетия повечето държави постепенно намаляват данъчните ставки с цел да подобряват инвестиционния климат, но САЩ оставаха извън този процес. Само допреди няколко седмици Америка беше с едни от най-високите корпоративни данъци в света. В ЕС например данъчните ставки намаляват практически всяка година – според данни на Евростат средната ставка по корпоративните данъци е намаляла от 29% през 2002 г. до 21.9% през 2017 г. Средната ставка в Азия също пада от около 30% през 2003 г. до малко над 21% в момента.

Не е случайно, че новият размер на данъка в САЩ е 21% - практически същото ниво като в Европа и Азия. Така реформата в САЩ е повлияна от случващото се в другите страни. Но сега може да се очаква да започне и обратният процес – намалената ставка в САЩ да даде нов тласък на данъчната конкуренция.

При 21% данъчна ставка в най-голямата икономика се поставя своеобразен таван върху размера на корпоративните данъци по света. Освен всички други институционални и икономически предимства, САЩ сега предлагат и конкурентни данъци – увеличавайки своята привлекателност за местни и чужди инвеститори. Всички други страни, които искат да привличат инвестиции, ще трябва да се съобразят с новата ситуация и да предложат сравними нива на облагане, ако не и по-ниски.

В Европа това в най-голяма степен се отнася за Франция и Белгия – с корпоративен данък от над 34%, но и за Германия, където ставката е около 30%. Но вероятно най-динамично ще отговорят на данъчната конкуренция по-малките икономики. Новото холандско правителство вече обяви, че ще въведе 21% данъчна ставка и ще премахне данъка върху дивидентите. Данъчни намаления обещава и Австрия, както и Еманюел Макрон във Франция. В Италия дясноцентристкият блок предизборно предлага плосък данък от 15-20%. Вероятно скоро ще чуем и други подобни инициативи.

Колкото по-успешна е американската реформа в насърчаване на инвестициите и растежа, толкова повече последователи ще намери в чужбина. Това вероятно ще има положителен ефект върху бизнес средата в Европа, и то не само върху данъците – конкуренцията от САЩ ще принуди европейските страни да ускорят структурните реформи.

Удар върху офшорките

Една от мерките в американската данъчна реформа е еднократен данък от 15.5% върху всички печалби на американски компании в чужбина. До момента американските компании плащаха данък върху международните си печалби само когато репатрират парите в САЩ. Това стимулираше компаниите да държат средствата в офшорни сметки в чужбина, за да избегнат данък – за 30 години компаниите са натрупали близо 2.5 трлн. долара такива средства. С новия еднократен данък всички тези натрупани в чужбина фондове ще бъдат обложени, донасяйки над 600 млрд. долара приход на американското правителство.

Нещо повече – въвежда се постоянен данък върху интелектуалната собственост на американските компании, дори тя да е в чужбина. Така се премахва стимулът интелектуалната собственост да се държи в офшорни компании с цел избягване на данъци. В допълнение, въвежда се нещо като минимален данък – ако американската компания плаща под 10.5% данък в чужбина, тя ще трябва да доплати разликата в САЩ (ставката се увеличава на 13.125% през 2026 г.). Където и да държат парите си, американските компании няма да могат да избегнат данък. И това е фатален удар за целия офшорен бизнес.

Всички тези промени помагат на Европа в борбата с избягването на данъци. Някои европейски страни даваха специални – и тайни - данъчни условия на големи американски компании, което им позволяваше да не плащат почти никакви данъци. Европейската комисия например установи близо 100 млрд. евро необложени печалби на Apple в Ирландия. Сега тези схеми се обезсмислят.

Европа вероятно ще използва момента, за да затвори веднъж завинаги всички подобни схеми и да увеличи данъчната си база. След разследването на ирландските облекчения за Apple ЕК накара компанията да плати 13 млрд. евро данъци и глоби, но сега САЩ искат да обложат същите суми. Вероятно ЕС и САЩ ще поделят по някакъв начин сумата, но това е силен сигнал, че се слага край на възможностите международните компании да не плащат данък никъде. Което отново ще има положителен ефект върху Европа, тъй като ще увеличи данъчната база и ще позволи да се събират повече приходи при по-ниски данъчни ставки.

Протекционизъм

Едно от големите притеснения на европейските финансови министри са няколко мерки, които имат полъх на протекционизъм – например по-нисък данък върху приходите на американските компании от чуждестранни източници, алтернативен данък от 10% върху вътрешнофирмените трансфери извън САЩ. Финансовите министри на петте най-големи европейски икономики изпратиха писмо на американския си колега с опасения за двойно данъчно облагане и съмнения за непозволени експортни субсидии, но още не са получили отговор.

По-голямото притеснение е, че това е само първа стъпка и може да бъде последвана от още мерки в посока протекционизъм – включително мита и търговски ограничения, заплашващи с търговска война между САЩ и Европа. Американският президент Доналд Тръмп неколкократно е намеквал за действия в тази посока и дори заплаши да прекрати Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА и други международни договори.

Вместо заключение

Като цяло данъчната реформа в САЩ е насочена към намаление на ставките и увеличение на данъчната база чрез мерки за ограничаване на възможностите за избягване на облагане. С други думи – политика на ниски ставки и висока събираемост на данъците. В тази посока най-вероятно ще продължат да се движат и европейските страни. Това е благоприятно за инвестиционния климат и ще подпомогне европейския бизнес, без да коства много на държавните бюджети.

САЩ се намесват решително в международната данъчната конкуренция, което ще принуди страните с високи ставки да ги намалят към нивото в САЩ – 21%. В същото време реформата удря офшорните зони и поставя минимално ниво на облагане около 10%, което прави безпредметни много от сегашните схеми за данъчно оптимизиране. Без да искат, САЩ правят услуга на Европа, поради което моментът е изключително благоприятен за ЕС да затвори окончателно възможностите за укриване на данъци и да осигури стабилна данъчна база при по-ниски ставки.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество" – София