С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 26 яну 2018, 11:56, 8707 прочитания

Какво означава данъчната реформа в САЩ за Европа

Без да иска, Америка прави услуга на Европа. Сега е моментът ЕС да затвори окончателно възможностите за укриване на данъци и да осигури стабилна данъчна база при по-ниски ставки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналия месец в САЩ беше одобрена най-мащабната данъчна реформа от три десетилетия насам. Тя намалява данъците с общо 1.5 трлн. долара през следващото десетилетие. Една от драстичните промени е снижаване на корпоративния данък от 35% на 21%. Реформата включва и множество други промени, някои от които са насочени към облагането на печалбите от чужбина, облекчения в личните данъци, ограничаване на изключенията от данъчните закони, борба с избягването на данъци.

Основната цел на реформата е да стимулира растежа и инвестициите в САЩ и, изглежда, я постига. Международният валутен фонд (МВФ) вече повиши прогнозите си за американската икономика, в значителна степен заради очаквани положителни ефекти от по-ниския корпоративен данък и стимули за инвестиционните разходи. В същото време МВФ подчертава, че след 2022 г. може да се очаква по-нисък растеж в САЩ заради изтичане на някои временни данъчни мерки и заради нуждата да се намали дефицитът.


Американската данъчна реформа освен ефект върху местната икономика неизбежно ще има влияние и върху останалите икономики. Още повече че глобалните американски компании имат дейност в почти всички региони и страни по света.

Данъчна конкуренция

От поне две десетилетия повечето държави постепенно намаляват данъчните ставки с цел да подобряват инвестиционния климат, но САЩ оставаха извън този процес. Само допреди няколко седмици Америка беше с едни от най-високите корпоративни данъци в света. В ЕС например данъчните ставки намаляват практически всяка година – според данни на Евростат средната ставка по корпоративните данъци е намаляла от 29% през 2002 г. до 21.9% през 2017 г. Средната ставка в Азия също пада от около 30% през 2003 г. до малко над 21% в момента.



Не е случайно, че новият размер на данъка в САЩ е 21% - практически същото ниво като в Европа и Азия. Така реформата в САЩ е повлияна от случващото се в другите страни. Но сега може да се очаква да започне и обратният процес – намалената ставка в САЩ да даде нов тласък на данъчната конкуренция.

При 21% данъчна ставка в най-голямата икономика се поставя своеобразен таван върху размера на корпоративните данъци по света. Освен всички други институционални и икономически предимства, САЩ сега предлагат и конкурентни данъци – увеличавайки своята привлекателност за местни и чужди инвеститори. Всички други страни, които искат да привличат инвестиции, ще трябва да се съобразят с новата ситуация и да предложат сравними нива на облагане, ако не и по-ниски.

В Европа това в най-голяма степен се отнася за Франция и Белгия – с корпоративен данък от над 34%, но и за Германия, където ставката е около 30%. Но вероятно най-динамично ще отговорят на данъчната конкуренция по-малките икономики. Новото холандско правителство вече обяви, че ще въведе 21% данъчна ставка и ще премахне данъка върху дивидентите. Данъчни намаления обещава и Австрия, както и Еманюел Макрон във Франция. В Италия дясноцентристкият блок предизборно предлага плосък данък от 15-20%. Вероятно скоро ще чуем и други подобни инициативи.

Колкото по-успешна е американската реформа в насърчаване на инвестициите и растежа, толкова повече последователи ще намери в чужбина. Това вероятно ще има положителен ефект върху бизнес средата в Европа, и то не само върху данъците – конкуренцията от САЩ ще принуди европейските страни да ускорят структурните реформи.

Удар върху офшорките

Една от мерките в американската данъчна реформа е еднократен данък от 15.5% върху всички печалби на американски компании в чужбина. До момента американските компании плащаха данък върху международните си печалби само когато репатрират парите в САЩ. Това стимулираше компаниите да държат средствата в офшорни сметки в чужбина, за да избегнат данък – за 30 години компаниите са натрупали близо 2.5 трлн. долара такива средства. С новия еднократен данък всички тези натрупани в чужбина фондове ще бъдат обложени, донасяйки над 600 млрд. долара приход на американското правителство.

Нещо повече – въвежда се постоянен данък върху интелектуалната собственост на американските компании, дори тя да е в чужбина. Така се премахва стимулът интелектуалната собственост да се държи в офшорни компании с цел избягване на данъци. В допълнение, въвежда се нещо като минимален данък – ако американската компания плаща под 10.5% данък в чужбина, тя ще трябва да доплати разликата в САЩ (ставката се увеличава на 13.125% през 2026 г.). Където и да държат парите си, американските компании няма да могат да избегнат данък. И това е фатален удар за целия офшорен бизнес.

Всички тези промени помагат на Европа в борбата с избягването на данъци. Някои европейски страни даваха специални – и тайни - данъчни условия на големи американски компании, което им позволяваше да не плащат почти никакви данъци. Европейската комисия например установи близо 100 млрд. евро необложени печалби на Apple в Ирландия. Сега тези схеми се обезсмислят.

Европа вероятно ще използва момента, за да затвори веднъж завинаги всички подобни схеми и да увеличи данъчната си база. След разследването на ирландските облекчения за Apple ЕК накара компанията да плати 13 млрд. евро данъци и глоби, но сега САЩ искат да обложат същите суми. Вероятно ЕС и САЩ ще поделят по някакъв начин сумата, но това е силен сигнал, че се слага край на възможностите международните компании да не плащат данък никъде. Което отново ще има положителен ефект върху Европа, тъй като ще увеличи данъчната база и ще позволи да се събират повече приходи при по-ниски данъчни ставки.

Протекционизъм

Едно от големите притеснения на европейските финансови министри са няколко мерки, които имат полъх на протекционизъм – например по-нисък данък върху приходите на американските компании от чуждестранни източници, алтернативен данък от 10% върху вътрешнофирмените трансфери извън САЩ. Финансовите министри на петте най-големи европейски икономики изпратиха писмо на американския си колега с опасения за двойно данъчно облагане и съмнения за непозволени експортни субсидии, но още не са получили отговор.

По-голямото притеснение е, че това е само първа стъпка и може да бъде последвана от още мерки в посока протекционизъм – включително мита и търговски ограничения, заплашващи с търговска война между САЩ и Европа. Американският президент Доналд Тръмп неколкократно е намеквал за действия в тази посока и дори заплаши да прекрати Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА и други международни договори.

Вместо заключение

Като цяло данъчната реформа в САЩ е насочена към намаление на ставките и увеличение на данъчната база чрез мерки за ограничаване на възможностите за избягване на облагане. С други думи – политика на ниски ставки и висока събираемост на данъците. В тази посока най-вероятно ще продължат да се движат и европейските страни. Това е благоприятно за инвестиционния климат и ще подпомогне европейския бизнес, без да коства много на държавните бюджети.

САЩ се намесват решително в международната данъчната конкуренция, което ще принуди страните с високи ставки да ги намалят към нивото в САЩ – 21%. В същото време реформата удря офшорните зони и поставя минимално ниво на облагане около 10%, което прави безпредметни много от сегашните схеми за данъчно оптимизиране. Без да искат, САЩ правят услуга на Европа, поради което моментът е изключително благоприятен за ЕС да затвори окончателно възможностите за укриване на данъци и да осигури стабилна данъчна база при по-ниски ставки.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество" – София
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 1785 прочитания

Петролна игра на дронове 4 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 1457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Твърде хубаво, за да продължи

В Давос се чуха предупреждения, че самодоволството от икономическото оживление е опасно и следващата криза може би е близо

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата