С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 5 фев 2018, 13:30, 4789 прочитания

Растежът в Източна Европа дава кураж на лидерите в региона да искат по-голяма роля в ЕС

Повишението на БВП се дължи основно на еврофинансирането, но кохезионните фондове ще имат все по-малко значение в бъдещето на съюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Рекордно висок икономически растеж и ниски нива на безработица. Така можем да опишем държавите от Централна и Източна Европа през последните няколко години. Според данни на Европейската комисия седем от десетте държави, които ще отбележат най-висок ръст на БВП през 2018 г., са от региона. Очевидно доброто представяне на икономическия фронт дава кураж на политическия елит от ЦИЕ да иска повече власт при оформянето на бъдещето на Европа, пише Politico.
Показателни за това са смелите изказвания на лидерите на региона в последно време, включително на българския премиер Бойко Борисов. Но за да получат парче от тортата, държавите от ЦИЕ трябва да спрат да се осланят единствено на икономическите успехи и да погледнат политическата страна на въпроса, отбелязва изданието.


История за успех или грешно тълкуване на знаците


"Това е най-бързо развиващият се регион в Европейския съюз", заяви министър-председателят на Унгария Виктор Орбан по време на пресконференция миналия месец. Според Орбан дебатите относно бъдещето на Европа трябва да имат предвид този принос. Същото мнение споделят и други политици от региона. "Положението на Полша в ЕС очевидно е повлияно от икономическия ѝ успех", коментира и Конрад Шимански, зам.-министър на външните работи. От кореспонденция между румънския министър на външните работи Теодор Малешкану и Politico става ясно, че Румъния също ще се опита да затвърди позициите си в дебата за бъдещето на съюза.

Според данни на ЕК през 2018 г. седем от десетте държави, които ще отбележат най-висок ръст на БВП през 2018 г., са от региона. Най-добър резултат се очаква от Румъния - 4.4%, Словения - 4%, България, Полша и Словакия - 3.8%, и Унгария - 3.6%.

Въпреки това БВП на страните от ЦИЕ продължава да представлява малък дял от общия за ЕС, а отбелязаният напредък до голяма степен се дължи на приобщаването на държавите и инвестициите по линия на еврофондовете. За периода 2014 - 2017 г. половината от публичните инвестиции в инфраструктурни проекти и проекти за развитие в Полша са дошли по линия на кохезионните фондове, в Румъния - 60%.
Според Шимански обаче кохезионните фондове ще играят все по-малка роля в бъдещето на ЕС. "Днес те са ограничени от набор тематични цели, повечето свързани с околната среда, климата и социална защита", аргументира се зам. външният министър. "Ако финансирането прекъсне изненадващо или бъде намалено значително, няма да има толкова голям негативен ефект върху икономическия растеж, а по-скоро ще нанесе удар върху основите на устойчивото развитие", смята Шимански.


Само преди по-малко от месец ЕК започна наказателна процедура срещу Полша заради спорната съдебна реформа, която може да доведе до временното лишаване на Варшава от глас в Съвета на ЕС. Искри прехвърчат и в отношенията между Брюксел и Унгария по линия на миграционната политика и отказа на държавата да приема бежанци според определените квоти.

Все по-настоятелен в исканията си става и българският премиер Бойко Борисов. По време на посещението си в Бавария Борисов нетрадиционно остро разкритикува домакините от фондация "Ханс Зайдел" заради продължаващата несигурност относно приема на България в Шенген. След срещата си с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер този месец министър-председателят заяви, че е "оптимист" за влизането в чакалнята на еврозоната. "Няма да разкрия тайна, като кажа, че в Западна Европа има много скептицизъм по отношение на влизането на България в еврозоната в близко бъдеще. Това е реалността въпреки доста благоприятното отношение по въпроса на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер", коментира директорът на аналитичния център Bruegel Гунтрам Волф по време на 12-ата среща на бизнеса с правителството, която "Капитал" организира.



Коментарът на Волф може да бъде отнесен и към останалите от региона - държавите трябва да свалят розовите очила и да погледнат проблема в цялостното му измерение.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът приближава към пандемия Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

21 фев 2020, 886 прочитания

Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида

С топенето на хабитата им храната на антарктическите пингвини намалява и популациите им се топят

21 фев 2020, 608 прочитания

24 часа 7 дни

21 фев 2020, 2429 прочитания

21 фев 2020, 2104 прочитания

21 фев 2020, 1900 прочитания

21 фев 2020, 1114 прочитания

21 фев 2020, 1112 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новите терминали за втечнен газ - по-малки и за по-гъвкави доставки

Те ще обслужват компании от развиващите се пазари, които искат по-малко количество гориво и по-кратки договори

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10