На опашката поне още десет години

- Шестте балкански страни нямат шанс скоро да влязат в ЕС въпреки окуражаването. - Въпросът е как хем на страни като Албания и Косово да се обещае членство в ЕС в обозримо бъдеще, хем да не се плаши общественото мнение на Запад. - Желанието на България да бъде катализатор на промяната скоро може да се натъкне на пречки.

ЕС е пред неприятна дилема със Западните Балкани. Ситуацията в шестте страни, които се стремят да станат част от ЕС, далеч не е цветуща. Според оценката на ЕК дори най-напредналите - Сърбия и Черна гора, с които вече се водят преговори за членство, имат проблеми с базови ценности на демокрацията и върховенството на закона, в тях се вихри организирана престъпност и може да се говори за завладяна държава. Но пък ако Брюксел продължава да не им обръща внимание, ситуацията може да се влоши още повече.

"Когато виждам проучванията в Сърбия, понякога се чудя какво правим тук", казва европейски консултант, специализирал в подкрепата за демократичните реформи. Миналата година социологическо допитване в страната показа, че сърбите смятат Русия за най-големия инвеститор и източник на помощи. Нищо че само Австрия е инвестирала в Сърбия четири пъти повече пари, отколкото Русия, а грантовете от ЕС са десетки пъти повече от отпуснатите от Москва. Проучване на Белградския център по политика на сигурността пък показва, че една трета от сърбите биха гласували за присъединяване към Евразийския съюз, а 42% - към ЕС. Но ако членството в ЕС би означавало признаване на независимостта на Косово, тогава убедително мнозинство от сърбите биха гласували срещу.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Дори при възможно най-голям ентусиазъм ситуацията не само в Сърбия, но и в останалите пет страни, които се надяват някой ден да се присъединят към ЕС, не навява положителни емоции дори в България с всичките й проблеми. И едва ли е нужно специално проучване на "Евробарометър", за да се регистрира негативното отношение на голяма част от западноевропейците към перспективата за присъединяване на Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово към ЕС. "Не е ясно как включването на нови и предимно проблематични държави ще бъде прието от политиците и обществата в страните членки", казва Йоанис Армаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP).

Залъгалка пред дългото чакане?

Въпросът е на страни като Албания и Косово да се обещае членство в ЕС в обозримо бъдеще – единственият реален стимул, с който 28-те могат да прокарват реформи в тях, без в същото време да се плаши западноевропейското обществено мнение с нова вълна на разширяване, след като още не е преглътнало предишната.



Отговорът на ЕК тази седмица е "Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани". ЕК умишлено завоалира думата "разширяване", а посочената възможна дата за прием на първите страни – 2025 г. е "постижима, но амбициозна цел". В същото време от ЕК не крият, че няма да допуснат повторение на случая с България и Румъния, които влязоха в ЕС без нормално работещи правоохранителни органи. "Няма да има страна, която да се присъедини към ЕС, ако не е изпълнила всички условия в областта на върховенството на закона", коментира служител на ЕК.

Новата стратегия не предлага кардинално нов подход, по-скоро целта й e да събуди ентусиазма в страните кандидатки. За тази цел ЕК предвижда, както винаги, два стимула: нови програми и пари.

Някои от шестте нови инициативи "в подкрепа на трансформацията на Западните Балкани" са бегло препакетиране на сега съществуващи практики. Например детайлните планове за реформи в областта на съдебната система (нещо като целите за изпълнение в последните доклади на Механизма за сътрудничество и проверка в България и Румъния) , които се прилагат в Сърбия и Черна гора, ще се разпрострат и над страните, които за разлика от Белград и Подгорица все още не водят преговори за членство. Други разширяват обхвата си - като инвестиционният фонд за Западните Балкани, който вече ще отпуска и средства за частни предприятия. Въвежда се и отделна дигитална инициатива за региона, част от която е предложението за намаление на роуминг тарифите.

В следващите три години ЕК предлага да отпуснат допълнително 500 млн. евро за шестте страни. За 2018 г. те се очаква да получат 1.07 млрд. евро от европейския бюджет, т.е. ще могат да разполагат с около 15% повече пари. В същото време комисарят по добросъседството Йоханес Хан заяви, че се надява в бъдеще ЕС още да увеличи помощта си, така че разликата между предприсъединителните фондове и средствата, които се получават след влизането в ЕС, да не е толкова драстична.

Последното обаче е пример, че всъщност ЕС очаква шестте страни да останат дълго в предприсъединителния фризер. От една страна, повечето фондове са възможност за по-голям натиск върху правителствата от региона. От друга обаче, достъпът до ресурс ще намали ентусиазма на местните политици да бързат за ЕС – така и така парите идват, без да е необходимо да се приемат досадните съвети на Брюксел.

Защо да е лесно

Западните Балкани станаха логичен приоритет за българското председателство на Съвета на ЕС. София няма къде другаде да предложи експертиза, а евентуалната дестабилизация на западните съседки ще окаже директно влияние върху България. "Има интереси на големи сили извън региона, които странно съвпадат и генерират нестабилност – главно на етническа и религиозна основа", казва бившият външен министър Ивайло Калфин. Затова, въпреки че никой не си прави илюзии за скоростта на присъединяването на шестте страни, усилията си заслужават.

Желанието на България да бъде катализатор на промяната скоро може да се натъкне на пречки. Испания, която се сблъсква със сепаратизма на Каталуния, твърдо отказва да признае Косово като самостоятелна държава. Испанските дипломати са инструктирани да напускат стаята, ако там влязат официални лица от Косово. Дипломати дори твърдят, че Мадрид може да откаже да дойде за срещата на върха със Западните Балкани в София през май и така да демонстрира разделението в ЕС.

Подобна позиция ще даде основание на Сърбия да иска приемане в ЕС, без да е признала Косово като самостоятелна държава. Въпреки че ЕК настоява всички страни да урегулират двустранните си спорове, натискът на общественото мнение в Сърбия може да откаже всяко правителство от нормализиране на отношенията с бившата провинция. Така желанието на ЕК до средата на 2019 г. двете страни да са намерили решение на проблема си може да се окаже химера. "Силно скептичен съм дали Сърбия може да направи това историческо скъсване с миналото си", казва Армаколас. Според Калфин обаче ключовият момент е как се развиват преговорите с Черна гора: "Сърбия не би чакала много, за да не изостане прекалено."

Подобна може да се окаже ситуацията с Македония и Гърция. Поне до скоро изглеждаше, че спорът за името върви към разрешаване, но масовите протести в Атина не са обнадеждаващ сигнал. Миналия уикенд между 140 и 200 хил. души в гръцката столица протестираха срещу опитите на гръцкия кабинет да намери компромис. "Ключовият въпрос е колко силно ще се окаже правителството и каква подкрепа ще получи от западните държави и организации, за да прокара евентуално споразумение пред гръцкото общество", казва Армаколас. В момента обаче Гърция е в доста по-слаба позиция от 2008 г., когато блокира старта на преговорите с Македония. Вероятно затова първият дипломат на ЕС Федерика Могерини се изтърва (въпреки общата позиция на ЕК да не се дават излишни надежди), че в следващите месеци може да започнат преговорите и с други страни.