С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 9 фев 2018, 9:15, 8554 прочитания

Когато няма добър вариант

Сблъсъкът ЕК-Полша ще нанесе вреди и на двете страни, а може и да задълбочи разделението Изток-Запад в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Еврокомисията показа систематизираните варианти за новия бюджет на ЕС

Многогодишната финансова рамка 2021-2017 ще трябва да се съобрази с оттеглянето на Великобритания

14 фев 2018

Последният лост на Брюксел

Еврофондовете и върховенството на закона

26 яну 2018

Еврокомисията предложи да се отнеме гласът на Полша в ЕС

Продължилите почти две години усилия на Европейската комисия за започване на конструктивен диалог с полските власти се оказаха безрезултатни

20 дек 2017
Темата накратко:

- През февруари Съвета на ЕС ще трябва да реши дали да започне процедура по отнемането на гласа на Полша заради "риск от сериозно погазване" на европейските ценности в страната.


- Докато ЕК представя процедурата за незаобиколим, ценностен въпрос, за управляващите във Варшава става дума за суверенитет и борба срещу "доминиращия либерален консенсус".

- Предложението на еврокомисията надали ще доведе до реални санкции, но ще ѝ коства авторитет и ще затрудни преговорите за следващия бюджет на ЕС.

В последната година знанието за правото на ЕС изживява разцвет. Точно покрай Brexit всички свикнаха със споменаването на чл. 50 от Договора за ЕС и Европейската комисия (ЕК) задейства друг - чл. 7.1, описващ механизма за идентифициране на "ясен риск от сериозно погазване" на европейските ценности в Полша. Накратко е известен като "ядрената опция". И беше задействан срещу Полша през декември заради това, че според ЕК правосъдните реформи в страната застрашават разделението между съдебната и изпълнителната власт. "Правим това за Полша, за полските граждани", заяви зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс .

Дали ходът на ЕК ще доведе до конкретни последици ще стане ясно през следващите месеци, в разгара на българското председателство на Съвета на ЕС. Но каквото и да решат министрите, кризата в отношенията на ЕС с Полша надали ще отшуми - докато за Брюксел случващото се в страната е неспазване на базови демократични принципи, от Варшава всичко изглежда като борба за идентичност и срещу "ляволибералния консенсус" в Европа. От сблъсъка с Варшава ще проличи не само доколко ЕК е способна да изпълнява мисията си да защитава духа на европейските договори, но и дали ЕС ще продължи да толерира мекия (засега) авторитаризъм в страните на изток от Берлин.



Спорът съвпада и с друга голяма битка в ЕС - за следващия седемгодишен бюджет на ЕС. От разплитането на полския казус зависи и какво ще се случи с идеята за обвързването на отпусканите евросредства с върховенството на закона в страните членки - тема, която е твърде актуална за България.

Лош момент за нова битка

"Това не е много комфортна ситуация за ЕК, да създаде огромна политическа криза, и то по време на Brexit", заяви полският президент Анджей Дуда преди дни. Той дори намекна, че ЕК е била дезинформирана от опозицията в Полша и разпространява "фалшиви новини".

Така или иначе, на 27 февруари министрите на страните членки ще трябва да решат дали твърденията на Комисията имат основание. Едва след това, вероятно на последващо заседание, ще трябва да бъде гласувано – и то с единодушие – отнемането на гласа на Полша в Съвета (виж разяснение на процедурата в карето). Ако изобщо се стигне до това второ гласуване, Варшава ще бъде "спасена" с гласа на другото лошо момче от квартала – Виктор Орбан, а авторитетът на ЕК ще пострада. Битката после ще продължи на други фронтове –този на преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка (2020-2027), а след това и на поредица от избори в Полша. И е важна, защото разкрива сблъсък на визии за бъдещето на Европа не просто на няколко скорости, а на различни посоки.

Проблемът на ЕК е, че няма много инструменти, с които да извие ръцете на Полша. Един от тях е Съдът на ЕС, където вече се водят няколко наказателни процедури срещу Полша, но до санкции ще се стигне евентуално след години. Друг вариант е обвързването на следващата бюджетна рамка на ЕС с механизми за гарантиране и защита на върховенството на закона и ценностите на ЕС. Но това е политически токсично и няма да бъде лесно прието.

Разцепление на забавен каданс

Драмата на ЕС с Полша се развиваше бавно, но неизбежно през последните две години, в които партията "Право и справедливост" (PiS) на Ярослав Качински и европейския политически естаблишмънт се сблъскаха на няколко фронта. Първите искри прехвърчаха заради квотите за разселване на мигранти от Италия и Гърция към останалите в ЕС. Управляващите във Варшава обявиха, че това е опит да бъде наложен мултикултурният модел на Западна Европа. След това те отказаха да се съобразят с решение на Съда на ЕС да се спре изсичането на девствената Беловежка гора. Последната капка в чашата на търпението на Брюксел бяха серия спорни назначения в конституционния съд на страната, които ескалираха в спор за цялостната програма за реформа на правосъдната система.

Според Варшава става дума за двойни стандарти, тъй като подобно законодателство съществува и в други европейски страни. За консерваторите от PiS всъщност Брюксел използва реформите за параван да наложи ценностите си. Както обяснява пред "Капитал" професорът по политически науки от University of Sussex Алекс Шчербяк, управляващите в Полша и Унгария гледат на себе си като на предизвикателство към "либералните леви, космополитни консенсуси в Брюксел и другите западни столици".
"ЕК не е прокурор. Тя не взима под внимание всеки отделен случай. Има нужда от огромна политическа воля, за да реагира" Хедър Грабе, Институт за европейски политики на "Отворено общество"

Двойни стандарти или да?

И ако във Варшава гледат на това като на идеологически сблъсък, от другата страна ситуацията е по-различна. "ЕК не е прокурор. Тя не взима под внимание всеки отделен случай. Има нужда от огромна политическа воля, за да реагира", посочва пред "Капитал" Хедър Грабе, директор на Института за европейски политики на "Отворено общество". Според нея ЕК "с неохота" педприема мерки срещу Полша и Унгария, след като дълго време не е реагирала на провокациите им, а адвокатите на комисията са твърде внимателни, защото не знаят къде стоят правно. "Всичко се случва заради неопределеността на понятието "ценности" в европейското законодателство. Член 2 от Договора за ЕС ги описва, но няма достатъчно acquis communautaire (правните достижения на ЕС - бел. ред.), които да го конкретизират като задължителни правни актове", обяснява Грабе. Случаят с Полша е безпрецедентен и защото никоя държава досега не е казвала директно, че ще игнорира решение на Съда на ЕС.

За по-твърдото отношение към Полша в сравнение с Унгария има и друга причина. Формацията на Виктор Орбан "Фидес" е член на Европейската народна партия (ЕНП), а тази на Ярослав Качински не е. И ако на Орбан му се позволява по-лесно да танцува своя "паунски танц" (по собствените му думи пред избиратели) и да заобикаля потенциални санкции, докато същевременно разкоства унгарската демокрация, то PiS, които са от консервативното политическо семейство, нямат тази свобода, пише Ян-Вернер Мюлер от Prinston University за Foreign Policy. Според Хедър Грабе има и още една разлика - за разлика от "Фидес", PiS не действа гъвкаво тактически и не е склонна на компромиси под масата. Но пък от януари има почти изцяло обновено правителство, което се държи по-приветливо.

Тестовете пред Моравецки

Рокадите в полския кабинет дойдоха в стратегически важен момент. От една страна, основните промени в съдебната власт вече бяха приети и консервативното крило на PiS започваше да е повече в тежест за страната, особено в международен план. Изборът на нови, проевропейски лица като това на премиера Матеуш Моравецки бе сигнал, че Варшава започва "обаятелна офанзива" из Европа. Основната ѝ цел обаче надали е да намери консенсус с ЕК относно съдебната реформа, а по-скоро да убеди още четири държави освен Унгария, които да блокират решението на Съвета на ЕС и продължаването на процедурата по чл. 7.1. в края на февруари.

Според критиците на партията, дори да не се стигне до санкции, репутацията на Варшава ще пострада и това ще подкопае позицията ѝ по време на преговорите на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Тъй като страната е най-големият нетен бенефициент на евросредства, това би било сериозен удар. И пред Моравецки стои въпросът как да го избегне.
"Дилемата за страни като България и други от Източна Европа е да погледнат към Полша и да кажат: ето, ЕК сега я подгони, дали да няма да дойдат и за нас? И не трябва ли да останем с Полша, защото намесата във вътрешните й работи създава прецедент?" Алекс Шчербяк, University of Sussex

Новият премиер има за какво да работи и у дома. На Полша ѝ предстоят серия ключови избори – за местна власт тази есен, за Европейски парламент през лятото на 2019 г., а след това и за национален парламент през есента. Според Хедър Грабе идеята на ЕК е, че шокът от решението за санкциите ще притисне управляващите в Полша да седнат на масата за преговори и да потърсят компромис. PiS обаче има силно идеологизирано лидерство, което поставя въпроса с правосъдната реформа в сърцето на платформата си. "ЕК, освен да се опита да създава политически проблеми за полското правителство, няма други инструменти да ги накара да се огънат", обобщава Алекс Шчербяк.

Бъдещето на ЕС и България

От развитието на ситуацията с Полша ще зависи много повече от това как ще се управлява съдебната система на страната. По думите на Хедър Грабе, от този момент нататък ЕС трябва да реши своето бъдеще - дали да не отстъпва от своите ценности и да създаде работещи механизми за прилагането им, или да ги забрави. "ЕК трябва да каже на Съвета на ЕС: "Ето, ние взимаме тези ценности на сериозно. А вие?" И е въпрос на българското председателство да разбере как да се справи", заключава тя. По думите ѝ премиерът Бойко Борисов не може да отиде в Полша и да изнася лекции за върховенството на закона, а трябва да намери консенсус между другите страни от ЕС зад какво да застанат.

Алекс Шчербяк посочва и друг интересен детайл. "Дилемата за страни като България и други от Източна Европа е да погледнат към Полша и да кажат: ето, ЕК сега я подгони, дали да няма да дойдат и за нас? И не трябва ли да останем с Полша, защото намесата във вътрешните й работи създава прецедент?" Разбира се, по-реалистичният вариант е страните от Източна Европа да не рискуват връзките си с Берлин, Париж и Брюксел.

Но тези отношения далеч не са константа, особено с дебатите за "Европа на много скорости", които допълнително могат да антагонизират Изтока. "Виждаме ясна тенденция за интеграция на ЕС върху базата на твърдото ядро на еврозоната след излизането на Великобритания", посочва Шчербяк. И добавя, че този въпрос е фундаментален не само за Унгария и Полша, а и за всички останали страни извън еврозоната. "За тях еквивалентният на Brexit въпрос няма да е дали да напуснат ЕС, а дали да влязат в еврозоната. Очевидно Полша знае това и гледа да го предотврати. И тук е парадоксът - не иска да вижда многоскоростна Европа в икономически смисъл, а иска автономия по културни въпроси", заключава професорът от Unviersity of Sussex.
Член 7, член 7.1, член 7.2, стоп

На 20 декември 2017 г. ЕК за пръв път задейства член 7 от Договора за ЕС, който е механизмът за идентифициране на "ясен риск от сериозно погазване" на основополагащите европейски ценности, а именно свобода, човешко достойнство, демокрация, върховенство на закона и опазване на човешките права. Предложението на ЕК влиза в Съвета на ЕС, където трябва да бъде установено дали наистина има такива рискове (член 7.1). Процесът може да бъде удължен още, ако полските представители убедят лидерите на ЕС, че става дума за "недоразумение" между тях и ЕК. Ако се стигне до гласуване, на Съвета ще му е нужно мнозинство от 4/5 от страните членки, изключая обвинената. След това, за да се стигне до налагане на санкции и отнемане на гласа на Варшава, е нужно да се установи "сериозно и продължително" погазване на ценностите (чл. 7.2), което може да стане с ново гласуване с единодушие от 27-те. Към момента Унгария твърдо заявява, че ще блокира евентуално второ гласуване.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Франция и Испания имат допълнителни условия по сделката за Brexit Франция и Испания имат допълнителни условия по сделката за Brexit

Това може да окуражи британските критици на споразумението да поискат преразглеждането му

20 ное 2018, 664 прочитания

В сряда срещу Италия може да започне процедура за прекален бюджетен дефицит В сряда срещу Италия може да започне процедура за прекален бюджетен дефицит

Санкцията може да достигне до искане за депозит, равен на 0.2% от БВП.

20 ное 2018, 384 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Шин Бунам: Трябва да сме готови за обединение и за жертвите, които идват с него

Посланикът на Република Корея в България пред "Капитал" за Северна Корея, технологиите и еко-страната на олимпиадата в Пьонгчанг

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете