Полша залага на газопровод до Норвегия и втечнен газ, за да спре зависимостта си от Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полша залага на газопровод до Норвегия и втечнен газ, за да спре зависимостта си от Русия

Главният изпълнителен директор на "Газпром" Алексей Милер

Полша залага на газопровод до Норвегия и втечнен газ, за да спре зависимостта си от Русия

Страната вече диверсифицира доставките си на суровината

5606 прочитания

Главният изпълнителен директор на "Газпром" Алексей Милер

© Maxim Shemetov


Ако искаме да удължим договора с "Газпром", ще трябва да започнем преговори през декември 2019 г., но дотогава трябва да сме сигурни, че газопроводът с Норвегия ще бъде построен, за да бъдем в изгодно положение."

Петър Наимски, отговарящ за стратегическата енергийна инфраструктура в страната

Най-старият купувач на природен газ от Русия е готов да се откаже от него след повече от 74 години, съобщава Bloomberg. Полша, която разчита на доставките от "Газпром" за около две трети от използвания газ годишно, заяви, че диверсификацията на източниците на доставки може да доведе до спад в цените, вследствие на което е възможно да се стигне до строителството на газопровод за внос на газ от Норвегия.

Това става, след като източноевропейската страна завърши терминал за втечнен природен газ през 2016 г., който да предостави алтернативен вариант за доставки.

Компенсиране на дефицита

"Ние не диверсифицираме доставките си, за да продължим с Русия", каза Петър Наимски, отговарящ за стратегическата енергийна инфраструктура в страната, в интервю във Варшава. "Това е въпрос на сигурност, а балтийският газопровод не е част от преговорите с "Газпром", добави той.

След като дойде на власт през 2015 г., управляващата партия "Право и справедливост" каза, че няма да поднови дългосрочния договор с "Газпром", който изтича през 2022 г. За да се случи това обаче, държавният газов дистрибутор PGNiG трябва да възобнови подготвяния още преди 20 години проект за връзка с Норвегия. За балтийския газопровод вече има график за строеж, както и дата на завършване – октомври 2022 г.

"Ако искаме да удължим договора с "Газпром", ще трябва да започнем преговори през декември 2019 г., но дотогава трябва да сме сигурни, че газопроводът с Норвегия ще бъде построен, за да бъдем в изгодно положение", коментира Наимски, като добави, че Полша е готова за всякакъв риск за доставките по време на преходния период. Полша е противник на плана на "Газпром" за разширяване на газопровода си в Балтийско море до Германия - т.нар. "Северен поток 2".

От Варшава се безпокоят, че проектът ще направи страните като Украйна по-уязвими, ако Русия реши да затвори газовите си връзки към Западна Европа на територията ѝ. По време на посещението си във Варшава миналия месец държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън каза, че планът "не е полезна част от инфраструктурата за подкрепа на стабилността в Европа".

PGNiG получава 10 млрд. куб. метра газ годишно по договора си с "Газпром". Тя удвои покупките си на втечнен природен газ от Катар тази година до около 3 млрд. куб. метра и подписа сделка за доставки от САЩ. Капацитетът на терминала за втечнен природен газ ще нарасне с 50% до 7.5 млрд. куб. метра годишно след 2020 г. В същото време полската компания се ангажира да транзитира 8.78 млрд. куб. метра годишно през Балтийския газопровод, когато той влезе в експлоатация.

Договор за газ от САЩ

През ноември полската енергийна компания PGNiG подписа договор за доставки на втечнен природен газ от САЩ. Сделката беше сключена с намерението газът от САЩ да стане алтернатива на купуваната от Русия суровина. Споразумението със Centrical LNG е със срок от пет години, а цената не се съобщава.

"Турски поток" поскъпна с 1 млрд. евро

Проектът "Турски поток" поскъпна с близо 1 млрд. евро и "Газпром" не успява да привлече финансиране от чуждестранни банки, съобщиха руски издания в края на миналата седмица. Те цитират високопоставени представители на корпорацията, които проведоха срещи с инвеститори в Ню Йрок и Лондон.

При представянето на резултатите на "Газпром" в оценките на компанията за европейския газов пазар и докъде са стигнали някои от основните нови газопроводи за "Турски поток" се казва, че ще заработи догодина с капацитет от 31.5 млрд куб. м. Това означава, че на инвеститорите се представя версията с две тръби, макар че още през 2016 г. втората беше поставена под условие - страните от Югоизточна и Централна Европа да искат горивото в нея и ЕС да даде писмени гаранции и изгради насрещна инфраструктура, а такива и до днес няма.

За България единственият вариант с някакви шансове изглежда споразумението за Eastring - свързване на националните газопреносни мрежи на Словакия, Унгария, Румъния и България до турската граница. Към него може да се присъедини и Сърбия и на него, изглежда, разчита "Газпром". В Лондон зам.-ръководителят Александър Медведев заяви, че продължението на втората тръба на "Турски поток" на територията на ЕС ще става от европейски оператори и изцяло в съответствие с изискванията на съюза.

Андрей Круглов, зам.-ръководител на "Газпром", каза пред инвеститори в Лондон: "Предварително говорехме, че стойността (на "Турски поток") може да бъде 6 млрд. евро, но сега го оценяваме на около 7 млрд. евро." Той допълва, че "изхождайки от реалността, най-вероятно "Турски поток" ще бъде първоначално финансиран от бюджета на "Газпром".

Това означава, че корпорацията ще строи със собствени средства, тъй като тя не успява да привлече финансиране от чуждестранни банки и едва ли това ще се промени, коментира деловото издание "Ведомости".
Ако искаме да удължим договора с "Газпром", ще трябва да започнем преговори през декември 2019 г., но дотогава трябва да сме сигурни, че газопроводът с Норвегия ще бъде построен, за да бъдем в изгодно положение."

Петър Наимски, отговарящ за стратегическата енергийна инфраструктура в страната

Най-старият купувач на природен газ от Русия е готов да се откаже от него след повече от 74 години, съобщава Bloomberg. Полша, която разчита на доставките от "Газпром" за около две трети от използвания газ годишно, заяви, че диверсификацията на източниците на доставки може да доведе до спад в цените, вследствие на което е възможно да се стигне до строителството на газопровод за внос на газ от Норвегия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не знам как звучи, но темата за руския газ и Полша може да се анализира професионално и от психиатър, защото е абсолютно шизофренна.
    На 22 юли 2016 г след повече от половин година оценки и проверки полското Управление по въпросите на конкуренцията и правата на потребителите (UOKiK) заявява, че не одобрява проекта Северен поток-2, защото той можел... да доведе до ограничаване на конкуренцията на газовия пазар...
    Медицинското в случая е, че юридически UOKiK няма как да има отношение към СП-2, който след като излезе от руски териториални води през неутрални води по дъното на Балтийско море навлиза в териториалните води на ФРГ и не докосва полска юрисдикция. А още по-тревожен медицински симптом е полското твърдение, че спирайки през 2019 г. стария съветски транзит през Украйна (Уренгой – Ужгород), Газпром нарушава правилата на конкуренцията и поставя района в тотална газова зависимост от Русия!!!
    Тъй като темата ми е интересна, трупам цифри. Ето фактология, която чудно защо е убегнала на Bloomberg...
    Към 2016 г. руският газов експорт на запад е около 126 млрд. куб.м. Той се разпределя между трите тръбопровода: СП-1, Ямал- Европа (през Беларусия и Полша) и Уренгой-Ужгород (въпросната тръба, която ще пресъхне през 2019 г през Украйна и Полша). Тръбопроводите СП-1 и СП-2 ще осигурят 110 млрд.куб.м.газ, т.е. ФРГ ще получава около 70% от руския тръбопроводен газ за Европа и ще се превърне в ключов транзитен фактор. От транзитните такси за сметка на досегашните транзитьори ФРГ ще печели по около 3 Е на 1000 куб. м. за всеки 100 км. Скромно 1,4 млрд. Е годишно.
    С една дума полските приходи от транзит след СП-2 ще рухнат 3,5 пъти.
    Що се отнася до необявената в текста горе цена на доставките на норвежки газ за Полша, тя е 1,5 пъти по-висока, а на американския втечнен газ – 2,3 пъти по-висока от тази на руския газ. При това американците предпочитат да продават втечнения си газ в Азия, където цените са чувствително по-високи.
    Някой трябва да доплати на американските компании политическата разлика в цените на втечнения газ за Полша и за Южна Корея. Кой?
    Авторката не казва...

  • 2
    ree31515330 avatar :-|
    ree31515330

    Погледнете коментар од 17:40. https://m.youtube.com/watch?v=prxTBITNo_Y


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK