Ние ще им даваме пари и те ще си останат там. Това е една от линиите на мислене в Европа зад политиките за справяне с миграцията. Само че използването на чуждестранни помощи с цел убеждаване на хората да останат в собствените си страни всъщност не работи, показва изследване. Нещо повече, тази стратегия всъщност насърчава миграцията, обобщава The Guardian.
Обратен ефект
Нов доклад на икономисти от Центъра за глобално развитие показва, че вместо да намаляват миграцията от най-бедните страни към развития свят, програмите за чуждестранна помощ могат всъщност да я ускорят. Така цялата им логика всъщност е сгрешена, защото връзката между миграцията и икономическото развитие е доста по-комплексна.
Документът, озаглавен "Може ли помощта за развитие да попречи на миграцията?", подчертава, че "икономическото развитие в страните с ниски доходи обикновено повишава миграцията". По-голямата заетост на младите хора може да предотврати миграцията в краткосрочен план, но ефектът е временен и незначителен в дългосрочен план.
Изследването твърди, че "устойчивото цялостно развитие формира доходите, образованието, стремежите и демографската структура" по начини, които всъщност насърчават емиграцията. И за разлика от краткосрочния ефект, постигнат от намаляването на младежката безработица в най-бедните страни, дългосрочното въздействие, което насърчава миграцията, може да продължи за поколения напред.
Документът призовава за цялостно преосмисляне на стратегиите, основаващи се на възпирането на миграцията, и настоява за нови политики, които оформят осъществяването на миграцията.
Предизвикателство пред ЕС
Изследването е директно предизвикателство пред подхода, приет от ЕС в опитите да се насочат помощите към "първопричините" на миграцията.
Извънредният доверителен фонд на ЕС за Африка идентифицира няколко ключови области на политиките: създаване на заетост, предоставяне на основни услуги на местно ниво, управление на миграцията, предотвратяване на конфликти и управление на границите.
Този фонд от 1.9 млрд. евро, който финансира 117 проекта в 26 африкански страни и бе създаден от лидерите на ЕС през 2015 г., за да ограничи потока от хора, които преминават по опасния средиземноморски път към Италия, беше критикуван в доклад на Oxfam за липса на прозрачност.
Генерален проблем
Въпреки политическата реторика за насочване на помощите към предотвратяване на миграцията авторите на доклада твърдят, че "секторите, свързани с миграцията" не изглежда да получават повече средства в страните с голям поток от мигранти.
Изследванията също така повдигат въпроси за успеха на програмите и не на последно място за усилията за увеличаване на заетостта сред младите хора, като твърдят: "Програмите за създаване на работни места често са по-малко ефективни от очакваното и няма индикации, че финансовите помощи могат да подобрят тези резултати." И добавят: "Въпреки че от време на време интензивното обучение на кадри намалява младежката безработица, има малко доказателства, че такива програми могат да увеличат въздействието си в дългосрочен план".
Изводът е, че "по-голямата икономическа възможност у дома може да намали стимулите за инвестиране в работа в чужбина, но също така може да направи такава инвестиция по-осъществима". Защото изследването показва, че имиграцията от страни със средни доходи е "обикновено много по-висока от тази в бедните страни".
Ние ще им даваме пари и те ще си останат там. Това е една от линиите на мислене в Европа зад политиките за справяне с миграцията. Само че използването на чуждестранни помощи с цел убеждаване на хората да останат в собствените си страни всъщност не работи, показва изследване. Нещо повече, тази стратегия всъщност насърчава миграцията, обобщава The Guardian.
0 коментара