С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 фев 2018, 11:02, 3208 прочитания

Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.
ЕС задмина по растеж САЩ и останалите големи развити икономики. Каква е причината за този изненадващ отскок?

Да, в момента имаме силно възстановяване в еврозоната и ЕС като цяло. Нивото на инфлацията постепенно догонва, но бавно. Това предполага, че все още има неизлекувани места в икономиката, например упорита безработица, която трябва да бъде адресирана.


Историята е позитивна и в периферните икономики. Числата за растежа в Испания са чудесни. Португалия се справя много добре, а Ирландия - фантастично. Дори в Италия има възстановяване, което идва по-късно, отколкото в останалата част на еврозоната, но го има. Да, Гърция все още не е във форма, но се опитва да излезе от програмата за финансова помощ през лятото и може би най-после е достигнала повратната точка, след която да започне отново да расте.

Несъмнено експанзионистичната политика на ЕЦБ е важна част от историята на възстановяването. Огромното количество ликвидност, което ЕЦБ наля в системата, тласна нагоре цените на активите и ускори течащия инвестиционен бум. И мисля, че ЕЦБ няма да сложи край на партито скоро. Вероятно ще започне постепенно да намалява покупките на държавни облигации в края на тази година и чак през 2019 г. лихвите ще тръгнат нагоре. Така че напред имаме поне още една година с много подкрепяща монетарна политика за икономиката на еврозоната.

Има ли рискове на хоризонта?



Има три риска. Първият е от политическо самодоволство, от това нужните структурни реформи, които да осигурят устойчив ръст на производителността, да не бъдат направени, тъй като политиците просто нямат енергия за тях и си мислят, че така или иначе всичко е наред. Италия е пример. Изборите там на 4 март са едно от нещата, за които трябва да се притесняваме - не че Италия ще поиска да напусне еврозоната, а че ще изпадне в летаргия без значими реформи, които да я тласкат напред. Италия е страна, която не имала ръст на производителността от вече 20 години. И ако нямаш ръст на производителността и имаш млади хора, които напускат страната, тогава бъдещето изобщо не е светло. Това е първата ми тревога – липсата на структурни реформи. И тя не важи само за Италия, ако погледнете коалиционното споразумение в Германия, то показва поразителна липса на амбиция за вътрешни реформи. А Германия трябва да направи ред неща, особено по отношение на ниското ниво на инвестиции в частния сектор.

Вторият риск е как да бъде управляван изходът от т.нар. количествено облекчаване. Цените на активите са много високи благодарение на ниските дългосрочни лихви и огромното количество ликвидност на пазарите. В момента, когато това се промени, цените на активите ще се коригират.

И тревогата е, че не всички банки са управлявали добре своите експозиции към финансови активи. Така че този изход трябва да бъде направен постепенно и внимателно и може да създаде много волатилност.

Третият риск е дали ще продължи поправянето на финансовата система в еврозоната. Количество необслужвани кредити все още е голямо и прочистването им трябва върви паралелно с доизграждането на банковия съюз. За да бъде той завършен, трябва да изчистим лошите заеми, да се погрижим за експозициите на банките към суверенен дълг и постепенно да създадем схема за общо гарантиране на депозитите. Завършването на банковия съюз според мен ще е големият политически въпрос за еврозоната тази година.

А каква роля ще играе Германия в реформирането на еврозоната? Усещането е, че канцлерът Ангела Меркел губи влияние.

Очевидно т.нар. голяма коалиция в Германия понесе драматичен удар на изборите и това значително я отслабва политически. Дори вече е неправилно да бъде наричана "голяма коалиция", двете партии (християндемократите на Меркел и социалдемократите - бел. ред.) заедно имат мнозинство от 52%. Дори да успеят да сформират правителство, то ще бъде отслабено и с отслабен канцлер начело. Вътрешната власт на Меркел е значително намалена. И в тази ситуация Германия няма да е способна да упражнява силно лидерство в ЕС както досега. Това идва на фона на по-силен президент във Франция и засилване нa нейната роля.

Що се отнася до реформите в ЕС, да, коалиционното проектоспоразумение изпраща много положителни сигнали. Но те не отразяват нагласите в Германия. И ако прочетете по-внимателно документа, ще видите, че това, което е там, може да бъде интерпретирано по много начини. Например, когато казва, че Германия е готова да плаща повече в бюджета на ЕС, това е просто констатиране на очевидното. С излизането на Великобритания един от големите нетни платци си тръгва и оставя дупка от 11 млрд. евро годишно. Част от нея ще бъде запълнена със спестявания на разходи, а друга част ще бъде затворена с повече плащане от Берлин и другите нетни контрибутори. Но това не е революция, може би става въпрос за нещо като 1-2 млрд. евро повече от Германия годишно. В Брюксел всички бяха екзалтирани от това изявление, а всъщност дебатът в Германия е, че това е нещо дребно. Посланието от средите на християндемократите е, че страната ще продължава да брани интересите си - да държи стриктно под око парите, пратени в Брюксел, и да се грижи те да бъдат харчени ефективно. Така че линията остава същата – първо реформи и после увеличаване на парите.

Има позитивни сигнали в Берлин и за бюджет на еврозоната. Но според мен това, което ще получим, е просто линия от бюджета на ЕС, вероятно под формата на фонд за кризисни ситуации, който да може да бъде използван в случай на силен асиметричен шок в икономиката. Прогнозата ми, може би твърде оптимистична, е, че след около пет години този фонд ще разполага с нещо като 50 млрд. евро. Но не бих затаявал дъх, че това ще се случи. Тази сума е минимумът, за да бъде фондът макроикономически значим. Кризисен фонд с 20 млрд. евро би бил на практика безполезен за еврозона с БВП от 12 трлн. евро.

България покрива записаните критерии за влизане в еврозоната. Защо тогава желанието й да кандидатства в механизма ERM-2 (наричан чакалня за еврозоната) не се приема особено ентусиазирано от ЕС и ЕЦБ?

Има три типа въпроси относно членството на България е еврозоната. Първият са формалните критерии. По тях България се справя фантастично. Фискалната дисциплина е впечатляваща през последните десет години, съотношението дълг - БВП е ниско, поддържате валутен борд вече повече от две десетилетия, имате излишък по текущата сметка на платежния баланс.

После идва вторият набор от въпроси, които са свързани с реалния икономически растеж. Една от тревогите е, че ако страните се присъединят твърде скоро към еврозоната с относително нисък БВП на глава от населението, влизането във валутния съюз ще предизвика огромен прилив на капиталови потоци, защото има много инвестиционни възможности. И този капитал може да не бъде канализиран по правилен начин, а пропилян за финансиране на потребление или лоши инвестиции. Това донякъде се случи в част от периферните страни в еврозоната. Португалия например имаше прекомерен бум на потреблението в ранните години на валутния съюз. В Испания пък твърде много пари бяха инвестирани в имоти.

В България притеснението, че ще има голям капиталов приток и той ще бъде неправилно инвестиран, се засилва от третия набор от въпроси около влизането в еврозоната - качеството на институциите. Ако имате солидни институции - силна и независима централна банка, силни антикорупционни органи, силен финансов надзор, силно върховенство на закона и силна политическа система, която настоява за фискална дисциплина, тогава влизането в еврозоната не е проблем, защото капиталовите потоци ще бъдат добре управлявани и няма да отидат за корупция, за презастрояване, за надуване на кредитни балони. И няма като в Гърция да доведат до бюджетна лудост. След влизането в еврозоната Гърция увеличи фискалния си дефицит до 15% от БВП просто защото можеше, кредитите бяха там с почти нулева лихва, на същата цена като за Германия. И помним, че това експлодира много неприятно за Гърция и за всички останали. В Европа и особено в Германия има силно притеснение от повторение на историята с Гърция.

Именно ниският БВП и качеството на институциите в България са причината за скептицизма. Има нещо, което в Германия се нарича "култура на стабилност". Сега политическата класа в България я демонстрира. Но мнозина в Брюксел, Франкфурт, Берлин и дори Париж се питат дали тя няма да изчезне при следващо правителство, както се случи в Гърция. И ако България иска да влезе в ERM-2, ще трябва да убеди политическите елити в ЕС, че се променя в положителна посока и тази промяна е трайна.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша 1 Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша

Опозицията овладя Сената, но властта ще продължи с евроскептицизъм, антилиберални мерки и икономически национализъм

14 окт 2019, 916 прочитания

Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива 1 Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива

Анкара едва ли иска да влезе в директен сблъсък със сирийската армия, но ситуацията е непредвидима

14 окт 2019, 2572 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Полетът на валкириите над Сирия

Сблъсъкът между САЩ и руската частна армия "Вагнер" бележи нова, по-опасна фаза на войната в Близкия изток

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма