Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната

"Има риск от политическо самодоволство, от това нужните структурни реформи, които да осигурят устойчив ръст, да не бъдат направени, тъй като политиците си мислят, че така или иначе всичко е наред," казва Гунтрам Волф

Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

Светломира Гюрова
3669 прочитания

"Има риск от политическо самодоволство, от това нужните структурни реформи, които да осигурят устойчив ръст, да не бъдат направени, тъй като политиците си мислят, че така или иначе всичко е наред," казва Гунтрам Волф

© Капитал


Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.

ЕС задмина по растеж САЩ и останалите големи развити икономики. Каква е причината за този изненадващ отскок?

Да, в момента имаме силно възстановяване в еврозоната и ЕС като цяло. Нивото на инфлацията постепенно догонва, но бавно. Това предполага, че все още има неизлекувани места в икономиката, например упорита безработица, която трябва да бъде адресирана.

Историята е позитивна и в периферните икономики. Числата за растежа в Испания са чудесни. Португалия се справя много добре, а Ирландия - фантастично. Дори в Италия има възстановяване, което идва по-късно, отколкото в останалата част на еврозоната, но го има. Да, Гърция все още не е във форма, но се опитва да излезе от програмата за финансова помощ през лятото и може би най-после е достигнала повратната точка, след която да започне отново да расте.

Несъмнено експанзионистичната политика на ЕЦБ е важна част от историята на възстановяването. Огромното количество ликвидност, което ЕЦБ наля в системата, тласна нагоре цените на активите и ускори течащия инвестиционен бум. И мисля, че ЕЦБ няма да сложи край на партито скоро. Вероятно ще започне постепенно да намалява покупките на държавни облигации в края на тази година и чак през 2019 г. лихвите ще тръгнат нагоре. Така че напред имаме поне още една година с много подкрепяща монетарна политика за икономиката на еврозоната.

Има ли рискове на хоризонта?

Има три риска. Първият е от политическо самодоволство, от това нужните структурни реформи, които да осигурят устойчив ръст на производителността, да не бъдат направени, тъй като политиците просто нямат енергия за тях и си мислят, че така или иначе всичко е наред. Италия е пример. Изборите там на 4 март са едно от нещата, за които трябва да се притесняваме - не че Италия ще поиска да напусне еврозоната, а че ще изпадне в летаргия без значими реформи, които да я тласкат напред. Италия е страна, която не имала ръст на производителността от вече 20 години. И ако нямаш ръст на производителността и имаш млади хора, които напускат страната, тогава бъдещето изобщо не е светло. Това е първата ми тревога – липсата на структурни реформи. И тя не важи само за Италия, ако погледнете коалиционното споразумение в Германия, то показва поразителна липса на амбиция за вътрешни реформи. А Германия трябва да направи ред неща, особено по отношение на ниското ниво на инвестиции в частния сектор.

Вторият риск е как да бъде управляван изходът от т.нар. количествено облекчаване. Цените на активите са много високи благодарение на ниските дългосрочни лихви и огромното количество ликвидност на пазарите. В момента, когато това се промени, цените на активите ще се коригират.

И тревогата е, че не всички банки са управлявали добре своите експозиции към финансови активи. Така че този изход трябва да бъде направен постепенно и внимателно и може да създаде много волатилност.

Третият риск е дали ще продължи поправянето на финансовата система в еврозоната. Количество необслужвани кредити все още е голямо и прочистването им трябва върви паралелно с доизграждането на банковия съюз. За да бъде той завършен, трябва да изчистим лошите заеми, да се погрижим за експозициите на банките към суверенен дълг и постепенно да създадем схема за общо гарантиране на депозитите. Завършването на банковия съюз според мен ще е големият политически въпрос за еврозоната тази година.

А каква роля ще играе Германия в реформирането на еврозоната? Усещането е, че канцлерът Ангела Меркел губи влияние.

Очевидно т.нар. голяма коалиция в Германия понесе драматичен удар на изборите и това значително я отслабва политически. Дори вече е неправилно да бъде наричана "голяма коалиция", двете партии (християндемократите на Меркел и социалдемократите - бел. ред.) заедно имат мнозинство от 52%. Дори да успеят да сформират правителство, то ще бъде отслабено и с отслабен канцлер начело. Вътрешната власт на Меркел е значително намалена. И в тази ситуация Германия няма да е способна да упражнява силно лидерство в ЕС както досега. Това идва на фона на по-силен президент във Франция и засилване нa нейната роля.

Що се отнася до реформите в ЕС, да, коалиционното проектоспоразумение изпраща много положителни сигнали. Но те не отразяват нагласите в Германия. И ако прочетете по-внимателно документа, ще видите, че това, което е там, може да бъде интерпретирано по много начини. Например, когато казва, че Германия е готова да плаща повече в бюджета на ЕС, това е просто констатиране на очевидното. С излизането на Великобритания един от големите нетни платци си тръгва и оставя дупка от 11 млрд. евро годишно. Част от нея ще бъде запълнена със спестявания на разходи, а друга част ще бъде затворена с повече плащане от Берлин и другите нетни контрибутори. Но това не е революция, може би става въпрос за нещо като 1-2 млрд. евро повече от Германия годишно. В Брюксел всички бяха екзалтирани от това изявление, а всъщност дебатът в Германия е, че това е нещо дребно. Посланието от средите на християндемократите е, че страната ще продължава да брани интересите си - да държи стриктно под око парите, пратени в Брюксел, и да се грижи те да бъдат харчени ефективно. Така че линията остава същата – първо реформи и после увеличаване на парите.

Има позитивни сигнали в Берлин и за бюджет на еврозоната. Но според мен това, което ще получим, е просто линия от бюджета на ЕС, вероятно под формата на фонд за кризисни ситуации, който да може да бъде използван в случай на силен асиметричен шок в икономиката. Прогнозата ми, може би твърде оптимистична, е, че след около пет години този фонд ще разполага с нещо като 50 млрд. евро. Но не бих затаявал дъх, че това ще се случи. Тази сума е минимумът, за да бъде фондът макроикономически значим. Кризисен фонд с 20 млрд. евро би бил на практика безполезен за еврозона с БВП от 12 трлн. евро.

България покрива записаните критерии за влизане в еврозоната. Защо тогава желанието й да кандидатства в механизма ERM-2 (наричан чакалня за еврозоната) не се приема особено ентусиазирано от ЕС и ЕЦБ?

Има три типа въпроси относно членството на България е еврозоната. Първият са формалните критерии. По тях България се справя фантастично. Фискалната дисциплина е впечатляваща през последните десет години, съотношението дълг - БВП е ниско, поддържате валутен борд вече повече от две десетилетия, имате излишък по текущата сметка на платежния баланс.

После идва вторият набор от въпроси, които са свързани с реалния икономически растеж. Една от тревогите е, че ако страните се присъединят твърде скоро към еврозоната с относително нисък БВП на глава от населението, влизането във валутния съюз ще предизвика огромен прилив на капиталови потоци, защото има много инвестиционни възможности. И този капитал може да не бъде канализиран по правилен начин, а пропилян за финансиране на потребление или лоши инвестиции. Това донякъде се случи в част от периферните страни в еврозоната. Португалия например имаше прекомерен бум на потреблението в ранните години на валутния съюз. В Испания пък твърде много пари бяха инвестирани в имоти.

В България притеснението, че ще има голям капиталов приток и той ще бъде неправилно инвестиран, се засилва от третия набор от въпроси около влизането в еврозоната - качеството на институциите. Ако имате солидни институции - силна и независима централна банка, силни антикорупционни органи, силен финансов надзор, силно върховенство на закона и силна политическа система, която настоява за фискална дисциплина, тогава влизането в еврозоната не е проблем, защото капиталовите потоци ще бъдат добре управлявани и няма да отидат за корупция, за презастрояване, за надуване на кредитни балони. И няма като в Гърция да доведат до бюджетна лудост. След влизането в еврозоната Гърция увеличи фискалния си дефицит до 15% от БВП просто защото можеше, кредитите бяха там с почти нулева лихва, на същата цена като за Германия. И помним, че това експлодира много неприятно за Гърция и за всички останали. В Европа и особено в Германия има силно притеснение от повторение на историята с Гърция.

Именно ниският БВП и качеството на институциите в България са причината за скептицизма. Има нещо, което в Германия се нарича "култура на стабилност". Сега политическата класа в България я демонстрира. Но мнозина в Брюксел, Франкфурт, Берлин и дори Париж се питат дали тя няма да изчезне при следващо правителство, както се случи в Гърция. И ако България иска да влезе в ERM-2, ще трябва да убеди политическите елити в ЕС, че се променя в положителна посока и тази промяна е трайна.

Интервюто взе Светломира Гюрова

Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK