С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 фев 2018, 8:14, 3443 прочитания

Слънчево с рискове

Икономическото оживление в еврозоната надхвърля всички очаквания. Опасността е, че растежът може да се окаже най-големият враг на реформите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Феноменална" не е прилагателно, поставяно често пред европейската икономика. Точно него обаче употреби наскоро харвардският професор по икономика Кенет Рогоф. И съвсем не е единственият, сипещ суперлативи. Които са напълно оправдани от числата.

Растежът в еврозоната е на нива, невиждани от 2007 г. насам и изпреварващи тези в САЩ, Великобритания и Япония. Което, както отбелязва Барет Купелиън, старши икономист в PwC, "й позволява сега да се гордее, че носи титлата най-бързо растяща голяма развита икономика". Оживлението се усеща по всички линии - заетостта в еврозоната и целия ЕС е на най-високото си ниво в историята, индустрията и износът бумтят въпреки силното евро, а производителността сочи нагоре. И това при положение че доскоро еврозоната беше отписвана като безнадежден случай и "цял куп критици на европейския проект си лъскаха обувките за танци, за да играят танго на гроба й" (по цветистото описание на икономическия редактор на британската BBC Камал Ахмед).


Оживление надлъж и нашир

Забележителното е, че всички цилиндри на икономиката в еврозоната (и ЕС) работят на пълни обороти и възстановяването се разпростира и към до неотдавна проблемната периферия. Високата заетост, растящите заплати и ниската инфлация подхранват потреблението. Добрите печалби на компаниите и оптимистичните нагласи на мениджърите им увеличават инвестициите. Фактът, че глобалната икономика като цяло се радва на "най-широкия и синхронизиран растеж" (по определението на МВФ), от години насам помага на европейските износители. Резултатът е ръст на БВП в ЕС от 2.5% и също толкова в еврозоната за 2017 г.

Трите южни държави, които преди време трябваше да бъдат спасявани - Гърция, Португалия и Кипър - регистрират най-доброто си представяне от развихрянето на кризата. Макар растежът в Гърция да е слаб (1.3% през последното тримесечие на 2017 г.) и да идва след зловещо свиване на икономиката с близо една четвърт, това е първата година на експанзия от 2014 г. насам, когато плахото възстановяване беше задушено от хаотичните действия на правителството.



Големите четири в еврозоната, които формират 80% от нейния БВП - Германия, Франция, Италия и Испания - задават оптимистичния тон. Звездата сред тях е иберийската икономика, за която 2017 г. е третата поредна година с ръст от над 3% и засега не изглежда политическият шок от събитията в Каталуня да помрачи блясъка й.

Германия продължава да расте устойчиво и солидно, макар и не чак толкова впечатляващо, колкото Испания, но я гони по петите с ръст от 2.9% през последното тримесечие на миналата година и 2.2% за цялата 2017 г. Експанзията дори предизвиква притеснения, че докато индустрията работи с почти 90% от капацитета си, компаниите с месеци не могат да намерят служители за вакантни позиции, а заплатите тръгват нагоре, икономиката може да прегрее. "Бумът започва да изяжда децата си", предупреждава икономистът от DekaBank Андреас Шойерле пред в. Financial Times.

Във Франция президентът Еманюел Макрон, превърнал се в любимец на бизнеса, се къпе в светлината на растежа, достигнал 2.4% през последното тримесечие на 2017 г. Корпоративните инвестиции във втората най-голяма икономика в еврозоната са на най-високото си ниво от десетилетие насам и оптимизмът на бизнеса лети след данъчните отстъпки и трудовата реформа на Макрон.

Дори най-тромавата от четирите - Италия, расте, макар и бавно с 1.5%. Тя остава и най-голямото притеснение заради риска след изборите на 4 март да се озове с правителство, нежелаещо или неспособно на реформи, които да извадят страната от дългогодишната икономическа кома и да й осигурят потенциал за устойчив растеж.

Какво може да развали партито

По всичко изглежда, че ако не връхлети някакъв огромен шок, розовият период за европейската икономика ще продължи поне до догодина. Тогава ще дойде моментът, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да започне да оттегля стимулите си, които помогнаха за излизането от рецесията, но никак не отговарят на време на бум. Попиването на ликвидността и качването на лихвите ще бъде стрес тест за устойчивостта на оживлението.

Но по-голямата опасност е, че растежът може да се окаже най-големият враг на реформите. Колкото повече процъфтява европейската икономика, толкова по-малък е натискът върху политиците да вземат мерки, които да предотвратят или смекчат следваща криза. В предизборната кампания в Италия се сипят щедри обещания за намаляване на данъци и увеличаване на разходите, които само ще засилят тиктакането на възлизащия на 133% от БВП държавен дълг. Във Франция големият тест за Макрон ще бъде дали ще успее да свие гаргантюанския публичен сектор. В Германия очертаващото се правителство залага на предпазливостта пред амбицията. Банковият съюз в еврозоната стои незавършен и един от ключовите му елементи - схема за съвместно гарантиране на депозити - остава на ниво проект. Реформите бяха трудни и когато еврозоната беше пред колапс. И са още по-трудни сега, когато е слънчево.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вече не сте добре дошли 2 Вече не сте добре дошли

Враждебността към сирийските бежанци в Турция нараства. Това се превръща в политически проблем, който прелива и навън

13 сеп 2019, 1920 прочитания

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Електрическа "костенурка"; Цимент в безтегловност; Virgin ще изстрелва космически туристи на всеки 32 часа

13 сеп 2019, 1050 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Нов медикамент ще лекува грипа за ден; SpaceX пуска първи сателит от глобална интернет мрежа

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език