Съветът на ЕС,т.е. страните членки, се договори още през 2014 г., че искат да постигнат дял от 27%, като през 2020 той трябва да достигне 20%. Европейският парламент, който е съ-законодател със Съвета, обаче прие резолюция в началото на годината, че ще настоява за 35%. Евродепутатите освен това искат целта да е задължителна не само на ниво ЕС, но отделните страни членки също да имат задължителни цели за изпълнение.

Директивата ще е един от най-трънливите законодателни актове за българското председателство на Съвета на ЕС. България няколко пъти е обявявала, че не иска високи и още по-малко задължителни ВЕИ цели. Приоритетът е завоалиран в програмата на председателството и изречението: "..следва да се отчитат националните специфики на енергийния сектор във всяка държава членка от гледна точка на социалните и икономическите последствия".

София още през 2013 г. обяви, че е изпълнила настоящите си цели, т.е. 16% възобновяема енергия в крайното си енергийно потребление. През 2015 г. пък бяха прекратени всички субсидии за ВЕИ, тъй като техният ръст беше един от трите основни причини за ръста на цените на електроенергията в България.

Докладчикът на Европейския парламент по директивата Хосе Бланко Лопес предупреди зам.-министърът на енергетиката Жечко Станков, че ако България не успее да промени позицията на страните членки, няма да има напредък по законодателния акт по време на българското председателство. Станков, който също присъства на представянето на доклада на МАВЕ, преди това каза, че постигането на компромис по директивата за възобновяемата енергия е български приоритет.

В доклада си МАВЕ твърди, че одобрената през 2014 г. цел от 27% за 2030 г. е твърде консервативна, тъй като не отчита развитието на технологиите в последните години. Агенцията изчислява, че ако нищо не се промени в настоящата европейска политика след дванадесет години зелената енергия ще достигне 24% от енергийното потребление, т.е. по-високите цели изискват минимална подкрепа.

По изчисление на МАВЕ по-високата ВЕИ цел ще изисква годишно 73 милиарда долара (при 56 млрд. долара през 2016 г.) инвестиции в 28-те страни членки до 2030 г. Ако се добавят здравните и екологичните щети, които биха били избегнати, спестените пари биха били между 52 и 133 милиарда долара

Според доклада една от страните с най-голям потенциал за увеличение на дела на възобновяемата енергия е България, която към 2030 г. може да го удвои. МАВЕ по принцип смята, че Югоизточна Европа има най-висок потенциал за ръст на ВЕИ поради подходящите климатични условия.

За да се постигнат по-високите цели обаче страна като България трябва да положи доста усилия. През 2005 г. делът на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление (т.е. не само в електроенергията) е 9.4%. През 2016 г. този дял е нараснал на 18.8%. За да се изпълнят по-амбициозните намерение на Европейския парламент и Европейската комисия до 2030 г. България би трябвало да удвои направеното във ВЕИ областта за периода 2007-2016 г.