Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия

Често определян като сив кардинал, Мартин Селмайер, шефът на кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, ще поеме управлението на администрацията на ЕК. По принцип назначаването на който и да е генерален секретар на ЕК никога не е голямо събитие за медиите извън тези, специализирани в новини за ЕС. Висшият административен пост вълнува най-вече евробюрократите, които чакат повишение, или дипломатите от страните членки, които искат да знаят как да прокарат своите интереси в еврокомисията. Селмайер обаче има много по-висок профил от просто човека, който движи ежедневните дела на Юнкер.

Реално в последните няколко години той е силният човек в ЕК. Германският чиновник е твърдо убеден в необходимостта от по-силна федерализация на Европа и стои зад различни идеи за засилване на ролята на брюкселската бюрокрация. Заради това Селмайер е често обвиняван от дипломати на страните членки, че се опитва да извърши преврат и да промени баланса на силите между различните институции на ЕС.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С назначаването му Юнкер очевидно се опитва да запази наследството си в ЕК - завръщането на председателя на еврокомисията като основен играч между европейските институции, както и успеха му да наложи волята си над страните членки по въпроси като Brexit или дневния ред на ЕС.

Селмайер не само налага дисциплина сред администрацията, така че тя плътно да следва политическите приоритети на Юнкер, но и често влиза в конфликти, който излизат извън тесните му задължения. Например не беше тайна, че предишният български комисар Кристалина Георгиева не се разбираше с него, като това беше една от причините тя да избере да се завърне в Световната банка. Въпреки че публично никога не стана ясно за какво точно са били конфликтите между двамата, спекулациите са основно за подхода на преговорите с Великобритания, както и за решението да се наложи квотно разпределение на бежанците във всички страни членки. В самата администрация на ЕК той има прозвището "чудовището от Берлемон (сградата на еврокомисията)", тъй като безцеремонно налага волята на Юнкер и лично контролира всяко назначение.

Селмайер беше обвиняван от британските медии, че се опитва постоянно публично да унижава Великобритания, за да отмъсти за решението на страната да напусне ЕС. Например на два пъти след лични срещи между Юнкер и британския премиер Тереза Мей към немски медии изтичаше информация не само за естеството на разговорите, но и с дословно предадени думи.



Смяната не е изненадваща. Още с назначаването на доскорошния генерален секретар на ЕК - Александър Италианер, беше ясно, че Селмайер иска поста му. Италианер, за разлика от други топ бюрократи преди него, никога не успя да наложи името си като основен двигател на европейската бюрокрация.

Въпреки че Селмайер е, меко казано, противоречива личност, никой не отрича способностите му. Самата Георгиева каза преди година за "Капитал", че Селмайер е брилянтен, "един от моторите на настоящата ЕК". Единственият критичен коментар, който Георгиева си позволи по негов адрес, беше по време на форум в Братислава през 2016 г.: "Разбира се, с всеки, с когото работя, могат често да възникват неразбирателства по някои въпроси. Това важи и за Мартин."

Друг български висш служител в ЕК определя Селмайер като работохолик - "изключително компетентен, работи като робот и е много взискателен".

По повод критиките към него Селмайер беше казал, че "не може да управляваш ЕК като училище "Монтесори". Въпреки че е неизвестен за по-широката публика, Селмайер имаше ключова роля в отпадането на роуминга между страните членки.