Колко близо е 30-часовата работна седмица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко близо е 30-часовата работна седмица

Натискът върху бизнеса за по-кратка работна седмица се увеличава

Колко близо е 30-часовата работна седмица

Все повече работещи търсят баланс между кариера и личен живот. Това кара анализатори да смятат, че по-краткият работен ден е по-близо, отколкото очакваме

Йоанна Иванова
8349 прочитания

Натискът върху бизнеса за по-кратка работна седмица се увеличава

© Shutterstock


През 2015 г. в шведския град Гьотеборг започва експеримент. За период от две години работното време на персонала в заведение за грижа за възрастни хора е намалено от 40 на 30 часа седмично без промяна в заплащането. След края на втората година експериментът приключва. Причината - за да бъде запълнена липсата, в заведението са наети 17 допълнителни работници, което струва на общината над 1 млн. евро. В дългосрочен план обаче картинката е по-различна. По-кратката работна седмица е довела до по-малко дни болнични, а продуктивността на служителите се е увеличила значително.

Освен положителните ефекти на шестчасовия работен ден за бизнеса работодателите трябва да вземат предвид и променящите се настроения сред служителите, особено сред по-младото поколение. Прочувания показват, че балансът между личния живот и кариерата се превръща във все по-важен фактор през годините, който бизнесът на фона на липсата на работна ръка не може да продължи да пренебрегва.

За и против


Въпреки че е прекратен, експериментът в Гьотеборг показва две неща. Първо - служителите в заведението за възрастни са взели близо 5% по-малко болнични спрямо референтната група, както и по-малко непредвиден отпуск. Второ - медицинските сестри са докладвали по-добро здравословно състояние. В съчетание двата фактора са довели до ръст на продуктивността - като 85% повече организирани събития за възрастните например. Наблюденията от Гьотеборг съвпадат и с ново проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според неговите автори продуктивността на служителите е най-висока при по-кратък работен ден.

За повечето предприятия шестчасовият работен ден се превежда в работа на две смени. Подобен ход може да намали безработицата, но, от друга страна, и заплащането на служителите. Според данни на Националната статистическа служба в САЩ 28% от работещите биха се отказали от дневното си заплащане срещу един ден по-малко на работа.

Сигналите за промяна идват с особен интензитет и от по-младите служители, особено от милениъл поколението. Според доклад от 2016 г. на консултантската компания Deloitte младите считат, че единствената амбиция на бизнеса е печалбата (54%), което води до по-ниска ангажираност с конкретен работодател. Една трета от служителите в компании от Западна Европа смятат да напуснат в следващите пет години, докато при развиващите се държави процентът е още по-висок. В същото изследване милениъл поколението поставя баланса между работата и личния живот пред напредъка в кариерата.

Дори бизнесът все още да не е готов на реформи, липсата на работна ръка може да наклони везните в полза на по-кратката работна седмица. За да се позиционират като атрактивни на пазара на труда, компаниите вече прилагат редица политики за привличане на кадри, включително възможността за работа от вкъщи и гъвкаво работно време. В България 40% от компаниите смятат, че липсата на работници възпрепятства растежа на бизнеса.

Служителите в дома за възрастни в Гьотеборг, както и учените, провели експеримента, са убедени, че две години са прекалено кратък период, за да бъде оценен дългосрочният ефект от подобна промяна. В центъра за услуги на Toyota близо до шведския град работниците са на 30-часова работна седмица от 15 години. Ръководството няма намерение да променя това - печалбата се е увеличила с 25%.

През 2015 г. в шведския град Гьотеборг започва експеримент. За период от две години работното време на персонала в заведение за грижа за възрастни хора е намалено от 40 на 30 часа седмично без промяна в заплащането. След края на втората година експериментът приключва. Причината - за да бъде запълнена липсата, в заведението са наети 17 допълнителни работници, което струва на общината над 1 млн. евро. В дългосрочен план обаче картинката е по-различна. По-кратката работна седмица е довела до по-малко дни болнични, а продуктивността на служителите се е увеличила значително.

Освен положителните ефекти на шестчасовия работен ден за бизнеса работодателите трябва да вземат предвид и променящите се настроения сред служителите, особено сред по-младото поколение. Прочувания показват, че балансът между личния живот и кариерата се превръща във все по-важен фактор през годините, който бизнесът на фона на липсата на работна ръка не може да продължи да пренебрегва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ramafutu avatar :-|
    futurama

    Важи за развити икономики с висока трудова продуктивност. На нас скоро ще ни се наложи да приемем 50 часова работна седмица.

  • 2
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Който се сети пръв да го въведе, ще спечели доста добър талант! :)

  • 3
    gvu1448216442480887 avatar :-|
    Stan

    Хм, според мен 40 часа седмично е оптимален вариант. За 6 часов работен ден българина както пуши, пие кафета, приказва с колегите, разглежда фейсбука, пише коментари тук ;), накрая няма да се свърши почти нищо. И няма да изплуваме никога. Повече от 40 часа пък да речем както е масовата практика в Япония е безсмислено, защото тогава дори да изкарваш повече, ти нямаш време да ги харчиш, нямаш време за семейството си и което е най - лошото: самоубиваш се! В Япония е често срещано явление защото какво вижда като перспектива човек: или бачка денонощно или става бездомник и е на улицата.Буквално. Наемите са убийствени. И то за супер малки жилища. Това живот ли е, общество ли е, какво като статистиката отчита по-висок доход от доста други държави...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK