Колко близо е 30-часовата работна седмица

Все повече работещи търсят баланс между кариера и личен живот. Това кара анализатори да смятат, че по-краткият работен ден е по-близо, отколкото очакваме

Натискът върху бизнеса за по-кратка работна седмица се увеличава
Натискът върху бизнеса за по-кратка работна седмица се увеличава    ©  Shutterstock
Натискът върху бизнеса за по-кратка работна седмица се увеличава
Натискът върху бизнеса за по-кратка работна седмица се увеличава    ©  Shutterstock

През 2015 г. в шведския град Гьотеборг започва експеримент. За период от две години работното време на персонала в заведение за грижа за възрастни хора е намалено от 40 на 30 часа седмично без промяна в заплащането. След края на втората година експериментът приключва. Причината - за да бъде запълнена липсата, в заведението са наети 17 допълнителни работници, което струва на общината над 1 млн. евро. В дългосрочен план обаче картинката е по-различна. По-кратката работна седмица е довела до по-малко дни болнични, а продуктивността на служителите се е увеличила значително.

Освен положителните ефекти на шестчасовия работен ден за бизнеса работодателите трябва да вземат предвид и променящите се настроения сред служителите, особено сред по-младото поколение. Прочувания показват, че балансът между личния живот и кариерата се превръща във все по-важен фактор през годините, който бизнесът на фона на липсата на работна ръка не може да продължи да пренебрегва.

За и против


Въпреки че е прекратен, експериментът в Гьотеборг показва две неща. Първо - служителите в заведението за възрастни са взели близо 5% по-малко болнични спрямо референтната група, както и по-малко непредвиден отпуск. Второ - медицинските сестри са докладвали по-добро здравословно състояние. В съчетание двата фактора са довели до ръст на продуктивността - като 85% повече организирани събития за възрастните например. Наблюденията от Гьотеборг съвпадат и с ново проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според неговите автори продуктивността на служителите е най-висока при по-кратък работен ден.

За повечето предприятия шестчасовият работен ден се превежда в работа на две смени. Подобен ход може да намали безработицата, но, от друга страна, и заплащането на служителите. Според данни на Националната статистическа служба в САЩ 28% от работещите биха се отказали от дневното си заплащане срещу един ден по-малко на работа.

Сигналите за промяна идват с особен интензитет и от по-младите служители, особено от милениъл поколението. Според доклад от 2016 г. на консултантската компания Deloitte младите считат, че единствената амбиция на бизнеса е печалбата (54%), което води до по-ниска ангажираност с конкретен работодател. Една трета от служителите в компании от Западна Европа смятат да напуснат в следващите пет години, докато при развиващите се държави процентът е още по-висок. В същото изследване милениъл поколението поставя баланса между работата и личния живот пред напредъка в кариерата.

Дори бизнесът все още да не е готов на реформи, липсата на работна ръка може да наклони везните в полза на по-кратката работна седмица. За да се позиционират като атрактивни на пазара на труда, компаниите вече прилагат редица политики за привличане на кадри, включително възможността за работа от вкъщи и гъвкаво работно време. В България 40% от компаниите смятат, че липсата на работници възпрепятства растежа на бизнеса.

Служителите в дома за възрастни в Гьотеборг, както и учените, провели експеримента, са убедени, че две години са прекалено кратък период, за да бъде оценен дългосрочният ефект от подобна промяна. В центъра за услуги на Toyota близо до шведския град работниците са на 30-часова работна седмица от 15 години. Ръководството няма намерение да променя това - печалбата се е увеличила с 25%.