Гръм в рая, или как малдивската криза сблъсква Китай и Индия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръм в рая, или как малдивската криза сблъсква Китай и Индия

Бившият презедент на страната Мохамед Нашид беше принуден да подаде оставка през 2012 г.

Гръм в рая, или как малдивската криза сблъсква Китай и Индия

Пекин и Делхи отдавна се конкурират за влияние в региона на Индийския океан

5847 прочитания

Бившият презедент на страната Мохамед Нашид беше принуден да подаде оставка през 2012 г.

© Reuters


Малдивите вероятно са едно от последните места на света, които предизвикват представи за конфликти и напрежение. Но след като автократичният режим на президента Абдула Ямин се опълчи на опозицията в опитите си да консолидира властта преди изборите по-късно тази година, анализатори и дипломати предупреждават, че проблемите на малката островна държава могат да доведат до по-голяма криза между Китай и Индия, обобщава в. New York Times. Двата азиатски гиганта отдавна се конкурират за влияние в района на Индийския океан и Малдивите се превръщат в поредния фронт, на който мерят сили.

Между слона и дракона

Президентът Абдула Ямин по-рано този месец обяви извънредно положение, след като председателят на Върховния съд беше арестуван, опозицията призова за международна намеса за отстраняването на държавния глава, а той се оплака от заговор срещу себе си. Ямин се обърна за подкрепа към Китай заради близките им връзки – настоящият президент привлече сериозни китайски инвестиции на Малдивите като част от амбициозната инфраструктурна програма на Пекин "Един пояс, един път", която цели съживяване на сухопътните и морските търговски пътища, които Китай използва за разпространение на своето влияние по целия свят.

Лидерът на опозицията Мохамед Нашид, който от няколко години живее в изгнание, след като беше свален на практика чрез преврат през 2012 г., се опасява, че експанзионистично настроеният Китай насърчава Ямин да вкара страната в "дългов капан" - Малдивите да се окажат неспособни да изплатят заемите си и Китай просто да влезе във владение на построената инфраструктура, както направи наскоро с ключово пристанище в Шри Ланка.

"Китай или която и да е страна, която се опитва да подкрепи диктатура, трябва да осъзнае, че такова правителство неизбежно ще падне", казва Нашид в интервю за в. New York Times. "И когато това стане, те ще загубят", добави той.

"Китай или която и да е страна, която се опитва да подкрепи диктатура, трябва да осъзнае, че такова правителство неизбежно ще падне"

Мохамед Нашид

Локален проблем, глобална заплаха

В момент, когато много от членовете на опозицията са или в затвора, или в изгнание, Нашид призовава за международна намеса, включително с многократни обръщения към Индия, която отдавна е смятана за гарант за сигурност в региона.

Индийски представители изразяват загрижеността си за ситуацията, но остават умерени в отговора си. Индийското влияние на Малдивските острови е намаляло от 2012 г. насам, откакто начело на страната не е Нашид.

Ананд Кумар, сътрудник в Института за изследване и анализи в областта на отбраната в Делхи, посочва, че макар Индия да е очевидно разтревожена от загубата на влияние спрямо китайците в Индийския океан, тя трудно намира начин да реагира.

Кумар е категоричен, че Индия няма да обмисля военна операция срещу действащ президент заради горчивия й опит от подобната ситуация в Шри Ланка, когато опитът й да изпрати войски в подкрепа на съюзническо правителство, борещо се срещу бунтовници, завърши катастрофално.

Част от дилемата е, че "Малдивите са просто още един фронт за китайците", посочва Кумар. Пример за амбициите им е милитаризацията на островите в Южнокитайско море. "Китай има дълбоко вкоренени икономически, политически и военни интереси на Малдивите и това няма да е печеливша ситуация за Индия", заключава сътрудникът от Института за изследване и анализи в областта на отбраната.

Очаквано малдивското правителство осъди призивите на Нашид за намеса на индийските военни. "Няма заплаха от нахлуване на чужди военни на Малдивите", се казва в изявление на министерството на отбраната. "Правителството на Малдивските острови би искало да подчертае, че поддържа добри отношения с Индия и твърдо вярва, че Индия няма да предприеме подобни действия."

Последната ескалация на Малдивите започна този месец след заповед на Върховния съд за освобождаване на политическите затворници и възстановяване на правата на депутати, отстранени от Ямин. В отговор на отмяната на обвиненията срещу девет от противниците на президента и разпореждането за освобождаване на затворниците Ямин изпрати войници да обсадят съда и да арестуват двама от съдиите.

След като Ямин обяви извънредно положение, няколко западни посланици пристигнаха в столицата Мале, за да се срещнат с него и негови приближени и да поискат обяснение за случващото се. Само че правителството на Ямин не проявява интерес да говори. "Имаше съобщение от правителството, че международната общност е добре дошла да посети страната и да говори с официални лица", заяви посланикът на Европейския съюз в Шри Ланка и Малдивските острови на пресконференция в Мале, подкрепен от немските и британските си колеги. "Е, дойдохме. И не можахме да срещнем никого."

Малдивите вероятно са едно от последните места на света, които предизвикват представи за конфликти и напрежение. Но след като автократичният режим на президента Абдула Ямин се опълчи на опозицията в опитите си да консолидира властта преди изборите по-късно тази година, анализатори и дипломати предупреждават, че проблемите на малката островна държава могат да доведат до по-голяма криза между Китай и Индия, обобщава в. New York Times. Двата азиатски гиганта отдавна се конкурират за влияние в района на Индийския океан и Малдивите се превръщат в поредния фронт, на който мерят сили.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK