Мини-Меркел в голямата политическа лига

Фактът, че номинираната от Меркел за генерален секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер (известна също с акронима АКК) беше одобрена за поста с тоталитарно звучащия резултат от 98.9% от гласовете на партийната конференция, демонстрира както нейните качества и популярността й сред колегите й, така и фактът, че Меркел все още е политически достатъчно силна, за да определя посоката на партията. Очакването е, че позицията на генерален секретар е трамплин за АКК да стане приемник на Меркел не само начело на ХДС, но и на канцлерския пост.

Така буквално за дни Крамп-Каренбауер беше катапултирана от уютния провинциализъм на Саарланд, където тя е премиер вече седем години, в сърцето на властта в най-влиятелната европейска столица. Макар генералните секретари да нямат кой знае какви формални правомощия, тази роля "ще й позволи да създаде мрежа от контакти, да изгради властова база и да засили репутацията си в партията", посочва пред в. Financial Times Юрген Фалтер, преподавател по политология в Университета в Майнц. И припомня, че трима от най-влиятелните политици в Германия в момента - новият лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Андреа Налес, бъдещият премиер на Бавария Маркус Зьодер и самата Меркел - някога са били генерални секретари на своите партии.

АКК привлече национално внимание и се сдоби с имиджа на изгряваща звезда миналата година, когато успя да изведе ХДС до впечатляващ успех в регионалните избори, въпреки че социолозите предричаха победа на социалдемократите. Според наблюдатели именно нейният триумф в малката провинция Саарланд е обърнал тренда срещу набралата сила ГСДП и е задал тона за националния вот през септември, когато християндемократите също финишираха първи, макар и с разочароващ резултат.

Най-големият плюс на 55-годишната Крамп-Каренбауер е, че тя успява да събира симпатии от всички крила на партията. Икономическите й възгледи като подкрепата й за въвеждането на минимална заплата и защита на правата на работниците се харесват на по-ляво клонящите фракции в ХДС. Преди федералните избори през 2013 г. тя беше предложила най-високата ставка на подоходния данък да бъде вдигната на 53%, което накара тогавашния лидер на либералната Партия на свободните демократи Райнер Брюдерле да я нарече "социалист, боядисан в черно (партийният цвят на ХДС - бел. ред.)". По социалните теми тя е близка до по-десните партийни кръгове, които са впечатлени от фокуса й върху семейните ценности и съпротивата й срещу еднополовите бракове.

Способността й да съчетава либерални и консервативни позиции ще е полезна на сегашния й пост. В новата си роля, казва АКК, тя ще поведе ХДС на пътешествие към "преоткриване на себе си" и "програмно обновление". Тя твърди, че не иска да премести партията повече надясно въпреки обвиненията, че заради политиката на Меркел е довела до отлив на гласове и е създала вакуум, запълнен от крайнодясната и антиимигрантска "Алтернатива за Германия". Крамп-Каренбауер обещава "да включи всички в ХДС" в процеса на обновление и да направи така, че християндемократите "да останат партия на центъра". Което не й пречи да настоява например бежанците да следват ценностите на приелата ги държава или пък да въведе рентгенови тестове за определяне на реалната възраст на онези от тях, извършили престъпления и претендиращи, че са непълнолетни.

Все още кралицата на Германия и Европа

И докато с номинацията на АКК Меркел направи жест към центристите в ХДС, с посочването на 37-годишния Йенс Шпан - един най-острите й критици в партийните редици - за бъдещ здравен министър тя се опитва да потуши недоволството на консервативното крило. "В есента на нейното царуване натискът върху Меркел беше твърде голям. Ако беше пренебрегнала Шпан, щеше да има неприятности", обобщава сп. Spiegel.

В седмиците преди конференцията изглеждаше, че Меркел губи почва и надигащият се бунт в собствената й партия заплашва да я обрече на безсилие в последния й, може би дори не пълен четиригодишен мандат. Върху нея се изсипа лавина от критики по няколко линии - за отлива на гласове към "Алтернатива за Германия", довел до разочароващия резултат на изборите, за посредствената коалиционна сделка със социалдемократите (която дори още не е сигурна, преди ГСДП да обяви на 4 март дали партийната база я одобрява), за липсата на млади лица сред предложенията за министри от ХДС. Особено болезнено се приемат отстъпките, които Меркел беше принудена да направи пред ГСДП по отношение на ЕС и фискалната политика и най-вече предаването на финансовото министерство в ръцете на левицата. Постът на финансовия министър се счита за втори по важност след канцлерския и жертването му доведе до коментари като този на бившия председател на парламентарната група на християндемократите в Бундестага Фридрих Мерц "ако ХДС приеме това унижение, това означава, че е изоставила себе си".

Тактическите ходове на Меркел обаче дадоха резултат, коалиционната сделка беше гласувана с над 97% от гласовете на делегатите на конференцията и както отбеляза една от знаковите фигури на ХДС, Елмар Брок: "Партията се успокои. Цялото напрежение, което видяхме в последните седмици, се изпари." И докато битката за наследството на Меркел тепърва започва между по-центристки настроената Крамп-Каренбауер и консервативно ориентирания Шпан, който се възхищава от твърдия десен завой, взет от Себастиан Курц в Австрия, спекулациите, че канцлерът няма да изкара пълен мандат, затихват. Стига всичко с гласуването при социалистите да мине добре, Меркел може и да навлиза в залеза на управлението си, но той ще продължи години.

Що се отнася до коментарите, че в ЕС тя вече е засенчена от френския президент Еманюел Макрон, те също са доста преувеличени. При цялото визионерство и ентусиазъм на Макрон все още Меркел е тази, която може да намери баланса между различните лагери в ЕС. Както обобщава пред Politico дългогодишен дипломат в ЕС: "Ако искате да свършите нещо, отивате при нея. Ако се озове в затвора и има едно телефонно обаждане, мисля, че всеки от останалите 27 лидери би се обадил на Ангела Меркел."