Напрегнати преговори

Сформирането на правителство може да отнеме седмици на напрегнати преговори, отбелязва британската ВВС и допълва, че другият вариант е да се проведат нови избори, но няма гаранции за постигането на по-категорични резултати. Докато не бъде постигнато споразумение за нов кабинет, в страната ще продължи да управлява правителството на Паоло Джентилиони, което според доста анализатори е най-добрият вариант към момента предвид политическите опции след изборите.

Сега на теория е възможно да се сбъдне най-лошият сценарий за ЕС, а именно коалиция между популистките и евроскептични формации - движение "5 звезди" и "Северна лига". Калкулациите обаче се усложняват от заявката на движение "5 звезди", че няма да участва в коалиционно правителство. "Най-големият въпрос в тази безизходна ситуация е свързан с движение "5 звезди". Дали те искат да бъдат изолационистка партия, или искат да играят истинската игра и да сключат сделка", посочва анализаторът Волфганго Пиколи, цитиран от в. Guardian. Самото движение многократно е заявявало, че не иска никакви коалиции с "политическата каста", както то нарича останалите партии.

Друга възможност е Берлускони след вота да не се придържа към предизборния дясноцентритски блок (който включва неговата партия "Форца Италия", евроскептичната "Северна лига" и крайнодесните "Италиански братя") и да се опита да направи "голяма коалиция" с другата традиционна формация - Демократическата партия. Това би бил най-предпочитаният вариант за европейските партньори на Италия, но според предварителните резултати двете партии няма да имат нужните гласове за мнозинство. Почти абсурдно е "5 звезди" да подкрепят такъв формат, а лидерът на левите Матео Ренци надали ще се съгласи на формат с лигата.

"5 звезди" печели избиратели с посланията си срещу корупцията и обещания за "обща подкрепа към доходите" за бедните, което особено се харесва в Южна Италия. Движението също така е против еврото и говори за референдум за излизане. Демократическата партия пък залага на програма, която е силно проевропейска и включва планове за орязване на огромния публичен дълг и за стимулиране на икономиката.

Ако Берлускони реши да остане в блока и да търси варианти да присъедини още формации за съставяне на коалиция, възниква и въпросът за премиерския пост. Бившият премиер не може да заема държавна длъжност заради присъда за данъчни измами и затова посочи председателя на Европейския парламент Антонио Таяни за своя избор да ръководи страната. Но за позицията се готви и лидерът на "Северна лига" Матео Салвини, който обещава да депортира стотици хиляди имигранти и говори за опасността от исляма. Партията на Салвини притежава повече места, така че по право й се полага да посочи премиер.

"Предпазлив съм за момента, но ако предварителните резултати се потвърдят, вероятно десният блок може да привлече хора от други партии и да ги убеди да се включат в бъдещо управление", казва Джовани Орсина, професор по политически науки от Luiss University в Рим. И добавя, че за момента е ясно едно: "Няма да бъде никак лесно."

Две ключови теми

Изборите минаха под знака на две ключови теми – имиграцията и икономиката. Големият брой новопристигнали в страната през последните години притесни много италианци, а в резултат политици дори от традиционните партии втвърдиха тона. Самият Берлускони нарича проблема с незаконните имигранти "бъдеща социална бомба" и обещава масови депортации. Що се отнася до икономиката, БВП на страната започна отново да нараства, но за 2016 г. около 18 млн. души са застрашени от бедност, а безработицата е 11%. Икономическите въпроси се очертаха като водеща тема в кампаниите, но проблемът е, че предлаганите политики бяха по-скоро относно пенсионерите, отколкото за младежите.

Вотът е важен както във вътрешен, така и във външен план. Италия е четвъртата по големина икономика в ЕС и възходът на популисти и крайнодесни е повод за безпокойство в Брюксел. Основните участници в изборите се надпреварваха да обвиняват бюджетните правила на съюза, че пречат на икономическото възстановяване. Движение "5 звезди" и "Северна лига" дори отидоха по-далеч, като обещаха да проведат референдум за излизане от еврото, но в последно време смекчиха острата риторика. На този фон Берлускони се представя като проевропейски политик и алтернатива на популизма, което му носи позитиви. Но съществува значителен скептицизъм относно готовността му за реформи за модернизиране на италианската икономика и за фискална дисциплина.