Международна агенция Moody's понижи рейтинга на Турция заради продължаващото отслабване на турските политически и икономически институции, както и заради нарасналите рискове от големия дефицит по текущата сметка, съобщава Reuters. Оценката е понижена с една степен от Ba1 до Ba2 със стабилна перспектива. Нивото е подинвестиционно (junk - боклук), каквото беше и предишното, и това означава, че инвестициите в турски облигации или друг дълг са рисковани и имат спекулативен характер. Рейтинговата агенция отбелязва големите потребности на Турция от външно финансиране и влошаващия се политически климат.
През септември 2016 г. Moody's вече понижи турския рейтинг до степен Ba1 след опита за преврат, който подкопа инвеститорското доверие към някога възприеманата за една от най-обещаващите страни с нововъзникваща пазарна икономика. Подинвестиционен рейтинг на държавата дават и другите две големи международни агенции – S&P и Fitch.
Проблемите
"Правителството все още е насочено към краткосрочни мерки, във вреда на ефективната парична политика и на основни икономически реформи", отбелязват от Moody's.
Турските финансови пазари до голяма степен пренебрегнаха новината за понижаването на рейтинга. Лирата се понижи леко до 3.8075 спрямо долара в четвъртък сутринта при курс от 3.8035 при затваряне в сряда. Основният индекс на фондовата борса в Истанбул е с 0.13% по-висок в началото на деня.
Банкер определи понижението като изненадващо, което може да окаже известен натиск върху турските пазари през деня, макар че според него няма реална съществена разлика между рейтингите Ва1 и Ва2.
"Мисля, че това решение отразява хода на отношенията между Турция и САЩ, тъй като не сме на друго място в икономически смисъл в сравнение с това, където бяхме преди една година", казва банкерът, който предпочита името му да не се споменава. Отношенията между съюзниците от НАТО се изостриха по редица въпроси, включително подкрепата на САЩ за сирийска кюрдска милиция, която Анкара разглежда като терористична група.
Споменатите рискове не са нови за пазара, а фокусът е най-вече върху глобалните рискове, а не върху местните, смята анализаторът в BNP Paribas/TEB Еркин Изик.
Външни рискове
Moody's обръща внимание от повишения риск от външен шок поради големия дефицит по текущата сметка на страната и по-високия външен дълг. В сряда Турската централна банка запази лихвите без промяна и обяви, че ще продължи политиката си, за да се справи с двуцифрената инфлация. Президентът на Реджеп Ердоган многократно призова за по-евтини кредити за стимулиране на икономиката, което кара инвеститорите да са загрижени относно политическия натиск върху политиката на централната банка. През 2016 г. Ердоган разкритикува решенията на рейтинговите агенции и обвини Moody's във вземане на политическо решение.
Турция зависи от инвестициите, за да финансира дефицита си по текущата сметка, който е един от най-големите в Г-20, и да обслужва външния си дълг. Намаляването на рейтинга може да доведе до по-високи лихви, които страната ще трябва да плаща при външното си финансиране. През миналата година дефицитът по текущата сметка на Турция нарасна с 42% до 47.1 млрд. долара и надхвърли правителствената прогноза.
Международна агенция Moody's понижи рейтинга на Турция заради продължаващото отслабване на турските политически и икономически институции, както и заради нарасналите рискове от големия дефицит по текущата сметка, съобщава Reuters. Оценката е понижена с една степен от Ba1 до Ba2 със стабилна перспектива. Нивото е подинвестиционно (junk - боклук), каквото беше и предишното, и това означава, че инвестициите в турски облигации или друг дълг са рисковани и имат спекулативен характер. Рейтинговата агенция отбелязва големите потребности на Турция от външно финансиране и влошаващия се политически климат.
През септември 2016 г. Moody's вече понижи турския рейтинг до степен Ba1 след опита за преврат, който подкопа инвеститорското доверие към някога възприеманата за една от най-обещаващите страни с нововъзникваща пазарна икономика. Подинвестиционен рейтинг на държавата дават и другите две големи международни агенции – S&P и Fitch.
3 коментара
7% ръст на БВП, 10% инфлация. Реален ръст: -3%. С подобна статистика в Русия по европейските вестници щеше да се смята кога Путин ще падне от власт.
Ердоган заслужава да му свалят рейтинга направо до ССС (че и по-ниско). Неговата шизофрения е на път окончателно да превърне Турция във фашистка държава. А ЕК в това време гледа тъпо и се чеше... да не казвам къде. И се целува с Тиквата.
Запомнете - след като хване в желязната си хватка цялата страна, този луд ще премине нататък. Луд умора няма, диктатор насищане няма! Преди беше Кипър, сега е Сирия, утре Ирак - а вдругиден защо не някои гръцки острови или някакво парче от Родопите. С такъв психопат подходът трябва да е съвсем друг - нещо, което замаяната от алкохолни пари глава на Товарищ Юнкер не може и никога няма да проумее. И това е проклятието на Европа, за съжаление.
До коментар [#2] от "kdo52372883":
Мани това, напът е да ги съсипе икономически. Всичките му други минуси са добре известни. Народът му го избра и защити заради икономическия прогрес. А сега всичко това отива на кино!