Как се обмитяваше стоманата

- Има риск да започне престрелка с мерки и контрамерки, която да доведе до глобална рецесия. - Притесненията в ЕС са не само как митата ще ударят европейския износ към САЩ, но и че затварянето на американския пазар ще пренасочи предназначени за там количества към Стария континент и ще подбие цените.

Доналд Тръмп обича миризмата на мита рано сутрин. Което не би трябвало да е изненада, тъй като привързаността към тарифните бариери и враждебността към свободната търговия е нещо, по което американският президент демонстрира последователност през цялата си кариера първо като бизнесмен и после като политик.

Първо бяха митата за пералните машини. После за соларните панели. И сега Тръмп обяви, че планира да наложи мито от 25% за вноса на стомана в САЩ и 10% за алуминиеви продукти. Но докато предишните протекционистични изблици на Белия дом са с малък обхват и се разминават с ограничени последствия, то последният бе приет от партньорите на САЩ като обявяване на война. Засега тя остава само на думи, но те достатъчно ясно показват, че в момента, в който намеренията на Тръмп преминат в конкретни действия (което се очаква да се случи до дни), има реален риск да започне глобална престрелка с мерки и контрамерки. "Тръгването по пътя на "око за око" ще остави всички ни слепи, а света - в глобална рецесия", предупреждава генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Роберто Азеведо. И то точно когато за първи път от 2008 г. всички големи икономики растат в унисон.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Търговски бариери за всички от сърце

Тръмп съвсем не е първият американски президент, който вади митата от кобура специално в този сектор. Само че когато Джордж У. Буш наложи мита върху стоманата през 2002 г., Канада и Мексико бяха изключени, което помогна за ограничаване на икономическите щети. Въпреки това резултатът тогава беше, че протекционистичните мерки унищожиха повече работни места в САЩ, отколкото спасиха. Поскъпването на стоманата с 3% заради митата се е оказало "изключително разрушително за американски компании, разчитащи на внос на стомана за производство на потребителски стоки", заключава изследване на Peterson Institute of International Economics от 2003 г. Според проучване на консултантската компания Trade Partnership Worldwide това е довело до загубата на 200 000 работни места в Америка за една година. Заплахите на търговските партньори на САЩ да отговорят с контра-мерки и отсъждането на СТО, че митата са незаконни, доведоха до отмяната им през 2003 г.

Макар още да няма детайлен план какво точно ще направи Тръмп, по заявките изглежда, че мерките ще се различават по обхват, продължителност и основание за въвеждане от антидъмпинговите тарифи, налагани от американски президенти в последните десетилетия. Те вероятно ще са много по-широкообхватни, тъй като засега не се очертава групи продукти или определени държави да бъдат изключени. Решението на Тръмп е базирано на два доклада на Министерството на търговията, които описват Америка като страна под обсада, която не би издържала криза от порядъка на Втората световна война, тъй като внася една трета от нужната й стомана и 91% от алуминия. И не би могла да си осигури сама достатъчно метал за изтребители F-16 и F-35 и военни бронирани машини. Съответно Тръмп посяга към рядко използвано оръжие - чл. 232 от търговски закон от 1962 г., което му позволява да действа без санкция на Конгреса в името на националната сигурност.



Само че репликите на Тръмп как Канада и Мексико може да бъдат изключени от мерките, ако направят отстъпки във вървящите без особен напредък разговори за предоговаряне на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), сочат, че има и друг мотив - заплахата от налагане на мита да бъде използвана като коз за убеждаване. "Това изцяло подкопава твърденията на администрацията, че го прави заради националната сигурност. Няма по-ясен сигнал, че в случая този аргумент е напълно измислен", посочва пред в. Washington Post Едуард Алдън, експерт по търговска политика от Council on Foreign Relations. Което може да окуражи и други държави да използват същия претекст, за да прибягват към протекционизъм. Освен това нито Канада, нито Мексико дават знак, че ще се поддадат на изнудването на Вашингтон.

Иронията е, че митата ще доведат до вдигане на цените на цял куп продукти от автомобили до бира в кенове и до голяма степен ще изтрият ефекта от данъчната реформа на Тръмп, прокарана в началото на годината. Друга знакова инициатива на Белия дом - обновяването на американската инфраструктура, също би била засегната заради поскъпването на стоманата и алуминия. В писмо до президента председателят на финансовата комисия в Сената, републиканецът Орин Хач, го призовава да преразгледа решението си, тъй като предложените мита наподобяват "вредно и ненужно увеличаване на данъците за американските работници и потребители". Сенатор Бен Саси от Небраска определи идеята като "смахнат протекционизъм от XVIII век", който човек "би очаквал от левичарска администрация, а не от предполагаемо републиканска такава". Въпреки силния републикански отпор, предизвикан и от притесненията, че действията на Тръмп може да ударят икономиката преди изборите за Конгрес през ноември, не е сигурно дали има шанс президентът да бъде разубеден. Оставката на главния икономически съветник на Тръмп Гари Кон, който твърдо се противопоставяше на митата, по-скоро е сигнал, че икономическите националисти в Белия дом взимат превес.

Мито за мито, стомана за джинси

Макар предпологаемата основна мишена на мерките на Тръмп да е Китай, който е обвиняван, че наводнява световния пазар с евтина стомана и алуминий и подкопава цените, най-силно засегнати всъщност ще бъдат съюзници на САЩ като Канада и ЕС, които са най-големите износители на метали към САЩ. Китай дори не е в първата десетка. Всъщност, ако Тръмп наистина искаше да накара Пекин да прекрати свръхпроизводството и дъмпинга, щеше да работи заедно с партньори като ЕС, Канада, Япония и Южна Корея, с които има сходни интереси, а не да влиза в конфликт с тях.

Вместо това обаче Тръмп продължава да атакува ЕС със заплахи, че ако отговори с ответни мерки на стоманените мита, ще въведе бариери и за вноса на европейски коли в САЩ. Всъщност обсесията на президента с европейските - и най-вече германските коли - не е особено оправдана, тъй като германски компании като BMW и Volkswagen например имат заводи с хиляди работници в Америка. Както отбеляза в туит евродепутатът Мариете Шааке: "Германските автомобилни компании са произвели 840 000 коли в САЩ през 2016 г., две трети от тях за износ. Светът е взаимосвързан, не игра с нулев резултат".

Само че, както Тръмп доказва, стоманата има особен политически заряд. "Тя е едно от онези неща, при които няма значение какво казват учебниците по икономика. С тези мита математиката за нашата икономика не излиза и плюс това ще ядосаме половината си съюзници", казва пред сп. Foreign Policy Кристофър Смарт, бивш икономически съветник на Обама и настоящ сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace.

Притесненията в ЕС са не само как стоманените мита ще се отразят на износа на европейските производители към САЩ, но и че затварянето на пазара от другата страна на Атлантическия океан ще пренасочи предназначени за там количества към Стария континент и ще подбие цените. Това обяснява острата реакция на Брюксел, която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изрази така: "Ние също можем да правим глупости. И трябва да бъдем също толкова глупави".

В случая това означава, че ако Тръмп превърне заплахите си в действия, ЕС има готов списък с американски стоки, които да бъдат ударени с ответни мита. Те са на стойност 2.8 млрд. евро (колкото според изчисления биха били загубите за ЕС от мерките на Белия дом) и включват иконични американски продукти като мотори Harley-Davidson, бърбън от Кентъки и джинси Levi's, които се произвеждат в родните щати на ключови републикански лидери. "Ясно е, че ЕС на този етап иска да удари политически чувствителни райони в САЩ с надеждата, че тези области, които имат интерес от търговията с ЕС, ще натежат върху решението във Вашингтон. Това е опит да се опитат да променят курса на решението, което още не е взето", казва пред в. Washington Post икономистът от Bruegel Андре Сапир. И за всички ще бъде по-добре изобщо да не бъде взето.