Кой си, къде си и какво правиш

Синдзян е обект на една от най-интензивните операции по сигурността в света. Китай твърди, че регионът е под заплаха от ислямистки екстремисти и сепаратисти, които планират атаки и ескалират напрежението между изповядващите предимно исляма уйгури и етническото китайско мнозинство. Докато според правозащитни организации става въпрос по-скоро за недоволството на уйгурите от контрола на Пекин върху тяхната култура и религия. Китайските власти непрекъснато засилват полицейското присъствие и наблюдението. От голяма част от населението се изисква да даде ДНК проби, мобилните телефони са претърсвани за съмнително съдържание, а в мрежа от тайни лагери хиляди са задържани без съдебен процес. Въведени са технологии като гласов анализ и сателитно проследяване на автомобили. На бензиностанциите машини сканират личните карти на шофьорите. При покупката на нож на острието му се принтират персоналните данни на купувача. Същевременно чуждестранните медии са крайно нежелани, като снимането и изготвянето на репортажи са строго контролирани.

От началото на миналата година в Синдзян се тестват системи за лицево разпознаване, които предупреждават органите на реда, когато целите се отдалечат на повече от 300 метра от домовете и работата си. Програмата следи за съвпадения между лицата, заснети от камери, и списък от заподозрени. Тя е дело на държавен отбранителен контрактор, според когото разработваният софтуер ще помогне за предотвратяването на терористични атаки. По думите на Ян Шу, експерт по тероризма от Lanzhou University, проблемите със сигурността в Синдзян не са тайна и наблюдението може да допринесе за залавянето на тези, които причиняват насилието. "Технологиите могат да гарантират сигурност, без да прекъсват нормалната дейност на хората", твърди Ян Шу пред Guardian. В интервю за същото издание обаче Уилям Ний от Amnesty International е на друго мнение: "Те комбинират всички тези неща, за да създадат на практика абсолютна полицейска държава." Според него безразборното следене на уйгури подклажда недоволство и се случва извън рамките на закона. "Хората трябва наистина да обърнат внимание на това, защото те лесно биха могли да използват същите средства за наблюдение и другаде в Китай или биха могли да ги изнасят. Много от тези компании биха искали да развият своя бизнес и да продадат технологията на други авторитарни страни или дори на демокрации, които търсят същите средства за контрол", смята Уилям Ний.

Що се отнася до самия Синдзян, ситуацията там е сложна. Експерти се опасяват, че строгите мерки могат да доведат не само до гняв, но и до радикализация. "Очевидно китайското правителство е много нервно относно Синдзян и контролът там е силно затегнат. Но е трудно да си представим, че това може да бъде устойчиво, тъй като тези репресии създават голяма омраза", казва пред "Капитал" проф. Кери Браун от азиатската програма на британския институт Chatham House.

От банки до обществени тоалетни

Без да се притеснява за лична информация и граждански права, Китай включва частни и обществени камери в национална система за наблюдение. "Лицевото разпознаване е новата гореща тема в страната. Банки, летища, хотели и дори обществени тоалетни се опитват да потвърдят самоличността на хората, като анализират техните лица. Но полицията и службите за сигурност са най-ентусиазирани относно тази нова технология", обобщава анализ на Washington Post.

Целта в крайна сметка е да се събират такива данни като криминални и медицински досиета, резервации за пътувания, онлайн покупки и дори коментари в социалните мрежи, като всичко това ще се свързва с конкретната карта за самоличност и с конкретното лице. Китай си е поставил амбициозната задача да проследява заподозрени, да наблюдава подозрително поведение и да научава за престъпленията, преди да са се случили, за да ги предотвратява. Но притесненията са дали системите няма да бъдат използвани срещу етнически малцинства, дисиденти и активисти.

"Технологиите за наблюдение дават на правителството усещането, че може да постигне нивото на контрол над живота на хората, което винаги е искало", твърди пред Washington Post Адриан Ценц, германски изследовател, който изучава етническите политики в Синдзян.

Според специалиста по китайска политика от Chatham House Стийв Цан сценарият с полицейската държава вече се случва. "Мисля, че не го правят в същия мащаб като в Синдзян, но някои от системите за лицево разпознаване вече се използват от полицията и на други места, особено по време на масови празненства", посочва той пред "Капитал".

Анализ на The Atlantic стига до заключението, че наблюдението на Пекин би трябвало да плаши всички, тъй като широката мрежа на дигитален шпионаж като средство за социален контрол ще има последици по целия свят. Това, което става в Китай, едва ли ще остане само в Китай, защото тези технологии могат да проникнат и в други режими. В този случай оруелският свят от фикция ще се превърне във факт.