С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
8 9 мар 2018, 12:48, 11051 прочитания

Опасният нов свят

Русия и САЩ се превъоръжават усилено, а ядрената реторика се връща към времената на студената война

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

• Русия и САЩ се превъоръжават усилено, а ядрената реторика се връща към времената на студената война.

• Tехнологиите и новите видове оръжия все повече подкопават основния спасителен механизъм — ядреното възпиране.

• Несигурната политика на Вашингтон засилва риска от случайни конфликти.

В началото на тази година стрелките на часовника на Страшния съд (The Doomsday Clock) удариха 2 минути до полунощ. Символичният таймер, който се появява за първи път на корицата на списанието Bulletin of the Atomic Scientists през 1947 г., показва колко близо е човечеството до тоталното унищожение на всичко живо на планетата. Създателите му са учени, инженери и други експерти, участвали в проекта "Манхатън", довел до създаването на първата атомна бомба.

През всички тези години само един път стрелките са били толкова близо до фаталния час - през 1953 г., когато Съветският съюз създава водородната си бомба.

Част от темата

Новите ядрени оръжия

Апокалипсис по случайност

Ядрените оръжия и геополитиката

Четиримата конници на атомния апокалипсис

Руският президент Путин намекна какви ще са технологиите, използвани при евентуална ядрена война

Още по темата

Близо ли е мирът в Корея

Какви са възможностите и капаните след възобновяването на диалога Пхенян - Сеул

13 апр 2018

Как Китай оспорва позициите на САЩ в Азия

Бъдещето на континента зависи от разпределението на влиянието в играта между Пекин и Вашингтон

15 мар 2018

Четиримата конници на атомния апокалипсис

Руският президент Путин намекна какви ще са технологиите, използвани при евентуална ядрена война

9 мар 2018

Защо има толкова много скандали

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

9 мар 2018

Как се обмитяваше стоманата

Заплахите на американския президент Тръмп да въведе мита върху стоманата и алуминия бяха приети като обявяване на търговска война. От нея ще загубят всички

8 мар 2018

Достатъчно е да погледнете новините и картата на света, за да видите защо часовникът се е върнал драматично с половин век назад. Напоследък потенциал за нови конфликти има от Южнокитайско до Средиземно море, а съществуващите такива се разгарят с неочаквана сила. Но най-скорошното доказателство дойде отново от Москва. На 1 март в обръщението си пред федералното събрание Владимир Путин заяви, че страната произвежда ново поколение ядрени оръжия, безпилотни подводни ударни средства, многократно по-бързи от подводниците и свръхзвукови ракети, които могат да достигнат незабелязани до всяка точка на света.

Много от обявеното може да е типичното самохвалство, което напоследък подхранва манията за величие на Кремъл. Подрънкването на оръжия обаче се долавя ясно и от другата страна на океана, където САЩ ще харчат трилиони долари за нови ядрени средства за масово унищожение.

Процесът на превъоръжаване върви в комплект с възраждането и на ядрената реторика от златните години на Студената война. Това провокира опасна спирала от напрежение, взаимно недоверие и наливане на огромни средства в непродуктивни сфери като въоръжените сили. Съчетано с неяснотата за посоката, в която поемат САЩ под ръководството на Доналд Тръмп, втвърдяването на Китай и очевидните провали на политиката по сдържане - например в Северна Корея и Сирия, светът става едно по-опасно място за живот.



Игри на съдбата

"Тази политика на Путин може да се разбере, ако погледнем Русия - огромна част от населението емигрира, икономиката редува възходи и спадове - ядреният арсенал е последният елемент, който й дава статут на суперсила. Ако утре нямат този ядрен арсенал, отношението на света към Русия би било различно", казва Пол Каръл, старши съветник в NSquare, организация, занимаваща се с популяризирането на темата за ядрената заплаха след края на Студената война.

Не закъсняха коментарите дали става въпрос за факти или за фантазия, за реални оръжия или за технологии на различен етап на развитие, дали Путин говори на САЩ или на своите избиратели. Изброените руски технологии обаче правят достатъчно да подкопаят доктрината на взаимно унищожение, която досега действаше при ядрените сили.

Атмосферата на недоверие и реторична агресия между двете държави, които притежават общо около 90% от ядрения арсенал в света, прави нещата притеснителни.

"Отношенията между Вашингтон и Москва никога не са били толкова лоши", коментират от независимата, базирана във Вашингтон Arms Control Association. Оценката на анализаторите е, че и двете страни са поели по ненужно дестабилизиращ път, а извънредно скъпите кампании за замяна и надграждане на системи за ядрено оръжие на Студената война "значително надвишават изискванията на здравия разум за ядрено възпиране". Привържениците на разоръжаването посочват, че модернизациите са в противоречие с целта за елиминиране на ядрените оръжия. Защитниците обаче казват, че докато този вид оръжия съществуват (а те няма да изчезнат скоро), те трябва да бъдат модернизирани, за да са сигурни и ефективни.

Калкулациите в САЩ показват, че обновяването на арсенала ще струва 1.2 трилиона долара през следващите 30 години. Това включва и модернизация на бомбардировачи, междуконтинентални балистични ракети и подводници, т.е. обновяване на т.нар. Триада на САЩ, използвана като възпиране на потенциален глобален конфликт. В много отношения това потвърждава ядрената политика на президента Барак Обама, включително ангажимента му да замени всички ключови елементи на ядрения арсенал. Той го пое през 2010 г. в замяна на ратифицирането от Сената на договора за намаляване на стратегическото ядрено оръжие (New START).

През февруари беше публикуван и новият преглед на състоянието на ядрения арсенал на САЩ (Nuclear Posture Review). Това е първият подобен преглед от 2010 г. и едно от няколкото проучвания на стратегията за сигурността, предприети откакто Тръмп встъпи в длъжност. От него става ясно, че страната ще заложи още и на разработването на тактически ядрени оръжия с по-малка мощност. Предимството им е, че психологическият праг за тяхната употреба е по-нисък и това ги прави по-приложими при един малък локален конфликт например, за разлика от силно разрушителните стратегически бойни глави. Тактическите оръжия попадат и извън обхвата на ангажиментите по договора за намаляване на стратегическото ядрено оръжие. Това е изключително опасна тенденция, защото тя залага на идеята, че врагът ще бъде превантивно възпрян да ескалира напрежението. Както посочва аналитичният сайт War On The Rocks обаче, в разгара на конфликт е напълно възможно да не се направи разлика между оръжията с малка мощност и стандартните ядрени боеприпаси и отговорът да бъде унищожителен за всички.

Илюстрация


Ядрени нерви

"Много сме притеснени от безразсъдното използване на езика по темите, засягащи ядрените оръжия, защото грешките при комуникацията могат да бъдат много опасни в тази област", казва Рейчъл Бронсън, изпълнителен директор и издател на Bulletin of the Atomic Scientists. Размяната на провокации между Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун през лятото на миналата година, а сега и свръхзвуковите ракети на Путин, са само част от примерите. Неразумният език и засилването на превъоръжаването са само част от причините светът да става едно по-опасно място.

Към това добавете риска от фалшиви новини. Една такава например вкара през 2016 г. невярно в устата на бившия министър на отбраната на Израел Моше Ялон думите, че ако Пакистан смята да изпрати войски в Сирия, Израел ще ги унищожи с ядрена атака. Тя накара министъра на отбраната на Пакистан Хаваджа Асиф да туитне, че "Израел забравя, че Пакистан също е ядрена сила".

Състезанието на върха, растящата несигурност за стабилността на световния ред, предизвикателствата от страни като Северна Корея и Иран и отдръпването на Америка от ролята й на световен полицай засилват движенията на всички по атомната верига. Данните на Bulletin of the Atomic Scientists показват, че през последните години арсеналите на Китай, Индия и Пакистан също растат. "Ядрените тестове в Северна Корея създават напрежение в целия регион. От Северна Корея към Южна Корея и Япония и Китай. Като домино ефект", казва Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на Arms Control Association. През 2015 г. доклади на два американски тинк-танка - Carnegie Endowment for International Peace и Stimson Center пък прогнозираха, че към 2025 г. Пакистан може да стане трета ядрена сила в света заради бързо растящия си арсенал, което е в пряка връзка и с политиката на Индия в тази сфера.

Рейчъл Бронсън вижда още един нов негативен тренд и това е все по-голямото незачитане на мненията на експертите при дебатите по различни съществени теми. То се изрази най-ясно по въпроси като промените в климата или Brexit, но е напълно възможно да сполети и такова ключово поле като ядрената сигурност.

САЩ и след тях

Един от малкото скорошни успехи в полето на ядрените оръжия остава споразумението, постигнато между САЩ и Иран през 2015 г. Според експертите от Arms Control Association е безразсъдно Вашингтон да се заиграва с темата дали то да бъде изоставено или не. Другата добра новина неочаквано дойде от корейския полуостров, където тези дни върви затопляне между Севера и Юга.

Но преди да се бърза с радостта от тези новини, трябва да си спомним, че неспособността на САЩ да спрат Ким Чен Ун да се сдобие с ядрено оръжие въпреки агресивните вербални и дипломатически атаки на Доналд Тръмп подрони допълнително авторитета на водещата военна сила в света. Това е опасно. Конкуренти като Китай, който иска да извоюва своя сфера на влияние в Азия и Русия, която иска да направи същото в Източна Европа, дебнат всеки знак на слабост и несигурност. Такива имаше повече от достатъчно при Барак Обама и не липсват под ръководството на Тръмп. Съюзници като Япония и Германия се превъоръжават, а такива като Израел реагират агресивно на всеки сигнал - например въздушнитя удар по ирански позиции в Сирия наскоро. Отдръпването на САЩ при двама поредни президенти говори, че тази тенденция не е мимолетна. Компенсирането й с ядрен арсенал само трябва да ни тревожи допълнително.
Старт, стоп, старт

Добрата новина от началото на тази година е, че Съединените щати и Русия обявиха, че са изпълнили задълженията си съгласно Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (New START) до крайния срок от февруари 2018 г. Договорът изискваше всяка страна, използвайки договорените правила за броене, да намали своите стратегически ядрени запаси до не повече от 1550 разгърнати бойни глави и бомби, както и средствата за изстрелването им.

В прессъобщение обаче руското външно министерство изрази недоволство, заявявайки, че Съединените щати са преконфигурирали няколко ракети Trident II, предназначени за изстрелване от подводници, и бомбардировачи B-52H по такъв начин, че "не може да потвърди, че тези стратегически оръжия са станали неспособни да използват ядрено оръжие". Критики имаше и по отношение на някои подземни съоръжения за изстрелване на ракети.

Иначе новият договор START изтича на 5 февруари 2021 г., но може да бъде удължен до 2026 г. Бъдещото развитие по темата е неясно, като в началото на президентството на Тръмп той го окачестви като лоша сделка, договорена от администрацията на Обама.
Let’s go MAD* again!

Ядрените оръжия достигат пика си през 1986 г., когато броят им е над 64 хил. Бройката после тръгва надолу и стига 9220 през 2017 г., като Русия води класацията с 4300, следвана от САЩ с 4000, според данните на Bulletin of the Atomic Scientists.

Изчисления колко пъти може да бъде унищожена земята към днешна дата със всичкия наличен арсенал трудно могат да бъдат направени, но бомба с мощността на известната руска "Цар Бомба" е способна да убие 7.8 млн. души в Ню Йорк само по време на експлозията, пресмята онлайн платформата NUKEMAP, създадена през 2012 г., в която любопитни потребители са натискали "червения бутон" за детонации над 140 млн. пъти.

Огромните арсенали, струпани от суперсилите, неведнъж са вдигали напрежението по света дори само по случайност. През 1961 г. например бомбардировач B-52 се разпада в небето над Северна Каролина. От него близо до градчето Голдсборо изпадат две ядрени бомби. По чудо трагедия, по-голяма от тази в Херошима и Нагасаки, не се случва.

Което трябва да напомни, че контролът върху атома не дава на 100 процента гаранции. Последният доклад на Международната агенция за атомна енергия за инциденти с ядрен материал, в това число непозволено притежание, кражба и изчезване, сочи, че за 1993-2015 г. техният брой е 2889. И не на последно място удоволствието да притежаваш ядрено оръжие е едно скъпо начинание, като сметките на експертите показват, че всеки час 2.2 млн. долара от данъците на американците отиват директно за поддържането на ядрения им арсенал.

* Mutual assured destruction - MAD: според доктрината за взаимно гарантираното унищожение при избухването на ядрен конфликт между две или повече страни, и атакуващи, и атакувани накрая ще се окажат унищожени. Това възпира държавите от използване на военна сила една срещу друга.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов е срещу новото предложение на Берлин за миграцията Борисов е срещу новото предложение на Берлин за миграцията

Германия се опитва да убеди останалите страни членки да приемат обратно част от мигрантите, които са пристигнали на нейна територия

24 юни 2018, 13 прочитания

Какво може да очакваме на изборите в Турция 2 Какво може да очакваме на изборите в Турция

Ердоган ще прибегне до коалиция, ако не получи нужната подкрепа, управляващите може да загубят парламентарното си мнозинство и да има балотаж при президентския вот

24 юни 2018, 2551 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Четиримата конници на атомния апокалипсис

Руският президент Путин намекна какви ще са технологиите, използвани при евентуална ядрена война

Бойко Борисов и поразяващата греда

Как премиерът като пожарникар (не) падна в кожения диван на патриарха

"БГ радио" и още шест радиостанции се продадоха за 5.4 млн. евро

Българските им мениджъри ги купиха от ирландската Communicorp, която вече излезе от целия регион

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Дончо Папазов

Мореплавател и пътешественик

Уроци по оцеляване

Как Катерина Стойкова намери смелост и сили да опише травмата от домашното насилие в книгата "Втора кожа"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 23.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

DAILY @7AM // 23.06.2018 Прочетете