Какво смята Милтън Фридман за митата върху стоманата през 1978 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво смята Милтън Фридман за митата върху стоманата през 1978 г.

Милтън Фридман на конференция в Юта

Какво смята Милтън Фридман за митата върху стоманата през 1978 г.

Единственото, което Америка може да спечели от въвеждането на подобни регулации, е куп мръсен въздух и замърсяване на околната среда, без да подобри цялостните нива на заетост и общото представяне на икономиката си

4710 прочитания

Милтън Фридман на конференция в Юта

© The Dailywire


САЩ налагат 25% мито върху вноса на стомана и 10% върху вноса на алуминий. Те ще влязат в сила в края на месеца и се очаква да доведат до ответни мерки от ЕС и други производители на стомана.

След като преди по-малко от седмица американският президент Доналд Тръмп официално подписа документа за въвеждане на нови мита за внос на стомана и алуминий, от The Dailywire припомнят разсъжденията върху тарифната търговия на един от най-влиятелните икономисти и основател на монетаристкото течение в икономиката - Милтън Фридман.

По време на конференция, организирана от Университета на щата Юта през 1978 г., възниква дискусия между лектора Милтън Фридман и един от участниците в нея. Предлагаме ви кратка извадка от разсъжденията по темата, които икономистът изказва.

Свободна търговия

Няма икономист, който да не заеме страната на споразумението за свободна търговия. В актуалните дебати за стимулирането на вътрешното производство и металообработващата промишленост чрез въвеждането на вносни тарифи или правителствени стимули, обяснява Фридман, е важно да отчетат икономическите ефекти от въвеждането на подобни протекционистки мерки. Нобеловият лауреат визира тогавашните опасения относно вноса на стомана от Япония.

"Единственото, което Америка може да спечели от въвеждането на подобни регулации, е куп мръсен въздух и замърсяване на околната среда, без да подобри цялостните нива на заетост и общото представяне на икономиката си", заявява Фридман. В рамките на търговските отношения от времето на студената война обаче редица страни провеждат протекционистката политика. Именно в рамките на тази концепция японското правителство започва да стимулира металообработващата промишленост, за да подобри конкурентоспособността на предприятията на международните пазари. Поевтиняването на вноса на стомана поставя американските производители на суровината в трудно положение, докато безработицата в сектора нараства, създавайки на американската администрация имидж, че е безучастна, и това води до недоволство.

Част от международните финанси

Практиката показва, че икономическите решения често се разминават с политическите, защото не са свързани с поддържането на определен рейтинг или с осигуряването на изборни гласове, а със рационална оценка на ефектите от тях. А най-доброто решение за конкретната ситуация, обяснява Фридман, е поддържането на либерална търговска политика. Неизбежно, обяснява той, САЩ ще трябва да платят суровините, които влизат в страната, което означава, че предприятия ще трябва си осигурят средствата за плащането им, разширявайки производството си и съответно нуждата от работна ръка.

На свой ред японските компании ще използват парите, получени от търговията със стомана, както за инвестиции, така и за купуването на вносни стоки - дали от САЩ, или от друга страна, което ще направи средствата отново част от международния паричен поток. Този отговор, обяснява Фридман, е даден още през далечната 1776 г. от Адам Смит и предполага поддържането на свободна търговия.

Наистина, безработицата в индустриалния сектор ще отчете ръст, но той ще бъде компенсиран от предприятия, произвеждащи стоки за износ, заявява Фридман, като по този начин цялостната безработица ще остане непроменена. Освен това ще бъдат избегнати рисковете от протекционистичната политика, които президенти като Тръмп са готови да приемат, за да си осигурят гласовете на работници от металопреработвателната сфера. (Именно благодарение на обещания в този контекст президентът получи необходимия брой гласове на изборите от края на 2016 г.)

САЩ налагат 25% мито върху вноса на стомана и 10% върху вноса на алуминий. Те ще влязат в сила в края на месеца и се очаква да доведат до ответни мерки от ЕС и други производители на стомана.

След като преди по-малко от седмица американският президент Доналд Тръмп официално подписа документа за въвеждане на нови мита за внос на стомана и алуминий, от The Dailywire припомнят разсъжденията върху тарифната търговия на един от най-влиятелните икономисти и основател на монетаристкото течение в икономиката - Милтън Фридман.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    Той Тртъмпи мисли като др. Пу. Т.е. не мисли в перспектива.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Изключително лошо изрязана статия. Казано е само А. Не може да се каже просто така, че и двете държави печелят. Това е като естественото обобщение на целия текст, а вие сте го пропуснали!

    Тъй като има естествен път за постигане на цитирания баланс, по-добре е държавите да произвеждат това, в което са по-конкурентни. Именно оттам се стига до извода, че човечеството печели от свободната търговия - всеки ще се ориентира върху нещото, което прави най-добре. Така с най-малко усилия ще се произвеждат най-много блага.

    Един абзац е, да си бяхте направили труда...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK