Кой пусна мръсната бомба в Солсбъри

Първо започва сърдечен пристъп и невъзможност да се поеме дъх. Зениците се свиват и усещането е за ослепяване. След минути белите дробове се изпълват с течност, сякаш човек се дави на сушата. Мускулните спазми и гърчове са сигнал, че предстои загуба на съзнание и изпадане в кома. Дори при навременна спешна помощ след 18 часа започва вълната на вторичните ефекти. Оцелелите след този ужас са човешки развалини, страдащи от пристъпи на халюцинации, чернодробни кризи и епилепсия.

Кой и защо използва бойно нервно-паралитично вещество, за да причини всичко това насред пасторална Англия на 66-годишния бивш двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия? Може би същият, който преди 12 години отрови насред Лондон с полоний-210 Александър Литвиненко.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Най-вероятно" беше изразът, с който през седмицата премиерът Тереза Мей посочи към Москва само седмица след покушението в Солсбъри на 4 март. За Мей това е кошмарно deja vu. Тя бе вътрешен министър, когато бе убит Литвиненко, и подкрепяше дискретното разследване, засекретяването на документи и съдебните заседания при закрити врати в името на това да не се навреди на международните отношения.

На вдовицата Марина Литвиненко ѝ бяха нужни години на битка с правителството, за да има публично разследване и заключение, че конкретните извършители са Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун и за действията им не може да не са знаели ръководството и спецслужбите на Русия.

Тогава бяха нужни месеци за събиране на доказателства, включително за проследяване на радиоактивната следа, оставена от убийците в Европа. Но беше пропуснато подходящото време Лондон да реагира по-остро. А може би на Кремъл просто бе даден втори шанс да се държи цивилизовано. Все пак тепърва предстояха войната с Грузия, анексирането на Крим и предизвикването на кризата в Източна Украйна, убийството на Борис Немцов под стените на Кремъл...



Не е известно дали преди десетилетие в Москва са възприели това като проява на слабост от британците, но днес е очевидно, че двете страни са си направили различни изводи от случая "Литвиненко". И този път кризата се разви светкавично.

От Литвиненко до Скрипал

Малко бяха рационалните доводи на Лондон за бързината, с която вината за покушението в Солсбъри бе хвърлена върху Русия. От една страна, има основания за руската претенция, че преди отправянето на толкова тежко обвинение към която и да било държава е редно тя да бъде информирана, да получи достъп до разследването и да ѝ се дадат повече от 24 часа да отговори. От друга, тези разумни аргументи бяха заглушени от емоционалната реакция от Москва, включваща "вие на кого ще поставяте ултиматум", "в британския парламент се разиграва истински цирк" и "това е направено нарочно, за да бъде злепоставена Русия".

Контролираните държавни медии не помогнаха много за защита на руската власт със заплахи срещу "предателите" и подмятания, че Великобритания е станала "гибелно място" за бягащите от родината. Най-възпитаната позиция се изчерпваше с послание в духа на "разбира се, че е лошо насред града да бъде убиван някой с военна отрова, но пък като си го е заслужил...".

Коментарът на Тереза Мей при обявяването на санкциите в сряда бе безкомпромисен: "Отговорът им демонстрира пълно пренебрежение към това колко сериозни са тези събития. Те се отнесоха към употребата на бойно нервно-паралитично вещество в Европа със сарказъм, презрение и демонстративно отрицание." Затова Лондон гони 23-ма руски дипломати и спира контактите с Москва на високо ниво.

Криза, която Мей няма как да пропусне

Великобритания тепърва трябва да аргументира изводите си с конкретни факти и имена, за да докаже, че не преиграва и не блъфира по тема, с която шега не бива. Но случилото се дава златен шанс на правителството и лично на Тереза Мей да демонстрират пред избирателите решителност и безкомпромисност в момент, когато преговорите с ЕС за Brexit буксуват и е тревожно неясно как двете страни ще продължат напред след развода през март 2019 г.

Мей ще се възползва максимално и от подкрепата от европейските си партньори, която да смекчи усещането, че страната ѝ затъва в (само)изолация. Друг е въпросът дали тази подкрепа ще мине от думи към дела и доколко ефектът от тях няма да е символичен. Показателно предпазлива бе реакцията на Франция след обявяването на санкциите. Бенжамен Грево, говорителят на правителството на един от най-близките стратегически съюзници на Великобритания, каза, че Париж изчаква доказателства, преди да реши дали да се солидаризира със собствени санкции. Германският канцлер Ангела Меркел също беше уклончива: "ЕС ще представи единна позиция, но казвам, че сега не можем да скъсаме всички контакти, все още трябва да разговаряме с руснаците, въпреки всичките ни различия."

Ако Русия наистина стои зад отравянето на Скрипал, то ръководството ѝ знае, че може да се проследят източникът на предполагаемото нервно-паралитично вещество, "куриерите" му през границата и дори конкретният извършител. Както и че този път Тереза Мей не чака, за да заяви пред парламента: "Трагично е, че президентът Путин избра да действа по този начин. Няма да толерираме заплаха от руското правителство срещу живота на британци и други граждани на наша територия, нито ще позволим подобно грубо нарушение на международните задължения на Русия."

Посланието е ясно - Москва си позволява не само дръзко покушение срещу цивилен във Великобритания, не само първото химическо нападение с бойно вещество на територията на страна от НАТО, но и го прави в самото навечерие на сесията на Управителния съвет на международната Организация за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) на 13 - 16 март. Лично президентът Путин присъства на 27 септември 2017 г. на церемонията по унищожаване на последното химическо оръжие от съветско-руския арсенал. В сряда британците информираха съюзниците си в НАТО, след което 29-те страни членки призоваха Русия да даде на Лондон и на базираната в Хага ОЗХО пълен достъп до информацията за използваното вещество.

Съмнително е дали това ще се случи, пък и източници, твърдящи, че са участвали в създаването на програмата "Новичок" в бившия СССР, казват, че тя е умишлено предназначена да заобикаля международни споразумения. Тереза Мей изрично посочи "новичок" като употребената срещу Скрипал субстанция, за която специалисти казват, че е почти невъзможно да бъде засечена. Тя е от бинарните оръжия - химикали за селското стопанство (предимно инсектициди), които се пренасят законно и безопасно разделени и стават смъртоносни при смесване непосредствено преди употребата им. Групата вещества "новичок" са известни на западните държави поне от 18 години. Това е оръжие за масово унищожение и се изисква много специфично познание и умение да бъде подготвена доза срещу точно определен човек.

И все пак защо

Големият въпрос е какъв би бил интересът на Русия да извърши подобен удар. Най-лесното е да се твърди, че за назидание на всички зрелищно и безпощадно е наказан един от най-големите предатели в руското разузнаване през последните години. Но няма логика - Скрипал не е избягал във Великобритания, той е бил заловен в Русия, осъден, амнистиран и пуснат в най-голямата размяна на задържани в САЩ руски шпиони след Втората световна война. Службите никога не освобождават бивш служител - още повече да го оставят да отпътува и да се установи в чужбина - ако не са убедени, че той вече е изразходван ресурс и каквото и да каже на противника, то ще е остаряло и няма да е съществено за оперативната работа.

Покушението се случи две седмици преди изборите за президент на Русия и любителите на конспиративни теории твърдят, че това било направено, за да сплоти руснаците още повече около Путин. Такъв ефект несъмнено има, но дори да се допусне, че в Москва управляват хладнокръвни убийци, те просто нямат нужда от подобен шумен скандал в името на една отдавна предизвестена победа.

Някъде по средата между тези две хипотези е версията, че някой в плетеницата от дирекции и отдели на спецслужбите се е престарал в опита да впечатли началника в Кремъл. В една превъзбудено-мобилизирана страна, каквато е днес Русия, патриотичното наказание за предателя може и да помогне за бързо изкачване в кариерата. Което всъщност означава, че в руските спецслужби цари хаос и който е отровил Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, буквално е избродирал върху тях "Сделано в СССР/России".

Колко ще болят санкциите Скандалът няма как да не засегне и бизнес интереси на британци в Русия и на руснаци във Великобритания, включително собственици на футболни отбори (Роман Абрамович в "Челси" и Алишер Усманов в "Арсенал"), на членове на Камарата на лордовете и на големи компании. ВР например контролира 20% от "Роснефт". На лондонската борса са листвани няколко големи руски компании, към които неотдавна се присъедини ЕN+ Group на Олег Дерипаска, в борда на която е Грег Баркър, енергиен министър в кабинета на Дейвид Камерън. И след санкциите на ЕС много британци продължават бизнеса си с Русия, а богатите руснаци отдавна са се превърнали във фактор на британския пазар за имоти и луксозни стоки. Но Тереза Мей обещава действия, които да превърнат олигарсите и семействата им в нежелани на британска територия, включително в образователната система. Кремъл няма да остави това без отговор за британците в Русия, но интересно е как ще постъпи с нежеланите от Лондон руснаци. От една страна, е добре за властта както те, така и парите им, да са ѝ под надзор в Русия. От друга, те няма да бъдат посрещнати топло у дома и непрекъснато ще им се напомня, че са изнесли милиардите си и живота си извън родината в омразния Запад. Това са част от мерките на Мей, засягащи бизнеса: - целият капацитет на британските органи на реда ще бъде насочен срещу "сериозни престъпници и корумпирани елити", защото в страната "няма място" за тях и парите им - замразяване на руски държавни активи, ако се докаже, че се използват срещу живота и имуществото на британци или чужденци, живеещи в страната - проследяване на движението и проверка на намеренията на пристигащите във Великобритания, които биха могли да застрашат страната и съюзниците ѝ - засилване на властта Лондон да налага санкции в отговор нарушаването на човешки права по модела на американския закон "Магнитски".