Статутът му на рок звездата на физиката обаче се корени в най-голямото му постижение - да преведе сложните научни теории как е устроен Космосът на разбираем език. Спокойно може да се каже, че неговата "Кратка история на времето" (1988) е книгата, превърнала популярната наука от нишов жанр в огромна индустрия. И тъй като го предупредили, че с всяка вкарана формула ще падат продажбите, тя съдържа само една - Е=mc2.

Вселенски ум, пленен в неработещо тяло

Талантът на Хокинг като физик се проявява още като студент и най-големите му идеи датират от времето му на докторант в "Кембридж". Докато моторно невронното заболяване постепенно пленява тялото му и той все по-трудно се движи, умът му лети в неизследваните предели на времето и пространството. И стига назад до началото на Вселената и до ръба на безкрайността, където законите на физиката, каквито мислим, че ги познаваме, се разтягат (или свиват) в непонятни за човешкия мозък понятия като сингулярност.

Всичките му теоретични приноси в науката трудно могат да се опишат и синтезират в една статия, но ако името на Хокинг се свързва с едно нещо, това са черните дупки. През 60-те цялата физика като наука е стъпила върху откритията на Айнщайн и неговата Теория на относителността. А търсенията на новото поколение физици са насочени към намирането на обединяваща Теория на всичко, която да помири противоречията между шокиращата квантова механика, описваща чудесно микросвета на елементарните частици, и общата относителност и гравитацията, командващи вселената в гигантските мащаби на планети, звезди и галактики. Двете ползват напълно различни уравнения и стъпват върху различни предпоставки - според едната пространството е гладко и равномерно, а според другата зърнисто и неравномерно. И в него няма празно място, а всичко постоянно клокочи - частиците спонтанно се появяват и така се произвежда материя и антиматерия, които при сблъсъка си веднага се унищожават взаимно.

Опитът на Хокинг да помири двете не е успешен и неговите теории са по-скоро кръпки върху дупките по двете теории. Но при изследванията си на модели на черни дупки той достига до въпроси и теории, които променят начина на мислене във физиката в следващите десетилетия.

Някои от неговите предположения сега са доминиращи и приемани от повечето учени. Например т.нар. радиация на Хокинг, която, противно на интуитивната представа, че черната дупка поглъща всичко, твърди, че тя всъщност излъчва микроскопична енергия (именно заради въпросните появяващи се частици материя и антиматерия, при което едната може да бъде погълната от дупката, а другата да остане). Други негови идеи обаче стават обект на дългогодишни дебати и критики и са отхвърлени. Най-известният пример е неговият парадокс, че информацията може да изчезва в черните дупки, което противоречи на основния принцип, че във Вселената тя никога не се губи и теоретично, ако върнем лентата назад, можем да възстановим всяко събитие. След почти четвърт век спорове с физици като Ленард Съскинд той признава, че не е прав, макар да не се предава напълно и да защитава, че извлечената обратно информация ще е неизползваемо видоизменена.

Най-честата критика към Хокинг, особено след брилянтните му трудове от началото на 70-те, е именно, че той стъпва повече на брилянтни хрумвания и интуиция, но те не са подкрепени с достатъчно внимателна работа зад тях. Затова и сред смело хвърляните от него твърдения има и провали. Сред тях и "облог", че Хигс-бозонът никога няма да бъде открит. През 2013 г. Големият адронен колайдер, който между другото от създаването му търси потвърждение и за микро черните дупки на Хокинг, откри теоретично предсказаната частица, даваща маса на материята.

Раждането на една звезда

Същевременно обаче огромната репутация и известност на Хокинг прави трудно да му се противоречи. След превръщането му в медиен образ неговите научни трудове отстъпват място на коментари на нови открития и чужди трудове. И сред учените през годините назрява доловима досада и дори завист за начина, по който подхвърлени от Хокинг идеи генерират огромен публичен интерес, докато не се обръща внимание на много по-внимателно и детайлно разработени и не по-малко провокативни и оригинални модели от също така талантливи физици. Със сигурност към края на кариерата си Хокинг е по-малко откривател и повече коментатор, но със заслужена слава на гений.

Също така от първата си популярна книга нататък той постепенно започва публично да се възприема все по-малко като физик и все повече като мислител. Общественият интерес започва да адресира към него енциклопедични въпроси във всички области на познатото и непознатото. Някак постепенно се изгражда образът на гениалния ум, който от затвора на своето неподвижно тяло може като Оракул с електронен глас да даде отговори на всякакви не само научни, но и морални дилеми.

Вижданията на Хокинг по всевъзможни теми гладно се поглъщат от медиите. Сред тях доминиращи в последните години са неговите притеснения за бъдещето на човечеството. Често неговите предупреждения за опасности от самоунищожение чрез ядрена война, генетично създадени вируси, глобално затопляне или друг катаклизъм се превръщат в сензационни заглавия. Подобен отзвук генерират и страховете му от развитие на изкуствен интелект, който наред с неизброимите ползи може според него да унищожи човечеството.

Такива притеснения Хокинг има и за срещата с извънземни цивилизации. "Мисля, че ще е бедствие. Извънземните вероятно ще са много по-напреднали от нас. На тази планета историята за развити раси, които срещат по-примитивни народи, не е особено щастлива, въпреки че са от един вид. Мисля, че трябва да сведем глава", казва той в предаване на National Geographic през 2004 г. Същевременно обаче вижда в колонизацията на Космоса шанс за развитие на човечеството и години по-късно застава зад финансираната от руския милиардер Юрий Милнeр инициатива Breakthrough за търсене на извънземен интелект.

Мненията му по етични теми често поляризират. Научните му интереси към началото на света често го изправят пред въпроси за религията и Бог, на които той отговаря с палитра от агностицизъм до аргументиран атеизъм. "Всеки е свободен да вярва в каквото иска и според мен най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не управлява съдбата. Това ме води и до дълбоко проникновение. Вероятно няма и рай и задгробен живот. Имаме само този живот, за да оценим великия замисъл на Вселената, и затова съм изключително благодарен", казва физикът.

Но независимо кой и колко споделя личните виждания на Хокинг, това не пречи живият му дух и жаждата за живот да вдъхновяват. С активния си живот, с достъпното си и сбито обясняване на науката и с чувството си за хумор той и неговият роботизиран глас са накарали много хора да мислят критично в опит да си обяснят света наоколо. Това е може би най-добрият шанс апокалиптичните предупреждения на Стивън Хокинг да не се случат. И този миг от историята на времето, в която човечеството играе някаква роля, да се проточи още и продължи да се пише. И говори.