Комисия от карти
Как назначението на Мартин Селмайер - Чудовището от Берлемон, показа най-лошата страна на брюкселската бюрокрация


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Едва ли много хора си спомнят, че когато Европейската комисия подаде оставка през 1999 г., за пръв път в историята на ЕС, тя, както и сега, беше водена от люксембургец - Жак Сантер. Поводът беше назначението на зъболекаря на френската комисарка Едит Кресон за неин личен съветник, което роди обвиненията в непотизъм и непрофесионално управление.
Сега Европейската комисия (ЕК), отново с председател от Люксембург, е изправен пред подобен проблем. Назначението на Мартин Селмайер, шефът на кабинета на Жан-Клод Юнкер, за генерален секретар на комисията – най-висшата бюрократична позиция начело на 33-хилядната армия от еврократи, едва ли ще предизвика оставка. Само че издигането на германеца по бюрократичната стълба, което следва буквата на правилата, но сериозно нарушава техните принципи, повдига много въпроси за това как функционират европейските институции, оставени сами на себе си.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове