Комисия от карти

Сега скандалът с него обаче е по-скоро в стила на "къща от карти", като Селмайер, по подобие на Франк Ъндърууд от сериала, успява да използва за собственото си издигане всяка бюрократична вратичка и възможност за натиск.

На 21 февруари Юнкер направи една от редките си визити в пресзалата на ЕК, за да обяви, че досегашният генерален секретар на ЕК, холандецът Александър Италианер, е помолил да бъде освободен и на негово място комисарите са гласували за Селмайер.

Селмайер отдавна отдавна маневрира, за да заеме поста, което не е тайна за никой от служителите не европейските институции в Брюксел. Генералният секретар има огромна бюрократична власт и може почти самолично да прокарва предпочитаната от него политика, макар и облечена в политическата воля на ЕК. Самият Селмайер трудно може да бъде обвинен в некомпетентност или липса на качества и дори опонентите му го уважават. В началото на миналата година Кристалина Георгиева в последното си интервю като комисар за "Капитал" го нарече "брилянтен", въпреки че само няколко месеца по-рано публично беше изразила резервите си към него: "Разбира се, с всеки, с когото работя, могат често да възникват неразбирателства по някои въпроси. Това важи и за Мартин", каза тогава Георгиева.

Цялата процедура обаче се оказва нагласена така, че Селмайер безпроблемно да заеме поста. Въпреки че първоначално ЕК обвини кореспондента на френския Liberation Жан Катремер, който разкри схемата, в измислици и робеспиерщина, след това беше принудена да признае фактите.

Преди да заеме поста на генерален секретар, шефът на кабинета на Юнкер прави една стъпка, за която от ЕК премълчават. На 19 февруари след конкурс той е назначен за заместник на Италианер. Единственият конкурент за поста е била Клара Мартинез Алберола, която тогава е... заместник на Селмайер. Както се оказва, Алберола сама изтегля кандидатурата си и така изборът е направен без никаква конкуренция. Целият кадрил вероятно е бил направен, за да може Селмайер да добави още един ред в CV-то си, тъй като е нямал необходимия стаж и ранг за службата.

Самите комисари не знаят, че на 21 февруари ще избират нов генерален секретар, както комисарят по социална политика и заетост Мариане Тисен призна това по-късно в интервю за Politico. В дневния ред на колежа, който е публикуван на 19 февруари, не се споменава такава точка.

И за да няма съмнение, че процедурата е манипулирана (и забавата да е пълна), снимката на Селмайер като нов генерален секретар на ЕК е била качена в онлайн аудио-визуалната библиотека на еврокомисията, както забеляза кореспондентът на италианското Радио "Радикале" два дни преди той да бъде назначен.

От ситуацията побърза да се възползва Унгария, която обвни Европейската комисия за прилагането на двойни стандарти в областта на върховенството на правото. Въпреки че назначението на най-висшия бюрократ в ЕК не е равнозначно на унищожаването свободата на словото или пък на ограничаването на неправителствените организации, деянията заради които Будапеща е критикуван, подходът на очевидното заобикаляне на правилата оставя лош привкус за морала в Европейската комисия.

Ние сме избраните

В избора на Селмайер едва ли има формално нарушение – комисарите са свободни да назначат когото си искат за генерален секретар, стига той да има нужните квалификации (дори и натрупани за два дни). И в България шефовете на кабинетите на премиер-министрите или президента получават назначения в края на мандатите на своите патрони най-често като посланици – подобна перспектива е най-добрият мотиватор за добра служба.

По-големият проблем при Селмайер е, че всички назначения, изглежда, се случват измежду тясна котерия, която има претенциите да представлява народите на ЕС. Юнкер често се хвали, че едва ли не той е първият председател на ЕК, избран директно от европейците, тъй като през 2014 г. е бил водещ кандидат по време на изборите за Европейски парламент от името на Европейската народна партия (ЕНП). Тогава европейските политически партии номинираха по един представител, който да се бори за председател на ЕК преди изборите за Европейски парламент. Идеята беше избирателите да знаят за кого гласуват, така както при националните избори знаят кой най-вероятно би бил техният министър-председател. Макар че едва ли някой в България си е мислил, че между 15/15, Сергей Станишев или Ангел Джамбазки гласува и за бившия премиер на Люксембург.

Конкурент на Юнкер през 2014 г. в ЕНП беше Мишел Барние. През 2016 г. въпреки съмненията на доста комисари (това е един от въпросите, по които Кристалина Георгиева е имала неразбирателства със Селмайер) той беше назначен за главен преговарящ от името на ЕС за напускането на Великобритания. Изборът се свързва с опита на Барние, но в случая лесно може да има съмнения, че назначението е част от сделка. Престижният пост със сигурност ще помогне на Барние да бъде водещият кандидат на ЕНП през 2019 г., което почти сигурно ще го направи новия председател на Европейската комисия. Ако това се случи, то Селмайер, за когото се подозира, че стои зад всички тези маневри, може да бъде сигурен, че няма да бъде отстранен от поста генерален секретар на ЕК.

Тоест цялата претенция за демократичност е доста плоска фасада за договорки в Брюксел, за които не само избирателите не знаят, но и повечето страни членки. Точно поради тази причина Великобритания и Унгария публично бяха против Юнкер през 2014 г.

"Точно в момента, когато вълната популисти в Европа затихва, вие потвърждавате всички техни твърдения", каза по време на дебата в европарламента Рамон Тремоса и Балселс от групата на либералите. Не случайно доскорошният лидер на UKIP във Великобритания Найджъл Фараж, който водеше кампанията за Brexit, по време на дебата се чувстваше като дете в сладоледаджийница.

Германски преврат?

"Омръзна ми да се говори за националности, в ЕК няма националности", каза Юнкер, когато беше запитан дали висшите служители от германски произход не стават твърде много в европейските институции. Избухването беше забавно, тъй само малко преди това самият той беше обяснил как за новите назначения на висши постове е било обръщано внимание от коя страна членка произхождат.

Селмайер става третият германец генерален секретар на европейска институция след Клаус Веле, който заема същия пост в Европейския парламент, и генералната секретарка на Службата за външни отношения. В момента германци оглавяват Европейския механизъм за стабилност, Европейската инвестиционна банка, Единния съвет за преструктуриране, а скоро се очаква Берлин да има претенции и за поста гуверньор на Европейската централна банка.

Такова съсредоточаване на ръководството на европейските институции в германски ръце е безпрецедентно. То вероятно показва, че предишното самоограничение на Берлин да не изглежда твърде заплашително, вече е отпаднало. "Той не е германски агент, дори обратното", каза за Селмайер комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер и обясни, че и в Берлин има недоволство от него. "Проблемът не е, че са германци, а германци партийци, за тях са по-важни не толкова качествата на хората, а партийната лоялност," казва български политик с опит в институциите на ЕС.

Брюкселският Ъндърууд

"Аз съм потресена от факта, че 28 комисари се оставят да бъдат водени от един бюрократ и действат като безпомощни деца", възмути се по време на дебата либералката София Инетвелт. Безпомощността на комисарите пред Селмайер е пословична, като в случая беше подсилена с някой и друг морков. Например стана ясно, че ЕК се готви да предложи бившите комисари да взимат почти пълната си заплата, след като напуснат, като освен това ще запазят офис в Брюксел с кола и шофьор. Как да откажеш на такова предложение?

"Не мога да се оплача, винаги се е държал добре към мен", казва български еврочиновник за Мартин Селмайер, но подобни изказвания са рядкост. За сблъсъците със Селмайер се носят слухове, но рядко се чува публично, тъй като нито комисарите, нито бюрокрацията имат куража да критикуват всемогъщия (поне по брюкселските стандарти) шеф на кабинета на Юнкер. Единствено преди две години бившият български комисар Кристалина Георгиева си позволи публично леко да коментира неразбирателствата си със Семайер. Просто Георгиева е силен характер, но по-важното, както се видя в края на 2016 г., е, че тя имаше изход към друго престижно работно място.

Стилът на Селмайер си пролича например през септември 2016 г., когато българското правителство се чудеше дали да издигне Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН вместо първоначалната кандидатура Ирина Бокова. Към този момент вече никоя от двете нямаше шансове, тъй като част от страните - членки на Съвета за сигурност, ясно бяха заявила съпротивата си – Великобритания срещу Бокова, Русия срещу Георгиева. Въпреки това Селмайер призова българския кабинет да издигне Георгиева, което в крайна сметка се случи. Неуспехът в ООН ускори напускането на Георгиева от ЕК и тя предпочете да се завърне в Световната банка.

Бюрократично училище за големи момчета и момичета

По повод критиките към него Селмайер беше казал пред Financial Times, че "не може да управляваш ЕК като училище "Монтесори". Многохилядната бюрокрация на еврокомисията със сигурност би предпочела метода, в който всеки чиновник е оставен да се развива според наклонностите си и настроението си, но това помага за ефективността. Без здрава ръка на кормилото вътрешноведомствените битки, бюрократичният език и откровено нищоправене няма как да водят до успех.

Така назначаването на Селмайер може и да означава постепенна промяна на административната култура в ЕК. В момента тя е напълно доминирана от духа на френската бюрокрация, за която процедурата е по-важна от резултата. "Честно казано, предпочитам англосаксонския модел на администрация пред френската школа", казва български еврочиновник. Стига, разбира се, в бъдеще новата школа да не се основава предимно на бюрократичната безкомпромисност, демонстрирана от Селмайер.