С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 16 мар 2018, 13:00, 9952 прочитания

Глеб Павловский: В Русия загубихме държавата си

Бившият полит-технолог на Кремъл пред "Капитал" за изборите, Путин и фалшивите новини

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Кремъл срещу Запада

Путински застой

Независимо от сигурното преизбиране на Путин отговорът на въпроса какво предстои е труден

Кой пусна мръсната бомба в Солсбъри

След покушението срещу Сергей Скрипал отношенията между Лондон и Москва слязоха на най-ниското ниво от десетилетия

Конфронтацията с Русия: Вие мен уважавате ли ме

Студеният полъх от Изток няма да спре скоро

"През 1991 г. бях прекалено ангажиран с една лична драма, преживявах края на любовта си. Ако не беше това, никога нямаше да допусна разпадането на Съветския съюз." Тези доста високопарни думи не са на някой генерал, политик или шпионин. Принадлежат на Глеб Павловский и са цитирани от политолога Иван Кръстев в новата му книга "Време и място" - разговор между двамата за миналото, настоящето и бъдещето на Русия. Павловский, както сами разбирате, е нестандартна личност, но далеч не е луд. Става световноизвестен като политтехнологът, направил он Владимир Путин това, което е. През 2011 г. обаче Путин, който тогава планира завръщането си като президент, го изхвърля заради несъгласието му.

Както Кръстев го описва, Павловский е един от най-мразените хора в Русия - опозицията и либералите го смятат за предател заради приноса му за Путиновата Русия, а режимът също го смята за чуждо тяло - заради тезата му, че повторното връщане на Путин е опасност за страната. От тогава насам политтехнологът става политолог, т.е. започва да наблюдава и анализира властта отстрани, вместо да е активно ангажиран в изграждането й. За Русия, нейното бъдеще, приликите й с България и уроците на миналото "Капитал" разговаря с Павловский в София.



В книгата си говорите за това, да го наречем проклятие - безалтернативността. В България се твърди, че Борисов е безалтернативен по същия начин, по който вие говорите за Путин.

- Аз не знам интригите във вътрешната политика на България. Познавам малко личността на вашия премиер и характера на коалицията, която той представлява. А и това не се случва само в България. В Германия също може да се каже, че в някакъв смисъл Меркел е безалтернативна, дори и за тези, които не искат да я видят като канцлер. У хората винаги има страх от промените и политиците използват това.

Но в Русия е различен вид. Руската безалтернативност има една особеност, която я няма в България. Тя диктува образа на живота, макар и не като диктатура, каквато имаше в Съветския съюз. Всички се равняват по това. Това, което описвате в България, е някакъв упадък на политическия живот, проблем, пауза, може би тромб. Но не е състояние, което преминава в загуба на държавата. Ние в Русия в общи линии загубихме държавата и влиянието си върху нея, аз не мисля, че това може да се каже за България.



Говорите за тази критична точка, която сте пропуснали да видите, след която вече е нямало връщане.

- Да, мисля, че преди около десет години ние просто загубихме държавата си. Живеем в някакъв смисъл в бездържавен живот сред разни власти, които могат да го диктуват и ти не можеш да се обърнеш примерно към съда, защото той не е в действителност отделна власт - това е инстанция, която хората се опитват да избегнат. Съдът не се явява защита от държавата.

Как да разберем тази точка?

- Това обикновено се разбира, когато се обърнеш назад. У нас за безалтернативността на Путин се заговори, когато безалтернативност нямаше. Тези думи дойдоха от опозицията, а ние след това го използвахме. Аз мисля, че това е някаква вътрешна капитулация. Може би и някаква паника. Човек си измисля ситуацията, която си мисли, че вижда около себе си. Нашите политици твърде рано помислиха, че Путин е безалтернативен. Когато тази дума се появи у нас, той все още имаше силни политически противници и тяхната поддръжка беше по-голяма от тази на Путин.

Но после възникна някаква воля да се предадеш, някакво предчувствие, че играта е загубена. И те си казаха - е, ще спечелим следващата, но следваща нямаше. Да, имаше избори и т.н., но ситуацията вече беше съвсем различна. Хората не искаха да се променят, а ние усилвахме това нежелание за промяна. Ние създадохме мита за човека, който решава всички проблеми в страната. Това естествено не беше така, това беше спектакъл със средствата на медиите и мит, който продължава и досега.

Той ще бъде избран още един път за президент, а после?

- Избор на практика няма. Ако беше толкова популярен, колкото казват, Путин щеше да победи на изборите, но такива няма, те са блокирани. Има сложна процедура за удължаване на пълномощията на Путин и тя е свързана с ограничаването на други хора да бъдат кандидати за властта. Със сигурност би имало и силни кандидати, които са във властта, но те не могат да участват, защото това е опасно за тях повече, отколкото за опозиционерите - те ще загубят кариера, бизнес, всичко. А може и като министър Улюкаев (на икономическото развитие - бел. ред.) да се окажат в затвора. Затова не допускат Алексей Навални до изборите. Не защото той може да победи Путин, а защото тази процедура трябва да изглежда безалтернативна.

Каква е реалната сила на Навални?

- Не повече от 10%. Но ние не можем да разберем колко ценна е една стока, ако не я извадим на пазара.

Когато се видяхме с вас преди войната в Грузия, казахте, че никой в Русия не иска да управлява Украйна или Крим - какво се промени?

- Завладяването на Крим. Беше много просто и лесно и беше символ все едно на възстановяване на Съветския съюз. Крим сам по себе си няма никакво значение за повечето хора, но е символ. Крим, разбира се, е юридически казус, но бих казал, че Руската федерация също е юридически казус.
Промени се готовността на властите да демонстрират нарушаване на правилата, без това да бъде наказвано. Хората не гледат на санкциите като наказание, те дори не ги свързват с Украйна. Те са разглеждани като атака, а тогава ние се мобилизираме.

Възможно ли е подобна демонстрация и спрямо балтийските страни?

- Това вече ще има друга цена. Ще е война със страна от НАТО и хората го осъзнават. А и отношенията с балтийските републики винаги са били други. Крим е райската земя на руската поезия и литература, а Прибалтика винаги е била вътрешната чужбина. Тя така е и възприемана, никога като руска земя.

Ние виждаме как Русия се опитва да влияе на държави като Черна гора, Македония, Сърбия - доколко това е демонстрация и доколко реално желание за обръщане на курса им?

- Разбирането на действията на Русия винаги има една основна грешка - те са възприемани като действия на единен субект. В Черна гора (когато група руски военни с част от черногорската опозиция и сърби се опитаха да повлияят върху изборите - бел. ред.) беше заговор на група виладжии, които са си купили недвижими имоти там. Част от тях са т.нар. силовики - офицери от ФСБ, милиция, следствения комитет, и им беше забранено да купуват имоти в страни от НАТО. И когато разбраха, че Черна гора влиза в НАТО, се оказаха в тежко положение. Тези виладжии всъщност се опитали да предотвратят членството на Черна гора в НАТО.

Украйна е съвсем друга история, но в Русия трябва винаги да си задаваш въпроса дали това е реалност или демонстрация. Руската култура след Петър Велики има елемент на ексхибиционизъм. Това е някаква саморазрушителна политика, свързана с руската страст да се демонстрира.

Фалшивите новини също ли са израз на тази страст?

- Ние непрекъснато живеем в сюжети и истории, които си разказваме. Ако можете да ги измисляте, подсказвате и да ги прокарвате в медиите до хората, то вие ги управлявате, дори да нямате нормалните институции. А такива нямаше през 90-те в Русия.

Ние в този коридор бягахме. Там се появиха и фейк нюз. Но нямахме идея да лъжем всички. Напротив, смятахме, че се съпротивляваме на лъжливия черен мит за Елцин - че се е вкопчил във властта и едва ли не искада умре в Кремъл, да се обогатява се и т.н.

Една от точките, от които няма връщане, беше в края на 90-те, когато се появиха два центъра за фейк нюз. Единият не беше в Кремъл и беше по-силен - при телевизионните олигарси Гусински и Березовски. Хора, работили при тях, ми разказваха как всяка вечер на бутилка уиски редакторите и собствениците са обсъждали какво ще има утре в новините. Така поведоха война срещу тогава най-популярния политик в Русия - Борис Немцов, който се смяташе за приемник на Елцин. Унижощиха го за половин година.

И тези два центъра се обучаваха един друг. Те наричаха нас "семейството на Елцин", а ние заимствахме методи и се борихме яростно с тях. И това създаде тази много лоша култура, която произведе фалшивите новини. И е форма на управление на информацията.

Това стана проблем, когато например, за да получите картина на трупове, убиват хора в Украйна. Нашата телевизия беше скучна. Путин решава проблеми, но няма конфликти и противоречия. Нямаше драматургия. И се появи такава - особено в Украйна. Това е хибридна война, в която военни действия се водят, за да се засили пропагандата. Това е вече нов етап.

Как се спасява една такава държава?

Единственото, което виждам, е страната да не е путинска. Хората вече не разчитат, че той ще реши всички проблеми, но смятат, че той все пак държи някакво ниво на доходите, а не са сигурни в другите. Вече го живяха това веднъж през 90-те, когато им беше казано: "СССР си отиде и отнесе със себе си всичките ви спестявания." И не искат отново да попаднат в това. Затова е каша - има страх, има търсене на сигурност и емоционални инжекции на пропагандата.

Русия е приказна държава. Нашият герой е лентяят Иван Глупака, който лежи на печката и при него водят принцесата. Той дори не я е искал. Това е представата за успех. Кремъл е пълен с хора, които преуспяха последните 30 години и не се различават от онези, които загубиха. Но смятат, че знаят как са успели - че ако досега им е помагало провидението, то играе за тях. Това е хазартен подход.

Интервюто взеха Огнян Георгиев и Йово Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са залозите на Европейските избори 3 Какви са залозите на Европейските избори

Какво да гледаме в отделните страни членки, когато следим резултатите от гласуването за Европейски парламент

25 май 2019, 2207 прочитания

Какво означава оставката на Тереза Мей 11 Какво означава оставката на Тереза Мей

Неяснотите около Brexit засега само се увеличават, Борис Джонсън е фаворит за нов премиер на Великобритания

24 май 2019, 3471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Съюзниците в НАТО засилват натиска срещу Путин

Причините са обвиненията за отравянето на бившия руски агент, за организирани кибератаки и за намеса в американските президентски избори

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Спад в инерцията на растежа

Първите отчети на публичните компании дават разнопосочни сигнали за бизнеса им, но се отчита леко забавяне

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък