Какво могат да направят днес руснаците, които не харесват никой кандидат

Победата на Владимир Путин на днешните президентски избори в Русия е предизвестена, включително защото няма - и не бе позволено да има - негов сериозен опонент.

Избирателите, които не го подкрепят, бяха оставени с алтернативата на 7 претенденти като комунистът милионер от аграрния сектор Павел Грудинин, телевизионната водеща Ксения Собчак и "вечният скандалджия" Владимир Жириновски. Няма независими социологически проучвания, а проправителствените агенции твърдят, че Грудинин - вторият по популярност, има само 7% подкрепа, т.е. 10 пъти по-малко от фаворита Путин.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Алексей Навални, известен с антикорупционните си журналистически разследвания, така и не бе допуснат до вота заради присъда по случай, който според него и мнозина от съмишлениците му е бил скалъпен от Кремъл. Той от месеци призовава изборите да бъдат бойкотирани.

Какво, тогава, остава на избирателите, които не симпатизират на властта, но и не са сигурни, че дори кандидати с либерален образ няма да се окажат след това "казионни патриоти"?

Първият вариант е изобщо да не се гласува, въпреки вероятността след това човек да има проблеми на работа или да няма достъп до определени "бонуси" и премии. За подобни избиратели този вот е нечестен, недемократичен, не предлага реален избор и няма смисъл да бъде легитимиран от народа.



Но привържениците на това действие трябва да знаят, че това води до ниска избирателна активност, в която процентно расте резултатът на победителя. Освен това в избори със съмнителна честност винаги съществува теоретична вероятност бюлетината, която конкретен избирател е отказал да пусне, да бъде добавена в урната от съвсем други хора. Избирателната система няма изобщо да регистрира такъв бойкот на вота.

Втора възможност е да се отиде до урните, да се вземе бюлетина, но да не гласува. Така избирателят попада в статистиката за активност, но не добавя бюлетина в урната. Проблемът за ефекта от този акт е, че победителят се определя според това какво има в урните.

Същото важи и за третия вариант - да се пусне бюлетина, която е повредена, пуста или с отбелязани няколко имена. Така избирателната активност се повишава, тъй като се отчитат и недействителните бюлетини, но никой от кандидатите не получава гласа.

Четвърто действие е да се гласува за всеки друг, но не и за Путин. Но ако този номер минава на парламентарни избори (намалява се делът на "партията на властта"), в президентските той няма ефект. На победителя му е достатъчно да събере 50% плюс един глас от валидните бюлетини. Ефектът може да е единствено политически - това мнозинство от валидните бюлетини да е малка част от избирателите. За някои хора това е достатъчна мотивация да протестират по този начин.

Има още един наглед странен мотив за протестен вот и той е свързан с желанието да се помогне за финансирането на конкретна политическа сила. Причината е, че партията, издигнала кандидат, събрал над 3% от гласовете, получава по 20 рубли за всеки от тези гласове. Това си е чиста проба "политическа благотворителност", но и прагматична форма на протестен вот.

Всичко изброено засяга малка част от руските избиратели, защото властите хвърлиха значителни усилия да уверяват, че няма да позволят фалшификации и ще повишат активността. Към 10 часа българско време първите официални резултати изглежда оправдават това усилие - по данни на ЦИК средно 16.55% от имащите право на глас са се явили пред урните. Това е два пъти и половина повече от активността през 2012 г., когато на този етап от гласуването се бяха явили 6.53%.