Новият император на Китай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият император на Китай

Преизбрания в събота с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" лидер на Китай Си Дзинпин вече може да управлява докато реши – или поне докато здравето му позволи

Новият император на Китай

Си Дзинпин преобърна една от най-ефективните мерки, предотвратяващи прекомерната концентрация на власт в Китай. Ефектите от това ще са значителни

Мартин Димитров
24158 прочитания

Преизбрания в събота с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" лидер на Китай Си Дзинпин вече може да управлява докато реши – или поне докато здравето му позволи

© Reuters


Темата накратко

- Отпадането на ограничението за броя мандати, които президентът на Китай може да прекара на поста, ще доведе до повече централизация на властта в Пекин и засилване на компартията.

- Този ход е продукт както на личните амбиции на Си Дзинпин, така и на вътрешните борби за власт и международната обстановка.

- Нарастващият политически авторитаризъм в страната вероятно ще доведе до по-голяма държавна намеса в икономиката.
"Прекалената концентрация на власт допуска деспотично управление на индивиди за сметка на колективното лидерство", пише през 1980 г. реформисткият китайски лидер Дън Сяопин и прокарва мандатността на президентите.

"Това бе най-високата и ефективна правна мярка, поставена, за да предотвратява еднолична диктатура и доминация на Партията и правителството, крайъгълен камък, отбелязващ политическия и цивилизационен прогрес на Китай. Това бе едно от най-важните политически завещания на Дън Сяопин. Китай можеше да надгради върху тази основа и нямаше причина да се връща обратно в миналото. Но премахването на ограничението за броя мандати на националните ни лидери е точно това. И посява семето на хаоса, което ще предизвика неописуеми вреди."

С това отворено писмо към 59-те пекински делегати на Националния народен конгрес на Китай, публикувано на комуникационната платформа WeChat, Ли Датонг, бивш редактор на China Youth Daily, се превърна в рядка публична икона на съпротивата в Китай. То бе публикувано на 26 февруари, две седмици преди Конгреса, на който представителите на Китайската комунистическа партия (ККП) гласуваха почти единодушно – само с два гласа "против" и три "въздържали се" от общо 2964, да премахнат ограничението от два президентски мандата.

То на практика ще позволи на преизбрания с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" на 17 март лидер Си Дзинпин да управлява, докато реши – или поне докато здравето му позволи. И показва опасна тенденция за завръщане на "политиките на личността" в още една голяма и важна държава. Промяната ще доведе до затягане в ККП, както и до допълнителна централизация на властта в Китай. Може да се очаква и повече намеса на държавата в икономиката, което допълнително ще ограничи пропазарните реформи. Но в света на Тръмп и обещанията за търговски войни Китай парадоксално може да продължи да изглежда като борец за свободна търговия в глобален план.

"Изток - Запад, Север - Юг, партията води навсякъде"

Под този лозунг премина 19-ият конгрес на ККП през октомври 2017 г. Това, което му липсваше, бе слоганът "под вещото ръководство на Си Дзинпин".

Една от причините президентът да поиска конституционните промени вероятно е страхът му ККП да не последва съдбата на други комунистически партии в света, които залязоха бързо, след като поеха курс към адаптиране към свободната икономика, но те самите не успяха да се приспособят към новите политически реалности. "Целта на Си Дзинпин още от идването му на власт е да вдъхне нов живот на Комунистическата партия и да завоюва възможно най-голям контрол над нея отвътре. Той неведнъж е казвал, че се учи от съдбата на СССР и е приоритет да не я повтори", казва пред "Капитал" Ангела Щанцел от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП).

Неслучайно част от задължителната идеологическа програма, през която минават бъдещите партийни членове, е изготвеният от Китайската академия по социални науки през 2013 г. документален филм за падането на Съветския съюз. В него се твърди, че съветският народ продължавал да вярва на партията, но неразумни лидери като Михаил Горбачов и Борис Елцин я разрушили отгоре надолу, пише Сюзън Шрик от Калифорнийския университет, Сан Диего, в своята статия "Завръщането на персоналистичното управление" в последния брой на Journal of Democracy.

Възвръщането на доверието в партията преминава през нейното прочистване, а Си е специалист в това. В петте години, прекарани на върха на Китай, Централната дисциплинарна комисия на ККП е наказала 1.4 млн. партийни членове, включително 100 генерали, 34 членове на ЦК и двама от Политбюро. В своя реч преди честването на 92-годишнината от създаването на ККП през 2013 г. Си заявява, че от тези мерки зависи партията да запази уважението на масите: "Печеленето или губенето на публична подкрепа е въпрос, от който зависи оцеляването или изчезването на партията."

Корупция или разчистване на сметки

За тази цел президентът на Китай овладя редица лостове на влияние в първия си петгодишен мандат. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон пише в свой доклад от октомври 2017 г., че "водещата малка група за цялостно задълбочаване на реформите", председателствана от Си, се е превърнала в много по-силен кабинет в сянка от самия Държавен съвет, висшия 35-членен орган на изпълнителната власт. Директорите на агенции рапортуват на Постоянния комитет към политбюро на ЦК на ККП, също оглавяван от Си. Под негово ръководство е и Съвместното бойно командване на армията, а дисциплинарната комисия към правителството е използвана, за да може Си да притиска областните управители да спазват икономическата линия на Пекин.

В допълнение към всички тези властови лостове, концентрирани в ръцете на Си, последните поправки в конституцията създават ново дисциплинарно тяло, известно като Национална надзорна комисия. Тя ще е "четвърта власт" и ще следи за изпълнението на партийната линия. Комисията, която ще оперира от най-високото държавно ниво до най-малките административни единици, ще бъде нов инструмент в борбата на Си с корупцията.

Въпреки чистките Си, изглежда, има достатъчно подкрепа в партията. "На партийния конгрес през октомври 2017 г. Си Дзинпин обяви началото на "нова ера на социализма с китайски характеристики". От гледната точка на ККП прекратяването на повсеместната корупция и бедност, създаването на високотехнологична икономика и превръщането на Китай в една от световните сили изисква координирани усилия. За разлика от епохата на реформизма при Дън Сяопин сред китайския елит назрява консенсус за нуждата на силен лидер на върха на партията, който да преследва тези цели", посочва пред "Капитал" Матиас Степан, директор на програмата по публични политики на базирания в Берлин Институт за изследване на Китай "Меркатор".

Икономически (д)ефекти

Авторитарният завой ще се отрази и на начина, по който се управлява втората най-голяма икономика в света. "Си Дзинпин надали ще направи сериозни реформи на икономическия фронт. Държавните предприятия може да бъдат реформирани, но надали приватизирани", смята Матиас Степан. Пазарните реформи в страната стагнират и въпреки заявките на президента за лидерство на свободните пазари за стоки Китай остава затворен за много западни бизнеси. Въпреки това може да се окаже, че страната няма нужда да прави много, за да стане лидер в свободната търговия. "Тактиката на президента на САЩ Доналд Тръмп да предоговаря търговски споразумения както с Китай, така и с Европа, създава пространство за Пекин да се представя за "спасител" на свободната търговия, без да предлага нещо по-различно от статуквото. А то така или иначе работи в полза на Китай", смята Степан.

Друг проблем, създаващ главоболия на партията, е увеличаващият се дълг. Миналата година Банката за международни разплащания предупреди за надвиснала финансова криза, тъй като корпоративният дълг на Китай е достигнал $18 трлн., или 169% от БВП на страната. Според анализ на Fitch, цитиран от Financial Times, $7.6 трлн. от този дълг е "лош", т.е. всеки трети корпоративен заем в Китай няма как да бъде обслужван. Проблемът е повече от икономически и управленски – той се базира на политическото засилване на фамилни династии и неформални мрежи на влияние с участието на Комунистическата партия, пише Гуин Гилфорд за Quartz. Те са се сраснали с държавата и на практика блокират всякакъв опит за пропазарни реформи, за да предотвратят конкуренцията и по този начин не стимулират продуктивност, а ръст, базиран на спекулативно кредитиране и търсенето на облаги. Вероятно е Си да продължи със сериозната икономическа намеса, която досега е довела до държавно регулиране на пазарите на облигации, акции, валута, както и на тези за цимент, въглища и стомана, подчертава Гилфорд.

Плавно превземане

Отвъд широкото отразяване на конституционните промени всъщност апокалиптичните прогнози за връщане на диктаторския режим в Китай не се сбъдват засега – Си не замени президентската титла с тази на върховен лидер по подобие на Председателя Мао, остави седемчленния Постоянен съвет към Политбюро, задължителната пенсионна възраст от 68 години бе запазена, а пропорционалното разпределение на членовете на Политбюро между армията, регионалните лидери и партийните членове остана непроменена. Същинският проблем според Ангела Щанцел е, че Си не посочи свой наследник, каквато бе традицията при последните двама президенти.

Това е и причината действащият китайски президент да бъде сравняван с Мао. От една страна, това изглежда абсурдно - спокойният и уравновесен Си, който има глобални икономически амбиции, надали ще повтори ужасите на "Големия скок" или "Културната революция". От друга обаче, подобно на Мао Си е добър в това да разиграва опонентите си и различните влиятелни фракции в партията, за да всява смут, и постига целите си. Не се страхува и да "прочиства" системата от враговете си, макар и далеч не толкова жестоко, колкото Председателя Мао. От краткосрочна гледна точка закотвянето му във властта дори може да бъде разглеждано като гаранция за стабилността. В дългосрочен план обаче може да се окаже сериозен проблем. "От една страна, затягането на персоналната му власт може да да засили вътрешнопартийната опозиция срещу него", казва Щанцел. И добавя, че авторитаризмът има един универсален дефект - всички неприятности в крайна сметка се приписват на лидера. "Ако има поводи за недоволство - в партията и сред народа - те ще се насочват само срещу Си", заключва анализаторът от ЕСВП.

Днешен Китай е страна с живо и цветно общество и бързо разрастваща се средна класа. Страната е силно интегрирана в глобалната икономика и е износител номер едно в света. По всички правила на либералния консенсус от миналия век икономическото отваряне трябваше да доведе и до демократизация в политическия живот, както се случи с други бивши автокрации в региона като Южна Корея и Тайван например. Но в Поднебесното царство "краят на историята", както си го представяше Франсис Фукуяма, се отлага.

Откога има мандатност в Китай

След смъртта на Мао Дзедун през 1976, партията променя правилата под натиск от Дън Сяопин, който два пъти е ставал жертва на чистки на Мао. Целта е да бъде предотвратено повторение на трагичните грешки от "Културната революция" (1966-1976 г.) и "Големият скок напред" (1958-1961 г.). Според биографичните есета на Дън той не е считал Мао за лично отговорен за жестокостите по време на тези два кървави периода, а е обвинявал системата, позволяваща еднолична власт. "Прекалената концентрация на власт допуска деспотично управление на индивиди за сметка на колективното лидерство", пише той в своя труд "За реформата на системата на партийно и държавно лидерство" от 1980 г. Това на практика поставя началото на системата за институционализация и разделение на властите в Китай – налагат се ограничени като време и брой мандати, "препоръчително" пенсиониране при достигане на определена възраст (в момента 68 г.) делегиране на властта от партията към правителствени агенции и организирането на регулирано предаване на властта – проблем, който често се определя като ахилесовата пета дори на най-успешните авторитарни режими.

Когато Дзян Дзъмин се оттегля постепенно от всички постове, които държи между 2002 и 2004 г., той става първият лидер на комунистическа държава, който не умира на поста или не пада от власт в резултат на преврат. Примерът му е последван от Ху Дзинтао, който през 2013-2014 г. също доброволно се "пенсионира" след два петгодишни мандата. Процесът по избирането на нов лидер все още остава "черна кутия", но се случва в Централния комитет на партията и е базиран на интервюта с потенциални кандидати и тайно гласуване. Финалното решение се взима на края на първия мандат на действащия лидер.

Темата накратко

- Отпадането на ограничението за броя мандати, които президентът на Китай може да прекара на поста, ще доведе до повече централизация на властта в Пекин и засилване на компартията.

- Този ход е продукт както на личните амбиции на Си Дзинпин, така и на вътрешните борби за власт и международната обстановка.

- Нарастващият политически авторитаризъм в страната вероятно ще доведе до по-голяма държавна намеса в икономиката.
"Прекалената концентрация на власт допуска деспотично управление на индивиди за сметка на колективното лидерство", пише през 1980 г. реформисткият китайски лидер Дън Сяопин и прокарва мандатността на президентите.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Силен лидер сега, изкуфял старец след време и ЯК срив на държавата ... Има ли дикататор, който да не е минал по този път ???

  • 2
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Пищна демонстрация на трафаретно мислене. На фона на елементарното непознаване на особеностите на традиционната източна философия, култура и политическа история, текстът е безсмислено протяжен. Стара е приказката „В чужд манастир със свой устав не влизай!“. Западническото мислене неминуемо се опитва да вкара непонятното му източно многообразие в еднакви мукавени кутийки. Можеше просто с четка и туш да напише едро: Си е новият Мао. Точка.

    Ще опитам да не пиша контрастатия, макар темата да е сложна и да иска познания, а да тръгна от един пример.
    Поправката в китайската конституция по отношение на мандатността на председателя на КНР не е крах на някаква традиция в политическата система на Китай. Няма връщане към модела Мао. Както не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река, така и КНР не е същата като при Дън.
    Универсалността на политическия модел на Дън Сяопин беше поставена на изпитание още през 2012 г, когато в навечерието на поредния конгрес на ККП се разрази скандалното дело Бо Силай, в което вътрешнопартийните борби създадоха взривоопасна ситуация за партията и даржавата. Тогавашният зам.-председател на КНР Си Цзинпин предложи на председателя на КНР и на секретаря на ККП нетрадиционен изход от ситуацията: Цзян Цзъмин се съгласи повече да не прави политически изказвания, а Ху Цзинтао предсрочно напусна поста си. Този случай пропука увереността в правотата на политическата приемственост по модела Дън Сяопин и позволи на втородивизонният играч Си Цзинпин да консолидира власт.
    Сега сме свидетели на ехо от тези събития. Отчитайки печалния пример с разложението на висшия апарат на КПСС, довело до рухването на държавата СССР, председателят Си явно смята за единствен път за реализацията на „китайската мечта“ обуздаването на апетитите не само на партийния, а и на държавния апарат. Избирането на Ван Цишан за заместник на председателя Си е не само много важно кадрово решение, но и ясен знак към китайския елит, че борбата с корупцията е дългосрочна стратегическа линия. Новото назначение на Ван се превръща в класически „поход към властта“.
    Дали пътят е верен, ако безумната конфронтационна политика на ЕС не ни погуби дотогава - ще видим...

  • 3
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    До коментар [#2] от "vaticana":
    Всички примери последните 100 год. показват стандартния път на диктаторите-а именно - силно начало, постижения за него и страната-5-10-15 год минават, забравя че е човек и вече от ролята на господ потапя страната. Справка - Садам,Кадафи, следват Ердо, Путин ..абе който и да вземеш за пример все е така.

    Предстои да видим Китай, ама въпреки че е доста различен, според мен и той по тоя път ще мине. А - той вече е минал при МАО, сега и при тоя ще стане-след 5-15 години ...

    Това което е измислила западната демокрация е - контрол на власта от народа /чрез избори/ и независима съдебна власт, която също възпира абсолютни глупости на 1 човек , без това, досега няма изключение. Някой да ме поправи, ако греша , не съм историк ...

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Интересно тези двамата гласували против дали са живи все още или са самоубили се вече?

  • 5
    qvl16557437 avatar :-|
    qvl16557437

    Нормално е като се появи кадърен водач, който реално движи страната напред, да искат да го запазят. Нема как да ги сменят през 5-10 години и да се поддържа нивото.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#3] от "
    damianrm1
    ":

    Това са принципи на т.н. западна демокрация. Определено източните традиции и практики са различни.

  • 7
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    До коментар [#6] от "D-r D":
    Определено манталитета им е различен, ама икуфяването при хората НЕ Е. Справка МАО и големия скок - гледал ли си филм за това? Всички стомана да леят и такъв глад ги наляга, че милиони умрели от гладна смърт ..заради един изкуфял старец ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK