Новият император на Китай

Си Дзинпин преобърна една от най-ефективните мерки, предотвратяващи прекомерната концентрация на власт в Китай. Ефектите от това ще са значителни

Преизбрания в събота с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" лидер на Китай Си Дзинпин вече може да управлява докато реши – или поне докато здравето му позволи
Преизбрания в събота с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" лидер на Китай Си Дзинпин вече може да управлява докато реши – или поне докато здравето му позволи    ©  Reuters
Преизбрания в събота с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" лидер на Китай Си Дзинпин вече може да управлява докато реши – или поне докато здравето му позволи
Преизбрания в събота с абсолютен консенсус от 2970 гласа "за" лидер на Китай Си Дзинпин вече може да управлява докато реши – или поне докато здравето му позволи    ©  Reuters

Темата накратко

- Отпадането на ограничението за броя мандати, които президентът на Китай може да прекара на поста, ще доведе до повече централизация на властта в Пекин и засилване на компартията.

- Този ход е продукт както на личните амбиции на Си Дзинпин, така и на вътрешните борби за власт и международната обстановка.

- Нарастващият политически авторитаризъм в страната вероятно ще доведе до по-голяма държавна намеса в икономиката.
"Прекалената концентрация на власт допуска деспотично управление на индивиди за сметка на колективното лидерство", пише през 1980 г. реформисткият китайски лидер Дън Сяопин и прокарва мандатността на президентите.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Силен лидер сега, изкуфял старец след време и ЯК срив на държавата ... Има ли дикататор, който да не е минал по този път ???

  • 2
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Пищна демонстрация на трафаретно мислене. На фона на елементарното непознаване на особеностите на традиционната източна философия, култура и политическа история, текстът е безсмислено протяжен. Стара е приказката „В чужд манастир със свой устав не влизай!“. Западническото мислене неминуемо се опитва да вкара непонятното му източно многообразие в еднакви мукавени кутийки. Можеше просто с четка и туш да напише едро: Си е новият Мао. Точка.

    Ще опитам да не пиша контрастатия, макар темата да е сложна и да иска познания, а да тръгна от един пример.
    Поправката в китайската конституция по отношение на мандатността на председателя на КНР не е крах на някаква традиция в политическата система на Китай. Няма връщане към модела Мао. Както не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река, така и КНР не е същата като при Дън.
    Универсалността на политическия модел на Дън Сяопин беше поставена на изпитание още през 2012 г, когато в навечерието на поредния конгрес на ККП се разрази скандалното дело Бо Силай, в което вътрешнопартийните борби създадоха взривоопасна ситуация за партията и даржавата. Тогавашният зам.-председател на КНР Си Цзинпин предложи на председателя на КНР и на секретаря на ККП нетрадиционен изход от ситуацията: Цзян Цзъмин се съгласи повече да не прави политически изказвания, а Ху Цзинтао предсрочно напусна поста си. Този случай пропука увереността в правотата на политическата приемственост по модела Дън Сяопин и позволи на втородивизонният играч Си Цзинпин да консолидира власт.
    Сега сме свидетели на ехо от тези събития. Отчитайки печалния пример с разложението на висшия апарат на КПСС, довело до рухването на държавата СССР, председателят Си явно смята за единствен път за реализацията на „китайската мечта“ обуздаването на апетитите не само на партийния, а и на държавния апарат. Избирането на Ван Цишан за заместник на председателя Си е не само много важно кадрово решение, но и ясен знак към китайския елит, че борбата с корупцията е дългосрочна стратегическа линия. Новото назначение на Ван се превръща в класически „поход към властта“.
    Дали пътят е верен, ако безумната конфронтационна политика на ЕС не ни погуби дотогава - ще видим...

  • 3
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    До коментар [#2] от "vaticana":
    Всички примери последните 100 год. показват стандартния път на диктаторите-а именно - силно начало, постижения за него и страната-5-10-15 год минават, забравя че е човек и вече от ролята на господ потапя страната. Справка - Садам,Кадафи, следват Ердо, Путин ..абе който и да вземеш за пример все е така.

    Предстои да видим Китай, ама въпреки че е доста различен, според мен и той по тоя път ще мине. А - той вече е минал при МАО, сега и при тоя ще стане-след 5-15 години ...

    Това което е измислила западната демокрация е - контрол на власта от народа /чрез избори/ и независима съдебна власт, която също възпира абсолютни глупости на 1 човек , без това, досега няма изключение. Някой да ме поправи, ако греша , не съм историк ...

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Интересно тези двамата гласували против дали са живи все още или са самоубили се вече?

  • 5
    qvl16557437 avatar :-|
    qvl16557437

    Нормално е като се появи кадърен водач, който реално движи страната напред, да искат да го запазят. Нема как да ги сменят през 5-10 години и да се поддържа нивото.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#3] от "
    damianrm1
    ":

    Това са принципи на т.н. западна демокрация. Определено източните традиции и практики са различни.

  • 7
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    До коментар [#6] от "D-r D":
    Определено манталитета им е различен, ама икуфяването при хората НЕ Е. Справка МАО и големия скок - гледал ли си филм за това? Всички стомана да леят и такъв глад ги наляга, че милиони умрели от гладна смърт ..заради един изкуфял старец ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал