Основният коз на еврозоната

Опитите на страните от еврозоната да се договорят за създаването на кредитор от последна инстанция за еврото – както на закъсали банки, така и на правителства на ръба на фалита, вече повече от година са в задънена улица. Последната среща на високо ниво на 19-те членки на еврозоната на 23 март в Брюксел, която трябваше да даде политически насоки за развитието на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) и дали еврозоната да получи някакъв фискален капацитет (т.е. да събира приходи) завърши с вече досадното "лидерите взеха под внимание досега извършеното и гледат в очакване на следващите дискусии." ЕСМ и сега може да подкрепя страни, изпитващи проблеми да финансират публичния си дълг или да рекапитализират банките си, но размерът му е крайно недостатъчен да посрещне сериозна криза в еврозоната.

Причината е дълбокото разминаване между страните кредитори като Германия и Холандия, от които се очаква да генерират финансовите средства за евентуалния фискален капацитет и държавите, които основно биха се ползвали от него. Кредиторите настояват ЕСМ да може да преструктурира дълговете на страни, които са изпаднали в сериозни ликвидни проблеми. Евентуалните кредитополучатели обаче наблягат на възможността новите финансови инструменти на еврозоната да подпомагат, макар и временно, икономиките, които са изпаднали в макроикономически дисбаланси. По този начин те биха могли да се стабилизират и сами да изплащат дълговете си, вместо да изпадат в дълбоки рецесии като Гърция, на която й трябваха почти десет години, за да може отново сама да излезе на финансовите пазари.