Основният коз на еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Основният коз на еврозоната

Въпреки че на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Ангела Меркел се разчита да задвижат реформите в еврозоната, различията между тях са още твърде големи

Основният коз на еврозоната

Дълбоката пропаст във вижданията как да изглежда евентуалният кредитор от последна инстанция продължава да отлага реформите във валутния съюз

18114 прочитания

Въпреки че на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Ангела Меркел се разчита да задвижат реформите в еврозоната, различията между тях са още твърде големи

© Reuters


Опитите на страните от еврозоната да се договорят за създаването на кредитор от последна инстанция за еврото – както на закъсали банки, така и на правителства на ръба на фалита, вече повече от година са в задънена улица. Последната среща на високо ниво на 19-те членки на еврозоната на 23 март в Брюксел, която трябваше да даде политически насоки за развитието на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) и дали еврозоната да получи някакъв фискален капацитет (т.е. да събира приходи) завърши с вече досадното "лидерите взеха под внимание досега извършеното и гледат в очакване на следващите дискусии." ЕСМ и сега може да подкрепя страни, изпитващи проблеми да финансират публичния си дълг или да рекапитализират банките си, но размерът му е крайно недостатъчен да посрещне сериозна криза в еврозоната.

Причината е дълбокото разминаване между страните кредитори като Германия и Холандия, от които се очаква да генерират финансовите средства за евентуалния фискален капацитет и държавите, които основно биха се ползвали от него. Кредиторите настояват ЕСМ да може да преструктурира дълговете на страни, които са изпаднали в сериозни ликвидни проблеми. Евентуалните кредитополучатели обаче наблягат на възможността новите финансови инструменти на еврозоната да подпомагат, макар и временно, икономиките, които са изпаднали в макроикономически дисбаланси. По този начин те биха могли да се стабилизират и сами да изплащат дълговете си, вместо да изпадат в дълбоки рецесии като Гърция, на която й трябваха почти десет години, за да може отново сама да излезе на финансовите пазари.

Къде е най-голямото оръжие

Въпреки че еврозоната вече има няколко оръжия за предотвратяване на криза, подобна на започнала през 2009 г., като общият банков надзор, или ЕСМ, в нейната отбрана все още липсва главният калибър.

Различните мерки, които бяха предприети след 2010 г., като създаването на Европейския фонд за финансова стабилност, предшественикът на ЕСМ, нямаха достатъчно огнева мощ да успокоят пазарите, които не вярваха, че Гърция или пък още по-малко Италия могат да бъдат спасени. Все пак ЕСМ разполага само с 500 млрд. евро. А Европейската централна банка (ЕЦБ), за да потуши кризата и да запази еврото, вече е изкупила държавни ценни книжа от 19-те страни, членки на еврозоната, в размер на 2.5 трлн. евро.

Проблемът е, че на ЕЦБ е забранено да финансира правителствата и за да спаси еврото, тя доста разтегли мандата си. Нейният председател Марио Драги вече няколко години призовава страните членки да намерят решение на проблема. И на срещата на 23 март Драги е подчертал пред лидерите от еврозоната, че това трябва да се случи, "особено сега, когато икономиката на еврозоната изпитва най-благоприятният климат от основаването на еврото".

Решението се казва Европейски валутен фонд (ЕВФ). Но след като през 2010 г. беше за първи път официално предложено от доскорошния германски финансов министър Волфганг Шойбле, все още няма единно становище как точно да изглежда ЕВФ.

Фонд за всеки вкус

От една страна, Германия и още осем страни от Северна Европа настояват, че ако се стигне до използване на средствата на ЕВФ за спасяване на някоя страна, това трябва да върви с преструктуриране на нейните дългове. Така държателите на нейни държавни ценни книжа ще понесат загуби, но кредиторите ще платя по-малко пари. Това се случи и с Гърция, но ЕС и Международният валутен фонд не успяха да принудят някои от кредиторите да се откажат от част от вземанията си.

Подобна перспектива – орязване на претенциите на кредиторите, звучи добре за задлъжнелите страни само на пръв поглед. Преструктурирането автоматично ще направи инвеститорите в техен дълг по-предпазливи и ще увеличи разходите по неговото обслужване. В същото време страни като Германия и Холандия, които имат първокласен кредитен рейтинг, ще привлекат още повече желаещи да закупят техните ДЦК, което допълнително ще облагодетелства Берлин и Хага.

От другата страна са Франция и особено силно задлъжнялата Италия, за които подобни предложения са светотатство. Френският министър на финансите Бруно льо Мер каза, че за Париж реформата на ЕСМ по този начин е червена линия, която той няма да прескочи.

Разбира се, линиите се чертаят именно за да бъдат преминавани, поне от време на време. Например Жан Пизани-Фери, който беше съветник на френския президент Еманюел Макрон по време на предизборната му кампания, смята, че Франция трябва да се примири с тази идея. Особено ако еврозоната се снабди с механизъм за подкрепа на страните, изпитващи макроикономически проблеми.

Европейската комисия предложи вече три схеми (виж таблицата), но засега с най-подробен план излезе Международният валутен фонд. Водената от бившия френски министър на финансите Кристин Лагард институция предложи тази седмица създаването на фонд за "черни дни", който да се пълни с вноски от страните членки. Техният размер ще се определя на базата на помощта, която страните са получили по време на криза – т.е. тези, които са имали най-голяма нужда, след това би трябвало да плащат най-много. С предложението си Лагард, която отново се обсъжда като възможен следващ председател на Европейската комисия, цели както да задоволи южния задлъжнял фланг на ЕС, така и по-богатите северни страни, които не искат да плащат за проблемите на Гърция или Италия.

Кое точно предложение ще надделее ще се разбере към юни, когато германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон обещаха да представят вече на два пъти отлаганата пътна карта за бъдещето на еврозоната.

Опитите на страните от еврозоната да се договорят за създаването на кредитор от последна инстанция за еврото – както на закъсали банки, така и на правителства на ръба на фалита, вече повече от година са в задънена улица. Последната среща на високо ниво на 19-те членки на еврозоната на 23 март в Брюксел, която трябваше да даде политически насоки за развитието на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) и дали еврозоната да получи някакъв фискален капацитет (т.е. да събира приходи) завърши с вече досадното "лидерите взеха под внимание досега извършеното и гледат в очакване на следващите дискусии." ЕСМ и сега може да подкрепя страни, изпитващи проблеми да финансират публичния си дълг или да рекапитализират банките си, но размерът му е крайно недостатъчен да посрещне сериозна криза в еврозоната.

Причината е дълбокото разминаване между страните кредитори като Германия и Холандия, от които се очаква да генерират финансовите средства за евентуалния фискален капацитет и държавите, които основно биха се ползвали от него. Кредиторите настояват ЕСМ да може да преструктурира дълговете на страни, които са изпаднали в сериозни ликвидни проблеми. Евентуалните кредитополучатели обаче наблягат на възможността новите финансови инструменти на еврозоната да подпомагат, макар и временно, икономиките, които са изпаднали в макроикономически дисбаланси. По този начин те биха могли да се стабилизират и сами да изплащат дълговете си, вместо да изпадат в дълбоки рецесии като Гърция, на която й трябваха почти десет години, за да може отново сама да излезе на финансовите пазари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.