Последният опит на френски политик да реформира железопътния сектор в страната беше през 1995 г. и доведе до политическия разгром на тогавашния министър-председател Ален Жюпе. Над 20 години по-късно реформаторските амбиции на президента Еманюел Макрон напомнят стария погром.
Миналия месец кабинетът на Макрон обяви втория си рунд икономически реформи - този път насочени срещу задлъжнялата държавна железопътна компания SNCF. Отговорът не закъсня - до края на юни синдикатите ще провеждат стачки всеки два от пет дни. Тъй като към железничарите се присъединиха персоналът на авиопревозвача AirFrance, службите по чистота и енергийните синдикати, медиите неслучайно нарекоха днешния ден "черен вторник".
Защо реформа
При обявяването на финансовите резултати в началото на годината президентът на SNFC Гийом Пепи коментира, че компанията става все по-модерна и конкурентоспособна. За миналата година SNFC е успяла да подобри резултатите си, отбелязвайки ръст на приходите с 4.2 пр. пункта до 33.5 млрд. евро. Въпреки това за същия период дългът на компанията е нараснал с 1.7 млрд. евро, достигайки близо 46 млрд. евро.
На фона на увеличаване на задлъжнялостта на SNFC, миналия месец министър-председателят Едуард Филип обяви плана за реформа. Едно от исканията на правителството е да прекъсне транспортния монопол на SNFC и да превърне компанията в по-конкурентоспособна според изискванията на Европейския съюз (ЕС). В момента служителите на компанията получават ежегодно автоматично покачване на заплащането, 28 дни платен отпуск, както и възможност за ранно пенсиониране - с десет години по-рано от останалите французи. Новоназначените кадри също така получават гаранция за "работа до живот".
"Въпреки че работи все по-малко и по-малко, тази обществена услуга струва повече и повече на френския народ, а данъкът заплашва да погълне цялата система", заяви тогава Филип.
Притеснението на SNFC е, че реформата на Макрон е първата стъпка към приватизация на компанията. До момента правителството отрича подобни спекулации с аргумента, че компанията е "наследство на французите и ще остане там".
Да се притеснява ли Макрон
Стачни действия ще има на всеки два от пет дни до 28 юни, като се очаква от стачките да бъдат засегнати над 4 млн. души. За президента Еманюел Макрон битката се очертава тежка. Правителството му е решено да модернизира сектора и припомня, че движението на влак във Франция излиза с 30% по-скъпо, отколкото другаде, което прави железниците неконкурентни. Според анализатори стачката на държавните железници може да струва между 10 и 20 милиона евро на ден.
"Освен SNFC не изглежда да има масово желание за протести", коментира лидерът на третия най-голям профсъюз във Франция Force Ouvriere Жан-Клод Меи. Паралелите с Ален Жюпе и реформите от 1995 г. също не са уместни - за разлика от Макрон той не изгражда предизборната си кампания на обещания за такава реформа, а според проучвания френски гласоподаватели все повече подкрепят реформи в публичния сектор.
Последният опит на френски политик да реформира железопътния сектор в страната беше през 1995 г. и доведе до политическия разгром на тогавашния министър-председател Ален Жюпе. Над 20 години по-късно реформаторските амбиции на президента Еманюел Макрон напомнят стария погром.
0 коментара