Близо ли е мирът в Корея

Темата накратко - След двегодишно влошаване на отношенията заради ядрената програма на КНДР облаците над Корейския полуостров сякаш се разсейват Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми - Срещата между президента на Южна Корея Мун Дже-ин и севернокорейския лидер Ким Чен Ун трябва да подготви почвата за разговорите между Ким и Доналд Тръмп през май - Пекин няма да позволи да остане маргинализиран и се включва все по-активно в процеса по помирение на полуострова, за да запази влиянието си над Пхенян

Какво се случва на Корейския полуостров? Допреди няколко месеца изглеждаше сякаш над него тегне заплаха от ядрена война. На всеки няколко седмици режимът на Корейската народнодемократична република (КНДР) изстрелваше нов залп ракети с все по-дълъг обсег или пък правеше нов, все по-мощен ядрен опит. Тягостната атмосфера бе допълнително влошавана от размяната на заплашителни Twitter постове между президента на САЩ Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Първият твърдеше, че страната му "няма да има друг избор, освен да унищожи напълно Северна Корея", а вторият му отговаряше, че е "умопобъркан изкуфял старец".

Изведнъж от около три месеца насам напрежението започна да спада – севернокорейски и южнокорейски атлети се явиха заедно на олимпиадата в Пьончан, заговори се за двустранни срещи – между КНДР и Република Корея, а след това дори и за такава между Ким и Тръмп. А просевернокорейският японски вестник Choson Sinbo написа как Тръмп, "който твърди, че е "майстор на сделките", може да предотврати повторението на провалите на предишните американски администрации", разбира се, с вещата помощ на Ким.



Междувременно севернокорейският вожд рязко започна да гради "нормален" имидж, контрапункт на считаното за ирационално поведение от последните години. Първо отиде на театър със сестра си и съпругата си по време на визитата си в Пекин в края на март, а след това си направи селфи с гостуващата в Пхенян корейска поп банда Red Velvet.

"За пръв път имаме среща на върха не само между КНДР и Република Корея, но и между КНДР и САЩ" Шин Бунам, посланик на Република Корея в България

Но дали тази символична промяна на политиката ще доведе до същински пробив в мирните преговори на Корейския полуостров? Или ще се повтори цикълът от десетилетието след 2000 г., когато КНДР под управлението на Ким Чен Ир разчупи международната изолация и започна да трупа икономически облаги както от приятелски настроените страни като Русия и Китай, така и от враговете си в лицето на Япония и САЩ само за да канализира ресурсите към ядрената си и ракетна програма?

Между надеждата и скептицизма

Трудно е да се предвиди изходът на тези срещи, но погледът към мотивацията на основните действащи лица може да покаже какви са вариантите. Първо, важно е да се разбере как се стигна дотук и защо точно сега. Според посланика на Република Корея в България Шин Бунам поводът е олимпиадата и успешното й използване като дипломатически инструмент, а първопричината – постепенният успех на санкциите. "КНДР направиха такъв смел ход, защото осъзнават възможността за помирение на полуострова. Много експерти твърдят, че санкциите започват да имат ефект, и то не само върху обикновените хора, но и сред висшата класа партийни севернокорейци и това е повлияло на решението им да седнат на преговорната маса", казва посланикът пред "Капитал".

Патрик Макийкърн от азиатската програма на базирания във Вашингтон Wilson Center също смята, че санкциите бавно започват да действат, но поставя акцента другаде. "Няма икономическа паника в Северна Корея, Ким не е изправен до стената, дори изглежда, че влиза в преговорите от позицията на силата. Той бе този, който предложи срещите със Сеул и Вашингтон, не обратното. И го направи, след като обяви победата си при завършването на ядрената пргорама", посочва Макийкърн пред "Капитал".

Това кара някои анализатори да смятат, че целта на Ким Чен Ун е да максимализира ползите в момент, в който страната е напълно изолирана. "Във външнополитическите кръгове витае мнението, че стратегическите намерения на КНДР са да запази придобивките си от 2016-2017 г. на ядрения фронт, като опита да подобри икономическата си позиция чрез дипломация", казва през "Капитал" Кристофър Грийн, старши съветник към International Crisis Group (ICG) за Корейския полуостров.

Корейският посланик в София обаче е категоричен, че до падане на санкциите няма как да се стигне толкова бързо. "На срещата на върха не очакваме да бъдат постигнати никакви конкретни отстъпки. Международната общност все още държи санкциите да останат, докато не се постигнат по-сериозни договорености относно денуклеаризацията на полуострова на по-късен етап", казва той. И все пак желанието за смекчаване на санкциите до голяма степен обяснява дипломатическата офанзива на Северна Корея. Но за да се случи това, е нужна добрата воля на суперсилите – Китай и САЩ.

Никой не заобикаля Китайската стена

За Китай гостуването на Ким през март бе важно по няколко причини. Първо, то подчерта връзките между двете страни (които са единствените съюзнически сили една на друга) въпреки периодите на изстудяване в последните години. Второ, показа, че нищо на полуострова не може да се случи без благоволението на Пекин. И трето, че Китай няма намерение да отстъпва влиянието си върху Северна Корея и както може да санкционира наравно с останалите играчи, така и бързо може да подаде ръка на Пхенян.

"Ключовият адресат за Китай е домашната публика. Срещата в Пекин даде възможност на президента Си да демонстрира почтителността на Ким, който му демонстрира както лично уважение, така и важния статут на Китай. За международната публика пък това бе сигнал, че въпреки ужасните двустранни отношения в последните години Китай все още има силно влияние върху КНДР и интересите на страната не могат да бъдат игнорирани по време на преговори", казва пред "Капитал" Майкъл Ковриг, старши съветник към ICG за Североизточна Азия.

Но според него затоплянето не бива да се интерпретира като фундаментална промяна. "Китай се съгласи на среща по стратегически съображения и даде на Ким тази чест, защото иска да подсигури позицията си в развиващия се дипломатически танц," посочва Ковриг.

За севернокорейския лидер гостуването в Пекин бе още една стъпка към излизането от пълната международна изолация. Според Кристофър Грийн визитата през март е дала на Ким възможността да чуе от Си Дзинпин какво мисли Китай относно бъдещия междукорейски диалог, както и за този между КНДР и САЩ. "Сега е сигурно, че Северна Корея няма да отиде на тези срещи като единствената страна без съюзници - ще видим КНДР, Китай и Русия от едната страна и САЩ, Япония и Южна Корея от другата. Като се има предвид, че повечето регионални сили, може би с изключение на Русия, бяха срещу КНДР през 2017 г., това може да се счита за успех на Пхенян", добавя Грийн.

От друга страна, след като Тръмп се заобиколи с външнополитически ястреби при последните размествания в екипа си, Китай се притеснява, че една провалена среща може да доведе до нов цикъл от заплахи за война и допълнително ескалиране на провокациите. "Другият вариант е евентуално успешно рестартиране на двустранните преговори да доведе до маргинализирането на Пекин и съответно до сделка, която не е в полза на Китай", казва Майкъл Ковриг.

В Пекин има различни мнения кое е по-вероятно, смята той. "Някои китайски анализатори смятат, че страната е в позиция на силата и може да остане спокойна и внимателна, но други се страхуват от непредвидимостта на Тръмп", посочва Ковриг.

От своя страна южнокорейският посланик в София по-скоро е оптимистичен за ролята на САЩ в мирните преговори: "Мисля, че Тръмп е повече бизнесмен, отколкото политик, и обича да поема големи рискове, които могат да му доведат висока възвращаемост."

Междукорейската среща

Но преди да се стигне до диалога с Тръмп, Ким трябва да премине през срещата с Мун Дже ин на 27 април. "За пръв път имаме среща на върха не само между КНДР и Република Корея, но и между КНДР и САЩ", припомня посланик Шин Бунам. И добавя, че се отварят уникални възможности: "Преди разчитахме само на технически диалог. Този път подходът към преговорите ще е различен. Ще комбинираме разговори на лидерско ниво и такива, уговарящи техническите детайли." По думите му основната цел на срещите на върха ще е да изградят доверие и това е ключово.

Патрик Макийкърн смята, че всъщност Ким Чен Ун се опитва да използва Сеул като лост, с който да достигне до Вашингтон. "Дневният ред на междукорейската среща включва създаването на гореща телефонна линия между лидерите на полуострова, която да подобри кризисната комуникация, както и специфични резултати по отношения на културния и спортния обмен. Но Ким не посети Пекин, за да се консултира с Китай за това", казва Макийкърн.

Според него, за да се продължи напред, всички страни трябва да подходят реалистично. "Разбирането на мотивацията и психологията на другата страна е ключова за успеха на срещата през април, а всякакви неуместни очаквания могат да доведат до задънена улица и дори да провалят срещата КНДР - САЩ", посочва анализаторът от ICG.

Всъщност въпросът е дали могат да бъдат изградени достатъчно силни механизми за контрол и сътрудничество на икономическия фронт, които да ограничат ядрените амбиции на Пхенян. Или Северна Корея ще излезе като победител от "размразяването" и ще постигне финалната си цел – пълноценна ядрена и ракетна програма, с която после всичките ѝ съседи ще трябва да се съобразяват.