Всички срещу Асад, или защо химическите атаки са табу
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички срещу Асад, или защо химическите атаки са табу

Сателитна снимка след ракетната атака на САЩ, Франция и Великобритания в Дамаск

Всички срещу Асад, или защо химическите атаки са табу

Нападенията с химически оръжия се отклоняват от общоприетата норма

Йоанна Иванова
4494 прочитания

Сателитна снимка след ракетната атака на САЩ, Франция и Великобритания в Дамаск

© Reuters


"Никой никога не е поемал отговорност за използването на подобни оръжия, докато всички обвиняеми - дори "Ислямска държава", отричат и обвиняват други. Това подсилва идеята, че химическите оръжия остават анормалност, която не може да бъде приета."

Ричард Прайс, професор по международни отношения

Между 156 и 498 хил. Толкова са жертвите на гражданската война в Сирия от началото ѝ през 2011 г. досега според данните на различни организации. Но ужасяващо високият брой не предизвиква същата реакция от световната общност като химическите атаки, при които загиналите са стотици пъти по-малко.

"Употребата на химически оръжия е и ще продължи да бъде напълно неприемлива. Ако направите трагичната грешка да използвате тези оръжия, ще има последици и вие ще бъдете държан отговорен." Това предупреждение отправи още през 2012 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама към Башар Асад. "Червената линия" на Обама беше прескочена месеци по-късно, когато в предградието на Дамаск Гута загинаха поне 280 души, а други 1700 бяха ранени.

Тогава автоматичната реакция на обществото беше да очаква ракетна атака срещу сирийските правителствени части като репресивна мярка. Вместо това беше изработена рамка за деклариране на сирийските химически оръжия, тяхното предаване и пълното им унищожаване. Трагедиите в Хан Шейхун през 2017 г. и Дума преди дни доказаха, че това не се е случило - във всеки месечен доклад на разследващия панел - ООН и Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW), от края на 2014 г. насам се повтаря, че три от 27-те производствени и складови бази за химически оръжия на правителството не са унищожени.

Само по себе си създаването на подобна мярка достатъчно ясно показа, че използването на химически оръжия няма да бъде толерирано. Ракетните атаки след нападенията в Хан Шейхун и Дума затвърдиха същата позиция. Защото допускането на подобен прецендент - химическа атака над цивилни да остане безнаказана, би нарушило една от малкото военни норми, върху които страни от целия свят са постигнали съгласие.

Феноменът "химически атаки"

Може би най-правдоподобното обяснение на нетърпимостта към употребата на химически оръжия до момента дава Ричард Прайс. Прайс е професор по международни отношения и специализиращ в ролята на нормите в политиката.

"Табуто върху химическите оръжия е и винаги е било отчетливо моралнo и политическо ограничение във военните отношения, което изисква продължително подсилване", написа Прайс в сп. Foreign Affairs в началото на 2013 г. Според него световното внимание се насочва към химическите оръжия след Първата световна война заради страха цивилни отново да бъдат нападнати по този начин в бъдеще. Резултатът от това е подписаният през 1925 г. Протокол за забрана на използването на задушливи, отровни или други газове и бактериологични средства по време на война, по-известен като Женевския протокол. По време на Втората световна война никоя страна не използва химически оръжия в атаката срещу градове и на фронта.

"Войната между Иран и Ирак потвърди издръжливостта на табуто", коментира Прайс. В отговор на употребата на химически оръжия от режима на Саддам Хюсеин, което той отрича, през 1993 г. Конвенцията за химическите оръжия (CWC) е открита за подписване, а четири години по-късно влиза и в сила. До момента конвенцията е подписана от 165 държави и е една от най-подкрепяните в световен мащаб.

"Доказателство за силата на това табу е, че Тръмп повтори езика на Обама, когато тази седмица описа атаката като "обида за човечеството", написа Прайс в Washington Post след атаката в Хан Шейхун миналата година. Година по-късно САЩ, Великобритания и Франция изпратиха ракетите си към Дамаск отново заради нарушаването на нормата.

"Никой никога не е поемал отговорност за използването на подобни оръжия, докато всички обвиняеми - дори "Ислямска държава", отричат и обвиняват други. Това подсилва идеята, че химическите оръжия остават анормалност, която не може да бъде приета", смята Прайс. Седмица след предполагаемата атака в Дума поведението на Русия и правителство на Асад - да отричат участие, единствено затвърждава същата стигма.

"Никой никога не е поемал отговорност за използването на подобни оръжия, докато всички обвиняеми - дори "Ислямска държава", отричат и обвиняват други. Това подсилва идеята, че химическите оръжия остават анормалност, която не може да бъде приета."

Ричард Прайс, професор по международни отношения

Между 156 и 498 хил. Толкова са жертвите на гражданската война в Сирия от началото ѝ през 2011 г. досега според данните на различни организации. Но ужасяващо високият брой не предизвиква същата реакция от световната общност като химическите атаки, при които загиналите са стотици пъти по-малко.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • D-r D

    Трябва да обладаваш нечовешки цинизъм, за да гдаваш за пример за масово отровителство на цивилни ал Асад, без да споменеш масовите убийства, извършвани от армията на САЩ!!!
    1. 6 и 9 август 1945 г. единствените засега атомни бомбардировки над градове;
    2. 1944-45 г стотици хиляди цивилни са изгорени живи при терористичните бомбардировки от US авиацията с напалм над японски градове;
    3. По време на Виетнамската война US армията излива над Виетнам 25 000 000 галона химически отрови. Загиват 400 000 души, 500 000 бебета впоследствие се раждат с увреждания, а 2 000 000 души са инвалидизирани;
    4. През Ирано-иракската война ЦРУ помага на Саддам Хюсеин в газовите атаки, от които загиват хиряди иранци и кюрди.

    Дебелоочието ви става хронично.

  • 2
    4epi avatar :-|
    marine eng

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Историята се пише от победителите, те определят кои са чудовищата, кой да бъде съден и как да бъде запомнен... след време Обама ще бъде един президент, нобелов лауреат за мир

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    marine eng.
    ":

    Това за историята, дето я пишели победителите е утехата за масовката на нечетящите. Ако се интересувате и ровите това правило не важи.

    Обама ще го помните само вие и дъщерите му.
    И с какво, апропо? С авансовата награда за мир? Мир? Кой унищожи Либия?

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Саркози.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK