Европейската комисия не си пада по роботите, но ще инвестира в изкуствен интелект
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейската комисия не си пада по роботите, но ще инвестира в изкуствен интелект

Вицепредседателят на Европейската комисия Андрус Ансип и еврокомисарите по дигиталното общество Мария Габриел, по науката Карлос Моедас, по вътрешния пазар и индустрията Елжбета Бенковска представиха днес нови мерки на ЕК за подкрепа на изследванията в областта на изкуствения интелект, отварянето на базите с данни и трансграничното електронно здравеопазване

Европейската комисия не си пада по роботите, но ще инвестира в изкуствен интелект

Брюксел иска ЕС да достигне инвестициите на Китай и САЩ в технологиите на роботиката

3807 прочитания

Вицепредседателят на Европейската комисия Андрус Ансип и еврокомисарите по дигиталното общество Мария Габриел, по науката Карлос Моедас, по вътрешния пазар и индустрията Елжбета Бенковска представиха днес нови мерки на ЕК за подкрепа на изследванията в областта на изкуствения интелект, отварянето на базите с данни и трансграничното електронно здравеопазване

© Европейска комисия (ЕК)


"Вие може и да мислите, че моята прахосмукачка е по-добра от мен, но аз не мисля така". Странното откровение на вицепредседателя на Европейската комисия Андрус Ансип дойде в отговор на въпроса на британски журналист дали някой ден роботите няма да са в състояние да станат комисари. А поводът бяха представените днес от комисарите по дигиталното общество Мария Габриел, по науката Карлос Моедас, по вътрешния пазар и индустрията Елжбета Бенковска, както и от Ансип, нови мерки на ЕК за подкрепа на изследванията в областта на изкуствения интелект, отварянето на базите с данни и трансграничното електронно здравеопазване.

В основна тема на пресконференцията им обаче се превърна роботиката. "Човешкият мозък е повече от електричество, в него има и химия" - така Ансип нагледно обясни защо гледа скептично на възможността скоро роботите да заемат неговото място. "Роботите никога няма да станат хора", категорична беше пък Бенковска. А българският комисар Габриел обясни, че роботите никога няма да започнат да функционират без контрол от хората.

"Може би си мислите, че скоро, както сега слагат различни сензори на пилетата и кравите, подобни джаджи ще започнат да се използват и при хората, за да определят кога те да задоволяват нуждите си", онагледи Ансип. Примерът му трябваше да послужи като аргумент в подкрепа на инвестициите в изкуствен интелект в селското стопанство ("защото иначе някой друг ще дойде да ни предлага тези прекрасни пилета"), но всъщност прозвуча повече като мрачна техноутопия.

Причината за този странен изблик на робо-прогностика вероятно се корени във все по-нарастващите притеснения, че роботите ще изместят хората. Според скорошно изследване на "Евробарометър" 74% от анкетираните европейски граждани са на мнение, че роботите и изкуственият интелект ще унищожат повече работни места, отколкото ще създадат. В отговор на това ЕК се опитва да балансира всяка подкрепа за модерните технологии с успокоение, че те не заплашват европейския социален модел.

Изкуствен интелект

Брюксел ще се опита да стимулира инвестициите в технологии за изкуствен интелект, чийто размер в момента се равнява приблизително на една трета от тези, които правят в САЩ или в Азия. По данни на консултантската фирма "Макинзи" Европа инвестира годишно 3-4 млрд. долара, Азия - 12-13 млрд., САЩ- 15 млрд. Планът е ЕК да насочи 1.5 млрд. евро към програма "Хоризонт 2020", което би трябвало да стимулира през следващите три години още 2.5 млрд. евро инвестиции от частния бизнес и от страните членки.

Друга насока в областта на изкуствения интелект, по която ЕК ще работи, е подобряването на правната рамка в тази област. "Хората трябва да са защитени от автоматични решения, които ги засягат", каза българският комисар Мария Габриел. Причината е, че все по-често компаниите взимат решения на базата на предложения, които се основават на преценката на изкуствен интелект – например на кого да бъде отпуснат кредит или колко да бъде застрахователната премия на определен клиент. Конкретните законодателни предложения обаче ще бъдат направени в средата на следващата година.

Базите данни

Европейската комисия ще се опита да засили сегашно законодателство за повторно използване на информацията. То съдържа задължение за публичните власти да предоставят безплатно цялата информация, която събират в отворен формат, но това все още не се случва. "Защо бизнесът трябва да плаща за нещо, което държавата събира", пита риторично Моедас.

Освен това ЕК ще иска и фирмите за комунални услуги и тези в транспорта да предоставят събираната от тях информация безплатно, тъй като тя може да даде възможност на частния бизнес да създава много нови приложения и работни места. Същото ще важи и за изследванията, които са финансирани с публични средства. Комисията предлага и насоки за облекчаване на размяната на данни между компаниите в частния бизнес, както и за публикуването на всички научни изследвания в отворен формат.

Освен създаване на по-богати бази данни тези стъпки ще стимулират и компаниите в областта на изкуствения интелект, тъй като те ще имат повече информация, на която да базират алгоритмите си.

Електронното здравеопазване

ЕК предлага да се даде възможност за достъп на изследователи до информацията на пациентите, така че да се създадат по-големи бази данни, които да спомогнат за откриването на лечение за различни болести. Освен това ЕК ще прегледа правилата в директивата за пациентските права, така че да даде възможност на гражданите да имат достъп до своите електронни картони и дистанционно - от други страни. За България последното, разбира се, е неприложимо, тъй като няма национална здравна база данни.

"Вие може и да мислите, че моята прахосмукачка е по-добра от мен, но аз не мисля така". Странното откровение на вицепредседателя на Европейската комисия Андрус Ансип дойде в отговор на въпроса на британски журналист дали някой ден роботите няма да са в състояние да станат комисари. А поводът бяха представените днес от комисарите по дигиталното общество Мария Габриел, по науката Карлос Моедас, по вътрешния пазар и индустрията Елжбета Бенковска, както и от Ансип, нови мерки на ЕК за подкрепа на изследванията в областта на изкуствения интелект, отварянето на базите с данни и трансграничното електронно здравеопазване.

В основна тема на пресконференцията им обаче се превърна роботиката. "Човешкият мозък е повече от електричество, в него има и химия" - така Ансип нагледно обясни защо гледа скептично на възможността скоро роботите да заемат неговото място. "Роботите никога няма да станат хора", категорична беше пък Бенковска. А българският комисар Габриел обясни, че роботите никога няма да започнат да функционират без контрол от хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK