Може ли Брюксел да ограничи фалшивите новини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може ли Брюксел да ограничи фалшивите новини

Може ли Брюксел да ограничи фалшивите новини

Засега Европейската комисия не предвижда задължителни мерки срещу разпространителите на дезинформация

12272 прочитания

- Новата стратегия на Европейската комисия срещу дезинформацията е полезна стъпка, но все още не осигурява достатъчно амуниции срещу разпространителите на дезинформация

- Брюксел не предвижда задължителни мерки или глоби за социалните платформи, които не се борят с фалшивите новини.

"И наградата "Зукърбърг" за разследващата журналистика се присъжда на..."

Подобно изречение сега звучи нелепо – основателят на Facebook Марк Зукърбърг е обвиняван в какви ли не грехове - от скрито ползване на личните данни на потребителите на неговата социална платформа, през унищожаване на социалните връзки заради пристрастяването към лайкването и споделянето на снимки до бума на фалшивите новини. Така че какъв Зукърбърг, каква журналистика?

Колкото и абсурдно да изглежда подобна трансформация, тя не е невъзможна.

Джоузеф Пулицър, по-известен с наградите си за качествена журналистика в САЩ, преди малко повече от век е един от бащите на т.нар. жълта журналистика. След като три десетилетия е лидер на вестникарството, което публикува репортажи за лунните жители или убийствата в Ню Йорк (при което журналистите дори изфабрикуват фалшиви доказателства по някои от случаите), през 1917 г. Пулицър учредява наградата на своето име. Малко преди това медиите му, както и другите популярни таблоиди, взимат почти 180-градусов завой.

Причината не е моралното осъзнаване на Пулицър, а промяната в средата. Освен всички други фактори като издигането на престижа на професията и саморегулацията тогава просто се променя бизнес моделът на медиите. Вестниците започват да разчитат все повече на рекламата, а не на ръчната продажба, което ги кара да търсят по-малко сензационност и повече престиж, за да привличат големите рекламодатели. Така жълтата журналистика бива избутана в периферията на общественото внимание, а вестниците започват да се надпреварват в това кой е представил фактите най-точно и разбираемо.

И стотина години по-късно...

С подобна промяна на средата, макар и в по-малък мащаб, сега се е заела и Европейската комисия. Причината са т. нар. фалшиви новини. Тяхната роля по време на американските президентски избори през 2016 г., както и по време на мигрантската вълна в Европа след 2013 г., показа, че дезинформацията може да манипулира демократичния вот и да допринася за ръст на популизма. Това предизвика почти паника в Европа, като преди последните президентски и парламентарни избори във Франция и Германия на фалшивите новини се гледаше като на реална заплаха, която можеше да срути установения политически ред. И в двете страни бяха приети драконовски закони, с които социалните платформи са принудени бързо да свалят съдържание, за което се смята, че цели да повлияе на избирателния процес или пък представлява реч на омразата.

Затова и през 2017 г. Брюксел започна да търси решение на въпроса. Точно тогава, след оттеглянето на предшественичката й Кристалиан Георгиева, Мария Габриел пое ресора на комисар по цифровата икономика и общество. Темата за фалшивите новини започна да се асоциира с нея, тъй като голяма част от темите, по които Габриел работи са наследство от предшественика й на поста. На практика излязлата в четвъртък стратегия за справяне с дезинформацията он-лайн може да се каже, че е неин продукт.

Европейската комисия иска да наложи термина дезинформация, за да отличи опитите за умишлена манипулация, която цели да предизвика вреда или да генерира печалба, от опитите на влиятелни лица да определят информацията, която не е изгодна за тях, като фалшиви новини.

Но може ли ЕК да спре фалшивите новини или това е битка с вятърни мелници? Или пък поредната инициатива на брюкселската бюрокрация да демонстрира дейност, както например с т.нар. храни с второ качество за Източна Европа, от която не може да се очаква конкретен резултат?

Краткият отговор е, че Европейската комисия се старае, но все още не е сигурна в подхода си. Ясно е, че от една страна няма едно решение, което да прекъсне потока на фалшивите новини, а от друга, прекалено рестриктивните мерки може да застрашат свободата а словото. Както каза в четвъртък комисарят по въпросите на сигурността Джулиан Кинг целта е да се свие пространството, в което оперират производителите на фалшиви новини.

Правилната мишена

В стратегията се предвиждат най-общо две неща: подкрепа за създаване на европейска мрежа от проверители на фактите и приканване на социалните мрежи до юли да се договорят за кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Другите мерки, като подкрепа на медиите или повишаването на медийната грамотност са оставени в ръцете на страните членки.

Основната мишена на ЕК са социалните платформи, макар това да не се казва директно. Ясно е, че без да се променят тяхното поведение и създадената от тях кликономиката, реално няма как да бъдат ограничени фалшивите новини. Както и преди повече от един век с таблоидните вестници, социалните платформи отвориха нов канал за сензационните новини и дезинформацията. Фалшивите новини не са нов феномен, просто бизнес моделът на facebook или google насърчава тяхното разпространение. Новото сега е, че разпространителите на дезинформация могат да атакуват потребителите на социалните платформи с манипулации, които са внимателно нагласени спрямо техните предпочитания. Именно за това е и скандалът с Cambridge Analytica, тъй като фирмата е обвинявана, че е използвала данни на потребители на Facebook да насочва към тях политически реклами, а вероятно и послания, целящи да повлияят на политическия им избор.

Най-важната мярка в предлагания кодекс е прекъсването на паричния поток към фалшивитe новини, т.е., ако социалните платформи установят, че някой от авторите на съдържание произвежда умишлена дезинформация, за да генерира кликове, то той не би трябвало да получава пари за това.

Това вече беше предложено от Facebook още миналата година, когато компанията най-накрая призна, че нейната платформа е била използвана за дезинформация по време на кампанията за президентските избори в САЩ. Това предложение не би трябвало да е проблем и за другите платформи, още повече че рекламодателите все по-често се оплакват, че понякога рекламите им се появяват около фалшиво съдържание.

Друг принцип в кодекса, отново вече предложен от Марк Зукърбърг, е спонсорираното съдържание и политическата реклама да се обозначават по-ясно. По този начин ще се намали вероятността потребителите да бъдат заблуждавани за източниците си на информация.

Останалите предложения звучат иновативно, но са трудно приложими и донякъде спорни. Например ЕК предлага социалните платформи да дават възможност trending новините да бъдат съпровождани от новинарско съдържание или пък връзки към организации за проверка на фактите, а новините от "достоверни и надеждни източници" да бъдат откроявани по-добре.

Както казва Габриел, ЕК няма намерение да се превръща в министерство на истината, но за платформите обаче ще бъде трудно да изберат релевантното новинарско съдържание, без да предизвикат обвинения в цензура. Агенция "Блиц" в България например също твърди, че е медия въпреки често спорното качество на материалите в нея. Тоест без дефиниция на това какво е качествена журналистика (каквато реално няма) социалните платформи могат да бъдат обвинени в цензура.

За да реши този проблем ЕК планира да създаде платформа на заинтересованите от качеството на новините страни, които да определят стандарти за това какво е качествено съдържание и какво не е.

Facebook вече прилага подобна практика в САЩ, където новините идват с лесна възможност за проверка на информацията за автора в Wikipedia, какви са били споделяните от същия източник предишни новини, колко от приятелите на потребителя също са чели съответната новина и т.н. Преценката обаче е оставена на потребителите и в много редки случаи самият Facebook маркира някои новини като "спорни". В същото време и сега за повечето теми всеки може да провери дали написаното в медиите е вярно, но малко читатели си правят труда.

Платформите също ще трябва да направят така, че независими изследователи да могат да проверяват как алгоритмите им определят кой какво съдържание вижда. Предложението също звучи в правилната посока, тъй като често не е ясно как потребителите получават определени реклами или новини (моля те, Facebook, това, че гледам Джеръми Кларксън, не означава, че ще си купя "Мазерати"). По-важното е, че алгоритмите стесняват избора, насочвайки потребителите там, където те биха прекарали най-много време, а не където биха получили най-смислена информация. Външен поглед би направил това изкривяване видно. Затова и е съмнително доколко социалните платформи (дори и формално да се съгласят) реално биха дали достъп до такава нелицеприятна за тях информация.

Не е достатъчно

Повечето конкретни мерки в стратегията всъщност идват като предложение на самите социални платформи. В това има добра и лоша новина. За самите социални мрежи е много по-изгодно сами да предложат решения и фактът, че те са чути в Брюксел, говори добре и за двете страни. Лошата новина идва от съмнението, че проблемите могат да бъдат решени само със саморегулация.

В същото време ЕК едва ли можеше да постигне нещо повече. Идеите за разбиване на монопола на Facebook или Google няма как да се осъществят. От една страна, защото САЩ няма да позволят техните интернет гиганти да загубят пазарна мощ в момент, в който китайската конкуренция набира сила, а от друга, заради самата логика на социалните платформи - потребителите искат да са там, където споделеното от тях съдържание ще намери най-голям обхват. В същото време подхвърлени тук и там концепции за създаване на публични социални мрежи едва ли ще намерят поддръжка дори във Франция, която вече веднъж се опита да създаде конкурент на Google (Quaero, ако сте забравили).

ЕК все още се и въздържа да заплаши социалните платформи с глоби, ако те не проявят достатъчно ентусиазъм в борбата с дезинформацията. Но дори и Facebook да обещае да спре паричния поток към създателите на фалшиви новини, каква е гаранцията, че компанията ще отдели достатъчно ресурси да проследява цялото съдържание, което се генерира от потребителите? В момента социалната мрежа всячески се опитва да прехвърли отговорността на трета страна с оправданието, че тя не иска да влиза в ролята на цензур.

Както и в други случаи, ЕК засега казва, че разчита на доброволния подход, който, ако не проработи, може да предизвика задължителни регулаторни мерки. Експерти в екипа на Мария Габриел посочват, че се надяват и пазарът да си свърши работата. Например Procter & Gamble и Unilever вече рязко съкратиха рекламите си във Facebook. Но докато при Unilever причината беше, че компанията не иска продуктите й да се асоциират с екстремисткото или незаконно съдържание, то при Procter & Gamble решението не беше заради репутацията на платформата като разпространител на съмнително съдържание, а защото предлаганите от нея системи за микротаргетиране на рекламата просто не работи така, както се очаква.

Разбира се, промяна в социалните платформи може да настъпи и без Брюксел да се намесва. Марк Зукърбърг често повтаря, че иска да направи света по-добър и да изгради глобални общности на разбирателство. В един момент, основателят на Facebook може и сам да реши, че е време неговото отроче да стане нещо повече от машина за споделяне на каквато и да е, дори фалшива информация. Може и да реши да основе и награда за журналистика. Дотогава обаче вниманието ще е съсредоточено върху ЕК и регулаторите в САЩ - най-бързите решения могат да дойдат от тях.

Ефектите за България

Ако стратегията заработи, това би оказало сериозно влияние на медийния пазар в България, където основен произвител на дезинформация всъщност са сайтове и таблоиди, които имат претенция да са медии.

Например, една от мерките, които Facebook прилага в САЩ е да маркира съдържанието, което идва от сайтове със анонимни собственици. В България повече от половината новирски сайта са анонимни. Това беше разкрил преди две години специалистът по кибер сигурност Красимир Гаджоков. Освен това Facebook започна да маркира сайтовете, за които е доказано, че от време на време публикуват дезинформация, каквато е масовата практика в България. По-малък ще бъде ефектът обаче за тези псевдо-новираки сайтове, които внимават да не публикуват откровенна дезинформация, а по-скоро фалшиви новини от сорта на "Ванга предсказа...".

По-интересен би бил опитът на ЕК да подпомага качествената журналистика. В момента в българското правителство не се свени да субсидира и медии, които моат да бъдат окачествени като кафяви. Запитана как на този фон може да се очаква стратегията за борба с дезинформацията да проработи комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел отказа да коментира индививуалните случаи в страните членки. В същото време предвижданият форум на заинтересованите страни, които трябва да даде дефиниция на качествено съдържание, което да се използва като референция от социалните платформи, може да се окаже доста сериозен удар за кафявите медии в България.

- Новата стратегия на Европейската комисия срещу дезинформацията е полезна стъпка, но все още не осигурява достатъчно амуниции срещу разпространителите на дезинформация

- Брюксел не предвижда задължителни мерки или глоби за социалните платформи, които не се борят с фалшивите новини.

"И наградата "Зукърбърг" за разследващата журналистика се присъжда на..."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    xxn20561524 avatar :-|
    xxn20561524

    А кой е ограничи фалшивите новини, идващи от Брюксел, Вашингтон и псевдо-свободните им медии? Кой ще провери дали е имало газова атака на Асад, когато същите твърдят че е имало? Или да им верваме слепо, важното е че "Русия са лошите", всичко останало е позволено?

  • 2
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    и какви средства избират - "проверители на факти" и "дотации на наши хора". после защо все по-малко и по-малко ги взимат насериозно.

  • 3
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Големият брат се страхува, че ще загуби монопола. Назначава нови пазачи. Quis custodiet ipsos custodes?

  • 4
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Големият брат се страхува, че ще загуби монопола. Назначава нови пазачи. Quis custodiet ipsos custodes?

  • 5
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Големият брат се страхува, че ще загуби монопола. Назначава нови пазачи. Quis custodiet ipsos custodes?

  • 6
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Големият брат се страхува, че ще загуби монопола. Назначава нови пазачи. Quis custodiet ipsos custodes?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.