"Корейската пролет" настъпва с надежди и предпазливост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Корейската пролет" настъпва с надежди и предпазливост

Историческото ръкостискане между двамата корейски лидери Ким Чен-Ун и Мун Дже-Ин

"Корейската пролет" настъпва с надежди и предпазливост

Въпреки историческата среща между Мун Дже-Ин и Ким Чен-Ун, двете Кореи все още не са готови да говорят в дати за ядреното разоръжаване и помирението на полуострова

Мартин Димитров
7376 прочитания

Историческото ръкостискане между двамата корейски лидери Ким Чен-Ун и Мун Дже-Ин

© Reuters


Ключовите обещания бяха за "пълно ядрено разоръжаване", "организирането на тристранни или четиристранни срещи с участието на САЩ или с участието на САЩ и Китай", чиято цел ще бъде договарянето на перманентен и финален мирен договор помежду им.

Днешните събития в Корея могат да бъдат запомнени с много случки – историческото ръкостискане между двамата корейски лидери Ким Чен-Ун и Мун Дже-Ин само месеци, след като Северна Корея направи последния си ядрен опит през септември 2017 г.; фактът, че двамата преминаха границите на протокола и ясно разчетената и репетирана среща, за да пресече Мун демаркационната линия, макар и за секунда, и да стъпи за пръв път в Севера; дори и със забавното подтичване на специалната охрана на севернокорейския диктатор покрай колата му, когато той се оттегляше за обяд; и, разбира се, подписването на декларацията в края на срещата, в която двете Кореи си обещаха да приключат и официално войната помежду си, да започнат нови тристранни или четиристранни диалози със САЩ (и може би – Китай) и да премахнат ядрените оръжия от полуострова. Мун Дже-Ин определи срещата като началото на "Корейската пролет".

Но от мястото на събитията две други неща направиха още по-голямо впечатление: снимките и реакцията на корейските репортери при ръкостискането между двамата лидери. Докато щракането на обективите беше почти постоянен фон във всеки един момент, в който Мун и Ким се спираха на едно място за повече от няколко секунди (дори севернокореецът възкликна, докато позираше със съпругата си и семейство Мун: "Днес направихме доста снимка, а?"), реакцията на корейските журналисти беше контрапункт на помпозната официозност и дори театралност на събитието.

Истинско напрежение на междукорейската сцена

За първи път залата се нажежи до червено, когато Ким излезе със свитата си от сивата сграда в севернокорейската част на т.нар. Село на мира в Панмунджом – стотици корейци си поеха въздух почти едновременно. Няколко секунди по-късно напрежението буквално избухна – Мун и Ким се бяха приближили един към друг между две от сините бараки на ООН, които са разделени от демаркационната линия, и си бяха стиснали ръцете. Но в момента, в който южнокорейският президент, син на севернокорейски бежанци, попита Ким кога ли ще може да стъпи на севернокорейска земя за първи път, а Висшият ръководител му отговори "а защо не сега" и го поведе за няколко секунди от другата страна на линията, няколкостотин корейски журналисти извикаха в един глас, а някои станаха с ръце във въздуха.

Цялата среща беше съпроводена с подобни дребни, но важни детайли, които изпълваха пространството между репетираните до откат сцени (както прессекретарят на Република Корея ни увери, с участието на актьори, които си приличат с лидерите и техните секретари) и естествеността на подобна дългоочаквана среща за помирение.

Двамата лидери първо приеха традиционен корейски военен оркестър в средновековни униформи, след това се оттеглиха за първи рунд разговори, а после – за обяд, всеки с делегацията си. Докато Мун си тръгна пеша, заобиколен от своите подчинени и в очевидно добро настроение, Ким се качи в лимузината си без номера и черни стъкла и беше съпроводен от вече споменатите тичащи специални агенти в костюми до северната част на селото.

Следобед двамата лидери се срещнаха отново на демаркационната линия, където символично презасадиха 65-годишен бор – чиито години съответстват на времето, изминало от обявяването на примирието от 1953 г., с пръст от севернокорейската планина Пекту и южнокорейската Хала. След това последва разходка до малък мост над демаркационната линия (символиката и тук трябва да е ясна), на който двамата проведоха около половинчасов разговор на четири очи. Започнаха втория рунд преговори, а медиите получиха вече уговорената от двете страни декларация. Когато излязоха да я обявят, Ким и Мун се прегърнаха, а журналистите отново избухнаха в овации.

Лидерите символично презасадиха 65-годишен бор – чиито години съответстваха на времето, изминало от обявяването на примирието от 1953 г.
Източник: Reuters

Големи обещания, липсващи срокове

Но отвъд внимателно подбраната символика, в която срещата беше облечена, резултатите от нея също остават по-скоро символични. В тях няма нищо ново, което да не е било обявявано по времето на предишните две срещи на високо ниво (през 2000 г. и 2007 г.), а както знаем – оттогава отношенията между двете страни далеч не процъфтяваха.

Двете Кореи днес се договориха да "поемат курс към обединение", "да отворят път към преговори на високо ниво, които да доведат до изпълнение на решенията от този съвет", "отваряне на комуникационен офис в Кесон", да прекратят всякакви враждебни актове, включително психологическите атаки с високоворители в демилитаризираната зона по 38-ия паралел, да започнат повече военен и друг обмен, както и да поемат стъпки към икономическа кооперация и събиране на разделените семейства.

Може би ключовите обещания бяха тези за "пълно ядрено разоръжаване", "организирането на тристранни или четиристранни срещи с участието на САЩ или с участието на САЩ и Китай", чиято цел ще бъде договарянето на перманентен и финален мирен договор помежду им, както и поетапното намаляване на военните разходи на двете страни.

Разбира се, срокове за изпълнението на тези ангажименти нямаше. Единствената конкретна дата, която беше спомената в документа, е 15 август т.г., когато да започнат срещите между разделените членове на семейства от двете страни на границата. Освен това Мун поема ангажимента да посети Северна Корея, вече официално, "през есента".

Голямата въпросителна Тръмп

Но дотогава има да изтече много вода, включително по отношение на следващата важна среща – между Ким Чен-Ун и президента на САЩ Доналд Тръмп. На въпрос на "Капитал" как може да се отрази на плановете за денуклеаризация на Корейския полуостров нескритото желание на Тръмп да прекрати ядрената сделка с Иран проф. Мун Чун-Ин, специален съветник на президента Мун, отговори: "Тръмп не харесва сделката с Иран, защото е направена от Обама. Ким може да се чувства сигурен, че сделката с него ще се спазва, защото ще е подписана от Тръмп."

Подобна вероятност може и да има, но въпросът е как ли ще изглеждат последните решения на Тръмп в очите на самия Ким. От една страна, Мун Дже-Ин определи ролята на Тръмп за повторното започване на диалога като "ключова". От друга, назначаването на редица "ястреби" в екип на американския президент в последните месеци поставя под въпрос доколко става дума за игра на "лошото ченге" в синхрон с "добрите" южнокорейци и доколко – за подготовка за нещо по-опасно.

Съпругите на двамата ръководители също присъстваха
Източник: Reuters
Фотограф: Reuters Tv
Ключовите обещания бяха за "пълно ядрено разоръжаване", "организирането на тристранни или четиристранни срещи с участието на САЩ или с участието на САЩ и Китай", чиято цел ще бъде договарянето на перманентен и финален мирен договор помежду им.

Днешните събития в Корея могат да бъдат запомнени с много случки – историческото ръкостискане между двамата корейски лидери Ким Чен-Ун и Мун Дже-Ин само месеци, след като Северна Корея направи последния си ядрен опит през септември 2017 г.; фактът, че двамата преминаха границите на протокола и ясно разчетената и репетирана среща, за да пресече Мун демаркационната линия, макар и за секунда, и да стъпи за пръв път в Севера; дори и със забавното подтичване на специалната охрана на севернокорейския диктатор покрай колата му, когато той се оттегляше за обяд; и, разбира се, подписването на декларацията в края на срещата, в която двете Кореи си обещаха да приключат и официално войната помежду си, да започнат нови тристранни или четиристранни диалози със САЩ (и може би – Китай) и да премахнат ядрените оръжия от полуострова. Мун Дже-Ин определи срещата като началото на "Корейската пролет".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ymu52560793 avatar :-|
    D.r D junior

    Полезно е да се припомни и предисторията, чиито лъкатушения доведоха до "историческата" среща.
    Преди година, насред ядрената параноя, председателят Си предложи като първа стъпка т.н. "двойно замразяване": Северът спира ракетните и ядрените тестове, а Югът (и САЩ) прекратяват постоянните мащабни военни учения, които отработваха завземането на Севера. Тръмп веднага заяви, че няма да ги спре. И престана да пише нетипични за нормален президент закани в туитове и заговори за среща с Ким чак след като се увери, че ракетите Хуасон-15 действително достигат територията на САЩ.

    Сега много деликатна е и комбинацията между предстоящото очаквано излизане на САЩ от Всеобхватния договор между петте постоянни членки на СС на ООН и Германия от една страна и Иран от друга и искането Пхенян да се разоръжи. Казусът е много деликатен. Защото Вашингтон от една страна реално тласка Иран към възобновяване на ядрената му програма, а пък в същото време уговаря Пхенян да си нареже ракетите. Съвпадението на двете неща е не просто политическа параноя, а илюстрира различните етапи в единния подход на Запада: първо те уговарят да се откажеш от ядреното оръжие и когато го направиш, правят с теб каквото са искали да направят, но ги е спирало оръжието ти.
    Ракетната и ядрената програми на С. Корея са единственото й средство за оцеляване. Едва ли Ким ще се остави да го обесят като Саддам или пречукат като Кадафи, които наивно повярваха на Запада.

  • 2
    xxn20561524 avatar :-|
    xxn20561524

    Я какво нещо било демокрацията, за една нощ опасният диктатор се превърна в желан гост ... Това са то западните "ценности", всичко е 100% интерес и пропаганда за заблудени жълтопаветници.

  • 3
    borodino avatar :-|
    borodino

    "Корейска пролет"? Аналогията с "арабската пролет" е плашеща, защото след "демократизирането" с бомби последваха разруха, смърт и бежанци. Фантазиите на американците са твърде скучни и като нищо залагат на корейски вариант на "арабската". Но Пхенян е прекалено близо до Китай, за да им се случи...

  • 4
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Важното е, че първата крачка към помирението на тези два братски народи беше напрвена! Дано в бъдеще това положително начало бъде продължено.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK