Мануел Пулгар-Видал: Когато говорим за климат, говорим за работни места и сигурност
Глобалният директор на направление "Климат и Енергия" към WWF International пред "Капитал"
Мануел Пулгар-Видал е един от водещите световни климатични експерти. Той е глобален директор на направление "Климат и Енергия" към WWF International. Бил е министър на околната среда в Перу и е председателствал Климатичната конференция на ООН в Лима през 2014 г., която подготви почвата за историческото парижко климатично споразумение.
Парижкото климатично споразумение зададе целите си и сега страните трябва да изпълнят обещанията си. Как върви процесът досега предвид предупреждението на френския президент Еманюел Макрон, че светът губи битката с климатичните промени?
- За някои неща сме извън целите, но за други се движим в срок. Трябва да признаем, че все още не сме развили всичките си усилия, за да спазим обещанието за 1.5 градуса по Целзий задържане на увеличението на глобалните температури. Но се надявам, че Междуправителствената експертна група по климатичните промени, която ще публикува доклада си през септември, ще каже, че това все още е възможно – че с повишаване на амбициите можем да спазим обещанието си. Но със сигурност трябват по-силни цели и по-активни действия. Това води до оценката ми, че същевременно се движим в срок.
Парижкото споразумение е процес, който ще бъде прилаган по-постепенно. Както знаете, през 2014 г. почти целият свят постави на масата обещанията си за намаляване на емисиите на парникови газове, което показа, че все още не сме стигнали точното място, че ако съберем всички ефекти от това, можем да постигнем задържане на увеличението на температурите близо до 3 градуса. Така че въпросът е какво можем да направим, за да стигнем до 1.5 градуса. Отговорът е – да обещаем по-голямо намаляване на емисиите. Каква е сегашната ситуация? В момента имаме т.нар. Таланоа диалог между страните, правителствата и неправителствените организации, който трябва да отговори на следните три въпроса – къде сме ние, къде планираме да бъдем и как планираме да стигнем дотам. Важно е, защото до края на тази година с отговорите на тези въпроси ще ни бъде ясно какво още трябва да свършим, за да продължим да прилагаме постепенно парижкото споразумение. Също така до края на тази година ще имаме одобрението на насоките за прилагането на споразумението. Идеята е, че ни трябва механизъм за наблюдение, докладване и измерване на намаляването на емисиите. Защото единственият начин да постигнем категорично прилагане на споразумението е, ако светът може да проследи какво прави всяка държава.
Чрез какви механизми богатите страни могат да помогнат на развиващите се държави да се справят с климатичните промени?
- Парижкото споразумение включва средствата за прилагане. А когато говорим за средства за прилагане, говорим за финансиране, трансфер на технологии и изграждане на способности. Мобилизацията на ресурси не е достатъчна, за да се реши проблемът. Затова една от най-чувствителните теми е как да мобилизираме трилионите, които са необходими, за да се справим ефективно с климатичните промени. Със сигурност обещанието, което беше дадено преди няколко години - да се мобилизират 100 млрд. долара годишно до 2020 г. чрез климатичния фонд, е важно, но недостатъчно. За да се мобилизират необходимите средства, трябва да убедим не само правителствата, но също и финансовия сектор. Защото, когато говорим за финанси, не става въпрос само за отпускане на пари от правителствата, а за многостранни такива дейности - от банките за развитие, застрахователните компании, инвеститорите и други. Така че нещата се развиват, но не са достатъчни, за да гарантират, че светът ще разполага с достатъчно средства, за да се справи с проблема.
Германия е възприемана за глобален "зелен" лидер, но все още разчита до голяма степен на въглищата. Смятате ли, че тази зависимост може да бъде преодоляна и чрез какви политики?
- Германия демонстрира силно международно лидерство по отношение на климата. От друга страна обаче, не развива вътрешни политики и действия, за да прекрати използване на въглища с ясен краен срок. През последните месеци, през които имаше интензивни дискусии за сформирането на ново правителство, една от ключовите теми беше въглищата. Германците трябва да имат твърд краен срок за спиране на употребата им. Споразумението за създаването на новия кабинет включва сформирането на комисия, което е добра стъпка напред, но не е достатъчно. Ако Германия не успее да определи краен срок, Европа няма да постигне това, което обеща като цел до 2030 г. Затова смятам, че европейците ще покажат на Берлин отговорността, която се очаква от него, за да вземе необходимото решение за справяне с проблема.
Китай полага усилия в тази сфера. Мислите ли обаче, че това е достатъчно?
- Случаят с Китай е много интересен, защото страната стана много силен международен лидер на климатичната арена. Въпреки заплахите на американската администрация да се оттегли от парижкото споразумение Пекин, ЕС, Канада и други демонстрираха лидерство за запазване и насърчаване на процеса. При Китай е интересно, че те признаха своята климатична отговорност на база на вътрешните си нужди, а именно необходимостта да се справят със замърсяването и проблемите с качеството на въздуха. Китайците знаят, че единственият начин да развият страната е, като се справят с това. В резултат те приеха много климатични отговорности. След парижкото споразумение Пекин ЕС и Канада организираха среща, с която затвърдиха лидерството си в придвижването на процеса напред. Също така Китай показа голям напредък в сферата на възобновяемите източници. Но това не е достатъчно. Страната подобно на много други по света трябва да демонстрира как планира да повиши амбициите си с ясни цели и по-силни политики. Светът ще затвърди своя напредък само ако знае, че всички правят същото. Затова в този процес изграждането на консенсус е ключов елемент. Трябва целият свят да се движи в една посока. И засега това се случва. Засега заплахата на САЩ да се оттеглят от парижкото споразумение не е формализирана. И се надавам, че те в крайна сметка няма да направят това, за което предупреждават. Така че идеята е да се запази правилната посока на почти 200 страни.
Колко голямо препятствие е американският президент Доналд Тръмп пред глобалната борба срещу климатичните промени?
- Има много начини да се тълкува решението на Тръмп. Първият е, че въпреки формалното му обявление за изтегляне от парижката сделка американските неправителствени среди демонстрираха ангажиментите си за запазване на споразумението. Само няколко дни след обявлението група от 300 тогава и 2000 днес членове на академичните среди, корпорациите, гражданското общество и други основаха инициативата "Все още участваме", която се опитва да спази обещанията на САЩ въпреки американското политическо решение. Интересно е до каква степен този процес се превърна не във формален правителствен процес, а в предимно неправителствен процес. Втората интерпретация е, че въпреки обявлението на Тръмп учените, както и наличните доказателства са показали какво би означавало, ако не действаме още днес.
Последната година имаше три големи урагана, които удариха американските брегове. Така че въпреки политическото решение доказателствата сочат, че трябва да действаме веднага. Много щати вече го правят, какъвто е случаят с Калифорния. Тя организира климатична среща през септември, с което иска да покаже, че динамиката на действията на щатите и на неправителствените организации е все така силна, за да се противопоставят на всички тези политически заплахи. И третата интерпретация е, че за глобалната арена това е само заплаха, която не се материализира по никакъв начин. На последната климатична среща на ООН нямаше никакви пречки или ограничения, направени от американските преговарящи. Това, което се случва за съжаление обаче, е, че САЩ не изпълняват обявлението си в глобален мащаб, но го правят във вътрешен план. Вече промениха закони, които бяха приети от предшественика Барак Обама, и оттеглиха фондове, които бяха за някои агенции. В този смисъл активната роля на гражданите може да бъде единственият начин за противопоставяне на тези вътрешни действия.
Рискова ли е климатичната миграция за националната сигурност на страните?
- Със сигурност. Миграцията е един от ефектите на климатичните промени. Тези ефекти са свързани със сигурността – водната сигурност, здравна сигурност, енергийната сигурност и други. Когато те са засегнати, миграцията става естествен процес. Част от причините за миграционните процеси от Африка към Европа се дължат на последиците от климатичните промени. Ако не успеем не само да се справим с това, като намалим емисиите, но и да работим за адаптация и устойчивост, ще продължим да имаме този проблем. Когато говорим за климат, говорим за две неща, които са ключови за хората – работни места и сигурност. Brexit и избирането на президента Тръмп бяха базирани в демократичния процес на това, което търсеха хората – работни места и сигурност. И когато мислим за климата, със сигурност имаме предвид работните места. Защото, когато работим за енергийния преход, по един постепенен начин ще трябва да преместим хората, които работят в сектори, свързани с изкопаемите горива, към чистата енергия. В САЩ равнището на ръста на заетостта в чистата енергия е по-бързо и по-голямо в сравнение с изкопаемите горива. Така че тенденцията е, че хората ще се преместят и ще подсигурят работните си места, като отидат в чистата енергия.
Как определяте хората, които отричат климатичните промени?
- Като луди, тъй като просто няма начин да отричаш. Единственият начин да отричаш е, защото не искаш да видиш какво се случва. А то засяга начина на живот на много хора, и най-вече на бедните. Когато видиш покачването на морските равнища, топенето на ледниците, тайфуните и ураганите, сушата, няма начин да отричаш. Не можеш да отричаш доказателствата. Това е въпрос на наука и на доказателства. Така че отричащите са слепци, които не искат да възприемат настоящата реалност.
Как говорите с тези, които са скептични? Как ги убеждавате?
- С доказателства. Единственият начин да убедиш хората е с доказателства. Това, което в момента правим относно климатичните промени, е базирано на доказателства. Така че всеки да знае, че трябва да продължим да придвижваме темата напред, да повишаваме амбициите, да мобилизираме ресурси. Защото доказателствата ни казват всеки ден, че трябва да действаме именно по този начин.
В България се наблюдава липса на доверие към природозащитните организации. Какви препоръки бихте дали за решаване на този проблем?
- Единственият начин да се решат екологичните проблеми на страна като България е чрез насърчаване на диалога. Когато говорим за околна среда, не говорим само за бизнес, а за препитанието на хората, за гражданското общество, за екосистемите. Така че всеки трябва да говори с другия, за да постигнем консенсус и да тласнем страната към по-екологични политики. Климатът не създава единствено проблемите, които вече споменах, а засяга и екосистемите. Ако продължим да ускоряваме последиците на климатичните промени, това може да засегне и хората в България чрез по-голямо замърсяване. Така че трябва да разговаряме и да бъдем наясно, че климатът ни задължава да вземем твърди решения, да защитим някои места и да имаме категорични правила. Трябва да създадем основите за консенсус и диалог. Този, който ще спечели, е планетата, а не просто секторът, бизнесът или гражданското общество.
Интервюто взе Марина Станева
